дигитален архив на регион Враца XX век
Начало
Карта на времето
Малки истории
ENG
Търсачка
Подкаст
...
Мраморен
Песните на баба Тошка
Категория : Вярвания и традиции / песни
Песните на баба Тошка
ГЕОРГИ ГРОЗНИЯ
Имала е мама, имала
до девет сина левенти,
десетия - Георги Грозния.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука -
да не ми грозиш дворите
и деветтях синове левенти!
Георги на майка си продума:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав
и пътища не зная?
- У пусти гори да идеш,
зверове да та изядат -
да не ми грозиш дворовете
и деветтях сина левенти.
Георги на майка си продума:
- Я дай ми, мамо, дрешките -
аз ще се махна оттука.
Да даде Господ, мамо ма,
като от двори излезна,
чумата в двори да дойде,
та да ти синове умори
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица.
Самичка, мамо, да останеш,
за мене каил да станеш!
Заплакал Георги и тръгнал.
Георги от двори излиза,
чумата в двори влиза,
та е синове изморила
и техните булки хубави,
и техните дребни дечица.
Георги като от двори излиза
той си другари намира,
та отиват долу в Добруджа,
в Добруджа, село Козлуджа.
Там е Георги останал,
девет години слугувал,
двадесет хиляди спечелил,
двадесет хиляди грошове
и петстотин вакли овнета.
А че се Георги досетил
в негово село да иде,
че майка е веднаж на света.
Че тръгна Георги, отиде.
Самичък край тех минава -
на пътя седи майка му.
Георги на майка си продумва:
- Добър ден, стара бабичко!
Майка Георги не познава
и си на Георги отговара:
- Добър ден, синко, добър ден!
Георги на майка си продумва:
- Има ли место за мене?
Майка на Георги думаше:
- Има, синко, место широко.
- Имаш ли место широко
и за петстотин вакли овнета?
- Имам, синко, имам.
Имала съм, синко, имала
до девет сина левенти,
десетия - Георги Грозния.
Аз сама Георги изпъдих,
за него каил станах.
Георги на майка си продума:
- Не плачи, майко, не тъжи -
аз съм Георги Грозния.
САДИЛА МОМА КРАЙ МОРЕ ЛОЗЕ
Садила мома край море лозе.
Два дни садила, три дни плакала:
- Ой лозе, лозе, ти бело грозде,
като та сада, кой ще те бере,
като си немам нигде никого:
нито бащица, нито мила майка?
Само аз си имам едно бе либе,
едно бе либе и то далеко -
то ми изпраща абер воз абер,
абер воз абер - при него дида.
САДИЛА МОМА КРАЙ МОРЕ ЛОЗЕ – непубликувана - с. Мраморен, Врачанско. Зап. А. Николова от Теодора Димитрова Стойчева, 84г. (баба Тошка) Ангелина Николова – личен архив.
Споделяне
Истории от Мраморен
Преданието за Мила и Милин камък
Моята история / нашата история
Из миналото на Мраморен - ХХ век - фоторазказ
Фотоархив
Песните на баба Тошка
Вярвания и традиции / песни
Из историята на Мраморен
Откак се е село заселило
Историята на Тупанкьовския род
Моята история / нашата история
За името на селото, граници и географско положение
Откак се е село заселило
Старата църква *Св. Спас* и новата църквата *Свето Възнесение*
Откак се е село заселило
Топоними от Мраморен
Откак се е село заселило
Танинският род и фамилия
Моята история / нашата история