...

Мраморен


Историята на Тупанкьовския род


Категория : Моята история / нашата история
photo

Историята на Тупанкьовския род

Родовото име произлиза от думата "тъпан". Някога в селото имало сватба и след скандал със сватбарите, музикантите тръгнали да бягат и си хвърлили тупана в нашия двор. И от там - Тупанкьовци. Това са разказите на майка ми, която ги е научила от баба си и дядо си.
Родът се преселва от Косталево. В Мраморен идва дядо Цеко - дядо на моя дядо Статко. Жена му се е казвала Пенка, която си е от Мраморен - от Платничковци. Те имат трима синове – Тошо, Георги / дядо Георги Вирията/ Гено и една дъщеря – Тонка.
Дядо Тошо е моя прадядо. Той се жени за Петра, която е била хубава, богата и работлива жена от Трапушанете от с. Горно Пещене. С нея имат трима синове – Георги, Статко и Аврам. Баба Петра умира много млада, а дядо Тошо се жени за друга жена, пак с името Петра, която е от с. Тишевица. С нея си имат две природени деца – Цеко и Пенка. Цеко е дядото на Страхил.
Днешната къща, където в момента живее вуйчо ми Гено, е наследствената къща на рода ни. Зад днешната постройка е имало една стара къща, където са се отгледали всички деца на дядо Цеко. Къщата остава наследство на дядо Гено, а баща му след като се жени за другата жена, си прави своя къща във влашката махала. И понеже бил доста чепат старец дядо Цеко, и там не му харесало и се преместил накрая там, където е къщата на Страхил в момента.
Дядо Гено и жена му Найда или Наца, както й викахме всички от Могиланците, си нямат деца и затова осиновяват един от синовете на брат си Тошо. Така моя дядо Статко е осиновен от чичо си. За нас, наследниците на дядо Гено,  той  си е нашия дядо, който си имаме за свой.
Осиновяването става през 1938г., което е документирано със снимка. Така дядо ми Статко остава наследник на къщата и имота. Той е бил много начетен, ерудиран човек. Искал да учи в семинарията за духовник, но понеже нямало пари,  си останал в село. Вече като единствен наследник на дядо Гено е трябвало да се грижи за семейството и поема по друг път. Заминава да учи военна школа в Лом.
Дядо Статко се жени  през 1940г. за баба ми Кула. / Тя е преселник от село Оселна, по Искърското дефиле/. През 1942г. се ражда майка ми Надка. Тя е кръстена на баба Наца. Дядо ми ходел да работи в Лом и майка ми си спомня, като много малка, че идвал на кон в Мраморен. Заради многото пътуване насам-натам, дядо Гено и баба Наца, която е била много серт жена, се примолили да си дойде по-наблизо. Така дядо Статко си идва по-наблизо и става бирник на селото. По-късно започва да работи като полицай в керамичната във Враца. Бил е старши надзирател, водел счетоводството.
През 1958г. Дядо Статко и баба Кула си построяват къща във Враца и се преместват да живеят там. Пак баба Наца изиграва роля затова, тъй като първоначалното намерение на дядо ми било да си купят място в Банкя. Баба Наца казала, че това е много далеч от Мраморен и дядо ми потърсил място във Враца. Къщата е построена през 1958 на един етаж, впоследствие майка ми и баща ми си построяват втори етаж и живеят там до днес. Баба Кула работела в Птицекомбината в Мраморен известно време, после в „Булгарплод” във Враца.
 
През 1946г. се ражда и вуйчо ми Гено. Той се жени за Радка, чийто род е от Очин дол, но се премества във Враца. Имат две дъщери – Корнелия и Стела. И двете в момента живеят в София. Корнелия има син Тодор и дъщеря Габриела, Стела – един син Радослав.
Вуйчо завършва школата за запасни офицери във Враца, където получава чин „старши лейтенант”.Като такъв се премества със семейството си в  Ботевград през 1975, където  започва работа в местното поделение. Междувременно започва да учи задочно във Великотърновския военен университет, откъдето взема диплома за строителен инженер. През 1978 година се премества в София. Участвал в строителството на мостовете на Вития, работи на пътни-строителни обекти в Казахстан. Пенсионира се с чин подполковник. Начетен и интелигентен човек, много енергичен. Често е търсен за съвет и помощ за ремонт на автомобили, от което се интересува, откакто го помня.
От няколко години заедно със съпругата си се преместиха да живеят в с. Мраморен. Там са почти през цялата година, поддържат градината и лозето, връщат се към корените си.
Майка си омъжва в с. Баница за Васил от Бързенския род. Там се ражда  сестра ми  Таня, но още когато е малка нашите се преместват във Враца. Баща ми е шофьор повече от 40 години, голяма част от които е изкарал в ДАП като шофьор на автобус.  Моите най-ранни спомени са свързани все с ранното му ставане за смени или късно прибиране от смени. Много работлив и добродушен човек, който и досега на 74 години, все си намира по нещо да работи от рано сутрин.
Майка ми Надка е широко скроен човек. Тя винаги е била  топлото огнище в къщата и често е била умиротворител, когато напрежението вкъщи се повишава. Спомням си, че винаги е била обкръжена с деца – първо ние с братовчедките ми, съседски деца, после нашите деца. И винаги е намирала подход, така че всички й казваха и най-съкровените си тайни. Тя често ни разказва за времето, когато били малки с вуйчо и как са прилъгвали баба Наца, та да могат да излязат вечер по седенките в Мраморен. Разказва на децата ни как се прави просеник, качамак, какво е джуруляк, подница и други непознати за тях неща.
Двамата с баща ми наскоро отпразнуваха и „златна сватба”, а според майка ми тайната на дългия брак е компромиса и взаимното разбирателство.
Сестра ми Таня се омъжва за Николай Стимчев от Враца, с когото имат три деца – Яна, Захари и Витан. Тя имаше увлечение по литературата, участник в много рецитали, пише стихове и до днес. Разказват, че се научила  да пише на 5 години. Вуйчо Гено бил със счупен крак и си бил в къщи, а тя седяла често при него и пишели буквички. Впоследствие обаче, започна да тренира джудо и остана в спорта вече повече от 30 години. Национален състезател в два спорта -  джудо и борба и е Майстор на спорта и в двата спорта.  Завършва Математическа гимназия във Враца, после НСА. В момента е преподавател в Спортното училище във Враца и ст. треньор на отбора по джудо в града. Винаги забързана за някъде, голям работохолик.
Аз съм най-малката в този клон на рода. Братовчедка ми Стела се ражда два месеца преди мен през 1971 г. И двете е трябвало да бъдем момчета, но така се случило. Много боледувах като малка и бях глезена, все на сестра ми се караха. На 10 години тя ме заведе в залата по джудо и с тренировки и натоварване, сякаш всички болести отминаха. Нямам големите спортни успехи на сестра ми, но още съм в залата като съдия. Възпитаник съм на Спортното училище и на НСА. Рано се омъжих в Мездра и имам вече голяма дъщеря  Хела.
 
Снимка 2 – Бабата Тошка, дядото Цеко, бащата Любен и лелята Иванка на Страхил.
Снимка 4 - дядо ми Статко, заедно с баща си Тошо, неговия брат Гено и съпругата му Найда /Наца/, които го осиновяват - 1938 година.
Снимка 5 – Баба ми Кула ,дядо Статко, баба Наца и майка ми като бебе – 1942 г.
Сн.10 –Днешния паметник на центъра на селото. Вляво е дядо ми Статко – 1938г.
Сн.11 – Дядо Статко като войник
Сн. 7 – Дядо Гено малко преди да почине през октомври 1968г. пред новата къща. Тази, която е днес там.
Сн. 6 – Майка ми с приятелки на сватба – 1960г.
Сн. 8- баба Кула в Птицекомбината.
Сн. 9- Майка ми Надка и баща ми Васил на златната си сватба през 2012г.

 

Информатори / Автори
Галя Василева / Четвърти четения на Регионлно краеведско дрежество - Враца, 2013
Споделяне

Истории от Мраморен

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa