Мраморен


Старата църква *Св. Спас* и новата църквата *Свето Възнесение*


Категория : Откак се е село заселило
photo

Старата църква *Св. Спас* и новата църквата *Свето Възнесение*

В българската история църквата като институция е играла огромна роля за оформяне на българската народност през ІХ и Х век. Тя е крепител на народностното съзнание по време на Османската власт.
При нахлуването на турците, църквите и манастирите са разрушени. В притулените манастирски сгради са открити училища, които поддържат писмеността и езика въпреки мизерната обстановка в малките стаички.
Българската екзархия изиграва роля за създаването на ведомствена медицинска служба. Грижи се за запазване здравето на учащата се младеж. Фармацевтите, съгласно нарежданията на Екзархията са задължени да дават лекарствата безплатно на регистрирано бедните, акушерките също оказват безплатни помощи. Материално подпомага здравните си кадри от момента на завършването на висшето си образование до тяхното им назначаване на щатна екзархийска служба.
По-късно се строят най-съвършените образци на трикорабната безкуполна църква т.е без куполи, кули и камбанарии. Те са дълбоко вкопани в земята,  сводовете са от дърво, понякога “обличат” църковните сгради във фалшиви жилищни фасади. Помещението е издължено -от юг се изгражда параклис.
Навярно старата мраморенска църква „Св. Спас” е представлявала сграда, която се ползва за училище и параклис. Преди това  богомолците се молят на открито на една могила. Свещеник е Никола Петров от Старо село, който е и учител.
 
Старата църква „Св. Спас“
Старата мраморенска църква „Св. Спас“ се намирала в сграда, строена без план, и принадлежала на общината. Според историческа справка, изготвена от Първан Т. Първанов, общественик, и съхранена в Държавен архив Враца, зданието е построено през 1875 г. и до 1928 г. храмът е използван. Според Рапорт № 4930 от 18 ноември 1883 г. на Врачанския околийски началник Никола Обретенов до Врачанския окръжен управител  става ясно, че тази сграда, състояща се от две стаи, е обща  за учениците и за черква. Свещеник е Никола Петров от Старо село, Мездренско, който остава да живее със съпругата си Йона Ненкова в Мраморен. Същият е и учител през 1870-1872 г.
В двора на старата църква са погребани костите на убитите четници на Милин камък: поп Сава Георгиев Катрафилов от Елена -член на щаба; Атанас Иванов Горов (Теохапон) от Пещера; Сава Петров Савов от Враца; Иван Тонев- работил като бояджия в с. Бутан; знаменосецът Никола Христов Симов – Куруто от Търговище;  Давид Тодоров от Враца; хаджи Бенчо Симеонов Николов от Плевен; Христо Минков Йосков Ганковски от с. Орешак. От  разказ на Тошо Георгиев през 1927 г. се вижда, че гробът на руския войник редник Ватовкин е в двора на Цеко Христов Кънов. На това място е издигнат паметник. През 1992 г. същият е изваден и преместен в сегашната църква. Други разказват, че се намира до старата църква „Свети Спас” в сегашния двор на поп Данаил Димитров в близост до гроба на ботевите четници и козарчето.
Така ли е и защо през времето никой не е отбелязал това място?
През 1883-1885 г. е построена новата църква „Св. Възнесение” на ново място от камък.
 
Новата църква „Св. Възнесение”
След Освобождението Общинските съветници взимат решение да се започне строителството на църква. Голям е бил ентусиазмът на мраморенчани при построяването ù. Кой с каквото може взима участие.  И така през 1885 г. е построена новата църква „Св. Възнесение” на ново място от каменен материал. Планът на църковните сгради е типов, тъй като по същия начин и по същото време са построени храмовете  в Баница и Голямо Пещене. Майстор е архитект  Кунчо Генчов от Трявна. Иконописец е зографът Рачо Тихолов от Габрово. През септември 1897 г. се сключва договор с майстора Георги Младенов от Сумер, който преглежда голямото и малкото кубе, боядисва владиковия трон-иконостас и направя кръста. Стигат до направата на кубето и парите свършват. Тогава някои си дават жълтиците и църквата е довършена, но идва другия проблем. Няма свещеник. Църковното настоятелство предлагат учителите Дано Димитров и Веко Иванов да бъдат ръкоположени. Врачанската митрополия отговаря, че лицата не отговарят на някои условия предвидени в църковните канони за постъпване в духовно звание. Иван Вълов роден в Мраморен кандидатства за длъжността и е одобрен. На 6 октомври 1891 г. е ръкоположен за свещеник. В общината с радост, приемат, че си имат собствен свещеник и му даряват 25 дка земя. На 18 октомври 1905 г. църквата е осветена.    
Свещ. Иван Вълов почива  на 7 май 1927 г., на 65 г., като свещ. е служил 35 г.
Други свещеници, които са служили дълги години в Мраморен са: Косан Димитров Спасов от с. Гълъбовци, Сливница (Софийско) служил 12 г. и половина; свещ. Димитър Кръстев Димитров; свещ. Тодор Котов Димитров служил 26 г; и сегащният свещ. Любен Христов Павлов постъпва на 1 декември 1987 г. и до днес 28 години.
През 1912 г. е построена камбанарията от доброволни помощи. През 1924 г. е извършен ремонт. През 1957 г. Атанас Дилов Станчев извършва ремонт на корнизите и стените на храма, а Цветан Георгиев Йорданов и Сергей Петров,  ремонтират покрива. Оградата на църковния двор и малката постройка е завършена през 1980 г., а направата на новата камбанария през 1986 г. Един от майсторите е Христо Пунчов. През 1988 г. се извършва ремонт на покрива, като се сменя цялата ламарина предоставена от Антон Павлов (кмет). През 2005 г. Кръстина Тошева (кмет) извършва ремонт на вътрешните стени. Калоян Печовски от Баница изработва железен кръст за купола на църквата, който е поставен през март 2013 г. Със съдействието на сегашния кмет Страхил Цеков и благодарение на г-жа Петя Аврамова (представител в 42-то Народно събрание) са осигурени средства и извършен цялостен ремонт на покрива на църквата през тази (2015 г.)
За нас е гордост да честваме 130 годишнината на църквата „Свето Възнесение”, построена с труда на нашите предци.
Нека си пожелаем повече грижи за поддържането му.
Ще завърша с думите на патриарх Кирил казани на 12 май 1956 г. посетил нашето село заедно с  врачанския митрополит Паисий: „Драги братя и сестри, нека Божието благословие да пребъде върху вас. Да бъдете и вие твърди като мрамор във вяра, в благочестие и в родолюбие.”

Информатори / Автори
Сийка Танкова /130 години православен храм *Свето Възнесение*, 2015
Споделяне

Истории от Мраморен

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa