Оряхово


ЩРИХИ ОТ КИЛОМЕТЪР 678


Категория : Моята история / нашата история
photo

ЩРИХИ ОТ КИЛОМЕТЪР 678

С гореща благодарност на Нейчо Савчев за предоставената информация

            Само този, който е роден край Дунава, знае колко голяма е ролята на великата река за формиране на човешката му идентичност. Денят му не започва и не свършва без поглед към водното огледало, но Дунавът не е детайл от пейзажа. Той е част от нашата душевност, от самите нас, от нашия град.
            Малцина знаят , че още от горното си течение Дунавът си съперничи за притоци с Елба и тя почти го побеждава, още повече, че дунавските води почти изчезват, попиват в земята, а на повърхността остава само малък поток. Но след това реката избликва отново, пречистена и бистра, и поема своя път през 10 европейски страни към Черно море. Donau, Danube, Duna, Dunarеа, Дунай, Дунав носят праиндоевропейското съчетание  *danu, което значи „река“. Откриваме го в хидронимите Дон, Донец, Днепър, Днестър, Двина, Дау, Донау.
           
            Сребролисти тополи и жадни върби
            разказват легенди прастари
            и многоструйните хладни води
            милуват подводните твари.
           
            Шал златоален наметва реката,
            среброглави вълни се люлеят,
            светло ветрило остава влекачът
            и лодка самотна се рее.
 
            На фона на този прекрасен дунавски пейзаж се издига едно градче – Оряхово. На този най-висок български бряг – 226 метра надморска височина, на километър 678 от хилядолетия са живеели хора и всички те – мизи, римляни, славяни, са оставили своите следи. Прието е да се смята, че топонимът „Оряхово“ има флорален произход, но това е предмет на отделно изследване.
            Феликс Каниц при посещението си в Оряхово го описва като дунавски град с 246 къщи, със смесено население от българи, турци, цигани, арменци, евреи, но не споменава власи. И днес градът е космополитен. В него живеят българи, турци, цигани, власи, но има и няколко семейства от други етноси. Четирима братя унгарци Сабадош се раждат в  Оряхово в началото на 20 век и   строят мелници в оряховските села, а  днес техни потомци живеят в града. Чехи и словаци, привлечени от перспективата за по-добър живот в богатата оряховска околия, в началото на века и след войните също идват в града и основават самостоятелното село Войводово. Носят със себе си австро-унгарска култура и повлияват живота в града в промишлеността, в кулинарията и в духовния живот. Те пазят националната си идентичост в бит,  носии, архитектура и едва през 60- те години потомците им се връщат в старата им родина. Чех е открил училището в село Кунино, а най-прославеният диригент на духов оркестър от 20-те и 30-те години в града е чехът Вейнер. Сега в Оряхово живеят потомци на словашкия род Посталкови. Арменците са представени от русенското семейство Чекарян. Хайгасер Чекарян остава до края на живота си в Оряхово. Евреите през 20-те и след 1944 г. са се изселили във Видин, Русе, София и Израел. След 1922 г. в града идват и руснаци, избягали от Русия след бурята на революцията и войната. Тук е живял и пра-пра-пра-пра-внукът на генерал фон Керн - Сергей фон Керн. Нещастно влюбен в оряховска девойка , той емигрира във Франция в град Мадан. Но семейство Давидови остават до края си в града ни. След Освобождението тук се преселват и цинцари като родовете Пиперкови и Торбови.
            Тъй като Феликс Каниц не споменава румънци в Оряхово, а и те обитават компактно крайни квартали, се налага истината, че те са дошли след Освобождението. Вероятно  са потомци на българи, забегнали във Влашко през 18 век поради турски произвол или преди това и после се завръщат в старата родина, но са възприели езика и културата на чуждата страна. В село Лесковец все още има старици, които не знаят български, а и по улиците на Оряхово все още се чува влашка реч и няма българин, който да не е научил от тях поне 10-20 думи. От Румъния са се върнали голяма част от жителите на село Остров, които са се заселили в блатистата област край днешното село и оттам идва топонимът Остров.
            Оряхово е град със стара слава. Руско-турската война го заварва с 6000 жители и гарнизон със 7000 аскер. Каазата разполага с две околии- Оряховска и Врачанска. Оряховска околия е най-голямата в страната и включва в себе си и Белослатинска околия. Обхваща 51 селища от с. Рогозен до с. Борил, днес  с. Байкал. В града е имало 7 джамии и една църква – „Св. Георги“, строена за манастир през 1837 г. , не по-висока от човек и изографисана 40 години по-късно. През 1871 г. се открива читалище „Надежда“ от родолюбиви и по-напредничави българи. През Оряхово минава каналът на Васил Левски, който е имал тайно скривалище в къщата на Тодор Янакиев. Днес на къщата, в която той е пребивавал и провеждал комитетски заседания, е поставена паметна плоча.
            Дори в условията на робството в Оряхово кипи културен живот. До Освобождението в империята след Истанбул най-много издания има в Оряхово, а след това- в Пловдив. Тук се поставя началото на застрахователната дейност, първите журналисти също тръгват от Оряхово.
            За да стане София столица, й е необходима още една околия – Орханийската, която дотогава е към Враца. За да запази статута си на околийски град, Враца иска компенсация, и отнема от Оряхово Белослатинска околия. Жителите на града намаляват, защото много турци се завръщат в Турция. Разгаря се война за статуса „окръг“. Враца има по-големи конюшни и повече коне, а конят тогава е много ценен като единствен двигател на транспорт. А и Стефан Стамболов, който има има 6000 декара в с. Селановци и е недоволен от оряховските управници, настоява Оряховският окръг да бъде закрит. От 1889 г. окръжен град става Враца.
            След Освобождението градът до голяма степен е обезлюден, но започва бързо да се разраства. От известния поп Иванчо водят началото си два големи рода – Торбови и Савчеви. Пристанищният град с цъфтяща търговия става притегателен център. Михалко Дограмаджиев, Мито Анков и други няколко врачански рода се преселват в по-големия град. Когато от Румъния се завръщат забегналите поради конфликт с турчин букьовчани Златан и Драган, последният се заселва в Оряхово и слага начало на известния род Драганови. След Нишкото въстание много хора от околните села  тръгват със стадата си на изток и стигат до село Осен. Потомците на дядо Велчо търсят работа в града и основават рода Велчеви, но най-много са преселниците от Тетевен. Първата вълна идва след опожаряване на града от кърджалиите през 1848 г. Тетевенци са заможни занаятчии и бързо се вписват в живота на града и основават тетевенската махала. Дори улицата се казвала „Тетевенска“. Втората вълна идва след Освобождението. Такива са родовете Тихолови, Мръвкови,  Чапразови, Братанови, Цачеви. 15-годишен, дядо ми Цачо Диков напуска „градинката“ и многолюдното си семейство и идва в Оряхово. Работлив и предприемчив, бързо забогатява, купува голяма къща, отива в Тетевен и иска ръката на девойка от заможно и знатно семейство, единствена сестра на войводата Баньо Маринов Братанов. Търгува преди всичко с жито и яйца, изнася ги с корабите във Виена. Справя се с езиковата помощ на братята на жена си Василка, получили юридическото си образование във Виена. Води голямата си дъщеря на лечение във виенска клиника и стига и по-далеч – до Франция. Във Виена се цени българската стока. Икономките на богати семейства чакат корабите с големи кошници, за да закупят български продукти – яйца, зеленчуци, дини, грозде, луканки, суджуци, кашкавал и сирене, тютюн и цигари. Продават ги български студенти, които ги получават с колети от крайдунавските градове. От Виена дядо закупил връхни дрехи – антерии, контошчета, либадета. Баба ми ги разпрала, взела кройките и от хубави габровски вълнени платове няколко семейства шиели палта, които поемали отново към Виена, а част от тях се продавали и в магазина на дядо Цачо. Синовете му учили във Виена, а дъщерите пътували за лечение, на екскурзии и на сватбени пътешествия. Дядо Цачо разказвал, че в Кремс и Линц е виждал къщи със същата архитектура като някои оряховски. Вероятно австрийски архитекти са оставили следи във времето и пространството, без да оставят имената си.
            Не било нужно да се донасят много вещи отАвстрия. Шест параходни дружества с по няколко парахода ежедневно подсигуряват транспорт. Параходите на ДДСГ пътували до 1924 г. Всеки параход имал писар и печат. Това било необходимо за каталожната търговия. Поръчаните стоки, главно мебели от стила „Бидермайер“ , сервизи и посуда пристигали до две-три седмици. Пристигали и модни журнали – до средата на 20-те години Виена е модната столица. Оряховските госпожици и госпожи се обличали като виенчанките. В Оряхово е имало и преселници от Свищов – Костови, Пекови, Йоцеви, Цолови. Потомките им отскачали за тоалети и до Букурещ.
            След Освобождението Оряхово е богат и аристократичен град. Във ВНС от 1879 г. от 137 депутати четирима са оряховчани, има и трима гости. Търговията се разраства, главно със жито и говеда. Променя се и архитектурният облик. Буржоазните къщи са двуетажни, с дюкяни на първия и много стаи,  салони и балкон на втория. Интериорите са неповторими, несъпоставими с унифициращите ни днес секции и гарнитури. Младите учат във Виена, Прага, Букурещ и привнасят от тамошната култура. Организират се венециански нощи по Дунава, вечеринки, спортни празници. Духовият оркестър на 36. Козлодуйски полк и изпълненията на дружество „Козлодуйски юнак“ организират зрелищни спектакли. Съприкосновението с различни етноси оставя влияние и върху кулинарната култура. В Оряхово се готвят супи с галушки, нагивка, остропел, рохлички и други, които са непознати навътре в страната. От града излизат много талантливи хора със заслуги за страната и региона. Днес споменът за миналото величие сгрява сърцата ни и вдъхва надежди.
            Вековечно наше Оряхово,
град роден, свиден и мил,
на дедите ни пристан заветен,
с дух борбен нас закърмил.
 
Като страж на брега на реката
ти стоиш, разкършил снага
и с дъха на червено мушкато
хороводно приветстваш света.
 
Като феникс от пепел възкръснал
ти сияеш в старинен обков,
светлина в летописа ни впръснал
ще пребъдеш вовеки веков.

Информатори / Автори
Василка Цачева, председател на краеведско дружество "Сребрения" - гр. Бяла Слатина

Истории от Оряхово