История от Мраморен

Мраморен

За името на селото, граници и географско положение

Категория : Откак се е село заселило

За името на селото, граници и географско положение

Село Мраморен се намира в северозападната част на България, на 15 км североизточно от Враца, в Пещенската котловина на Подвеслешкия край. На изток граничи с Голямо Пещене и Горно Пещене, на запад с Чирен, на север с Баница и на юг с Веслец.

Границите на общинските земи (емлячните регистри) в Мраморен са установени през 1903 г. Периодично са съставяни комисии, които разграничават общинската мера (пасбища, гори, ливади) от частните имоти (1906 г., 1911г., 1939 г.). Съгласно указ № 309 от 28 септември 1926 г. се одобрява общият проект за регулацията на улиците, площадите и местата за обща потреба в Мраморен.С приемането на този план се дава възможност да се раздават общински парцели срещу заплащане на бедни и бездомни жители на селото. През 1939 г. е утвърден благоустройственият правилник. След 9 септември 1944 г., съгласно 151-во Министерско постановление по земеустройството на ТКЗС, е съставена комисия, която урежда перекендентните земи (перекенде -лице, което има собственост върху полски имоти в населено място, но не живее там), т.е границите на земите в Мраморен. Връщането на земята в реални граници след разтурянето на ТКЗС ликвидира проведените комасации до 1941 г.

Селото е разположено върху каменист и силно нагънат карстов терен. Разделено е от малката рекичка Мрàморчица (Мръморчица). Тя води началото си от подножието на Милин камък от извор, известен под името Мраморенско езеро. През последните години реката се губи от Мраморенското езеро до местността Бродъ.

Разделено е на няколко махали. В южния му край по десния бряг на рекичката е разположена Староселската махала. От центъра на селото по посока на юг е Тръпкáрската махала. На север, по левия бряг на реката е махала Рудинáта. Влашката махала заема източния край на селото и се нарича Мечта.

През 1872 г. през Мраморен минава Феликс Филип Каниц- австроунгарски пътешественик и изследовател (1829-1904). При единадесетото му преминаване на Балкана - август 1872 г., напускайки Враца, минава през Косталевската могила и се насочва към Веслеца през северната й част, наречена „Стреница бряг”, а южната „Бърборов камък” поема към Мраморен. Заможно село със 70 български и 13 татарски къщи, които след 1877 г. изчезват.

Името Мраморен

Има данни, че селото първоначално е било около извора Езерото при Милин камък. Преданието разказва, че там е имало „Лудо езеро”, което принудило турците да го запълнят с вълна и камъни, а жителите на селото - да се изместят на изток.

По време на кърджалийските размирици в края на ХVІІІ век те се укриват в горите в местността Салаша (това е някъде между Горно Пещене и Веслец). Завръщайки се на старите места, се настаняват около кладенеца Буровец под църквата, по-късно около Дуденчето и Брода. В близост до сегашната църква е центъра на селото. (До магазина на Красимир Евгениев и сега има останки от зид на сграда, в която се е помещавало кметството.) По-късно, някъде след 1900 година, идват семейства от други населени места, селото се разраства на запад.

Имайки предвид най-ранните сведения и направените разкопки, се налага мнението, че името на селото произхожда от реката Мраморчица. А името на реката произлиза от дребни животинки, наречени мръморци, които живеели в самата река.

По всичко изглежда, че е заварено с днешното си име от турските нашественици в края на ХІVв. Първият документ, който потвърждава съществуването на селото, е превод на фрагмент от муфассал дефтер (подробен данъчен регистър) за финансовата 1541-1542 г. Името на селото тогава е МЪРАУМОРЕНЕ. През 1617 г. се среща като село Мирамурна, Мирамwрнх (Мраморен), през 1632 г.- с. Мирамора (Мърамора) Мйрамwрх (Мрамора) - Нк (Никополски санджак).

С течение на времето думата се променя и стига до днешното име Мраморен. След Освобождението по документи селото фигурира със същото наименование.

Информатори / Автори
Сийка Танкова /История на село Мраморен, 2015