Игнатица


Тогава адетът беше такъв... - сватбите в Зверино и Игнатица


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Тогава адетът беше такъв... - сватбите в Зверино и Игнатица

Когато се омъжих, не бях престарела, бях навършила 18 и карах 19-та си година. Но през целия си жовот исках да намеря хубав, сериозен и с професия съпруг и така стана – Васил беше много хубав, сериозен, майтапчия и с добра професия. Той беше един прекрасен човек.
Сватбата ни беше на 12 и 13 февруари 1961 г.
Тогава освен сватба, се правеха и повратки при родителите в дома на момичето. Пропуснах да кажа, че Васил въпреки да беше по-стар от мене с шест години и половина, беше го страх да каже на своите родители, че ще се жени. Казваше ми: "Ти си несериозно предприятие и ще ме излъжеш.” Наложи се първо да си изпратя чантата с най-необходимите вещи, за да е сигурен, че ще го взема.
Сватбата ни беше много голяма – от над шестстотин човека. Вънка на коларския път се редеше трапезата от маси и синии, пейки покрай тях за сядане. Жените от страна на момчето правеха баница или мекици, а мъжете обикаляха с барде с ракия или бъклица с вино и черпеха момините. Но баницата и мекиците не стигаха до никъде и посрещачите се измъкваха сконфузено. Готвачите като видяха колко много хора се събраха, веднага започнаха да доливат гозбите в котлите с топла вода. Тогава се готвеше в големи бакърени котли, ястията бяха месо с картофи, боб и зеле с много майсторски подбрани подправки. Още ми блажат гозбите от някогашните сватби. Сватбарите са запомнили, че на нашата сватба всичко се е свършило и мама Ленче (свекървата) извадила качето с туршията от круши. Понякога, като ме срещне някой, които е ял от тези круши, в разговор припомня колко сладки са били тези круши.
Родителите ми като видели какво е сватба между две села, за повратките се бяха подготвили, даже винен кебап имаше и не се стигна до качето с кисели круши. Искам да кажа няколко думи и за музиката. На сватбата ни свири духовата музика на Игнатица. От Игнатица до нас с Васил са четири, пет километра, а от Зверино – три. Идват сутринта от Игнатица до нас (ние живеем в балкана), от там слизат да посрещнат момините (роднините на момичето), връщат се пак при нас, по пътя все свирят. През деня е сватбата и свирят до 22 часа вечерта, отиват си на Игнатица, да си починат и сутринта идват пак. Заминахме на Зверино на повратки, през целия ден свириха и заедно се прибрахме пак у дома. В къщи си отсвириха не помня до кога. Колко пари са взели тези музиканти не зная, музиката тогава я плащаше свекърът, но беше страшно весело. Салонът в новата къща на Васил беше току що измазан, ухаеше на вар. Музикантите знаеха, че пея и често ме подканяха, съпровождаха ме и пеех, колко съм пяла и играла не зная, но няколко дена след това имах мускулна треска и гласът ми  беше попресипнал.
Тогава адетът беше такъв, че булката раздаваше дарове на сватбарите, а сватбарите се отплащаха. Хората по това време бяха още много бедни и някои от тях за дар престилка или пешкир даваха по 5 стотинки. По-близките винаги бяха по-щедри, срещу даровете даваха кофи, тенджери, тигани, тави, сервизи. От 600 човека сватба събрахме 200 лева, с които пари си купихме спалнята, която я има още и е здрава. От подаръците получени на сватбата имам още тави и тигани, които още използвам. В един огромен тиган, като тепсия, когато ми дойдат децата на гости, в него пържа по много наведнъж картофи или кюфтета. И все ми казват: “Мамо Янко, от твоите пържени картофки, никъде не сме яли по-вкусни. И всичко на мама Янка е най-вкусно, особено лютеницата.”
Още няколко думи за организацията на сватбата – представете си само като сме в балкана, където махалите са малки и пръснати на големи разстояния една от други, тогава леки коли, камиони нямаше как тези хора се оправиха да набавят маси, синии, пейки, паници, лъжици, котли за готвене и още куп неща около тържеството.
Пропуснах да кажа, че срещу сватбата ни на 12. февруари 1961 година моята баба Янка доведе поп Христо на балкана да ни венчае в къщи, понеже по това време венчавките и кръщавките в църква бяха забранени. Попа ни сложи венчалните корони на главите и попита:
– Василе, обичаш ли Янка?
– Обичам я – отговори той.
– Ти, Янке, обичаш ли Васил?
– Какво си ме запитал, нема да ти кажа, – отговорих аз.
– Убава работа – извика свекърва ми.
Не че ми е бил безразличен, но може би в този момент помислих, че това си е много мой интимен въпрос.

Информатори / Автори
Янка Захариева/ Из "Спомени на една жена от Балкана", 2017

Истории от Игнатица