...

Оряхово


Дико Илиев и Оряховският духов оркестър


Категория : Откак се е село заселило
photo

ДИКО ИЛИЕВ – ОТ МУЗИКАНТСКИЯ ВЗВОД НА 36 ПЕХОТЕН КОЗЛОДУЙСКИ ПОЛК КЪМ ОРЯХОВСКИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР

 През 2016 г. Исторически музей град Оряхово реализира проект „Дико Илиев в паметта на поколенията” по програма  „Участвам – дарявам - променям” на Сдружение „Първи юни”, Бяла Слатина. Партньори в проектните дейности бяха НЧ „Надежда 1871” - Оряхово, Държавен архив Враца и Фондация „Родова памет”. Чрез работа в държавните архиви във Враца и Монтана, във Военноисторическия архив - Велико Търново и благодарение на организирани срещи с хора, свързани с делото на незабравимия народен композитор, бяха събрани нови сведения и документални свидетелства за неговия живот. Откриха се допълнителни материали за историята на музиката в Оряхово. Анализът на новопостъпилата информация допринесе за разясняване на редица моменти от дейността на Дико Илиев като военен музикант в 36 Козлодуйски пехотен полк и създаването на Оряховския духов оркестър.
Дико Илиев постъпва във военния оркестър  на полка, квартируващ в Оряхово, през 1931 година. В списъците и заповедите по личния състав от 30-те годни името му е записано сред подофицерите от полковия щаб. Той е с чин фелдфебел.  От 1 септември 1938 година изпълнява длъжността щаб-тръбач, съгласно Заповед №8 с дата 29 август с. г. (Обр.1). Същевременно с това твори и усилено работи за разучаването на нови маршове и музикални пиеси под ръководството на капелмайстора Александър Вейнер. Военната музика изнася концерти в града два пъти седмично. Публикации в Оряховския вестник „Правда” потвърждават тяхното значение за местното население. Брой 4 от 9 септември 1934 г. отправя особени хвалебствени думи към читателите си:  „Фактът, че концертите се масово посещават от гражданството говори за голямата нужда от оная духовна храна, която музиката ни дава. С пълно съзнание за ролята на музиката, г. Вейнер, подпомогнат от своите първи помощници Митко Павлов и Дико Илиев, успяха да издигнат нашата музика на една висота, за каквато много други музики има още дълго да мечтаят.” Месец по-късно, друга статия от брой 7 на в-к „Правда” съобщава за новата творба на помощник фелдфебела Дико Илиев, посветена на встъплия в длъжност дружинен командир майор Асен Дипчев. Това е маршът „Нашият командир”, за който композиторът получава заслужени поздравления.   
Между 1943 г. и 1945 г. Дико Илиев е временен командир на музикантския взвод. От 27 септември 1948 г. той е повишен в чин подпоручик. Със Заповед №153 на полковия командир от 10 октомври същата година подпоручик Дико Илиев е назначен  за командир и диригент на военните музиканти (А. Иванов, 1979, с.186) (Обр.2). 
Проследявайки част от списъците на музикантския взвод на 36 Козлодуйски пехотен полк, съхранени във Военноисторическия архив,  се установява, че численият му състав през 40-те години варира между 16 и 21 души. Сред тях от град Оряхово са Иван Кръстанов Гълъбов, Цветко Кръстев Илиев, Цветко Иванов Стефанов, Нено Димитров Ненов, Стефан Стоянов Иванов и Асен Стоянов Йолов. Изреждането на имената започва почти винаги с името на Дико Илиев. Ценна снимка, предоставена от Нейчо Савчев, представя военния оркестър на градския площад. На преден план  е Дико Илиев. Тук са Иван Кръстанов, Нено Димитров и Цветко Кръстев (Обр. 3). В записаните спомени на дългогодишния музикант Асен Йолов са уточнени музикалните инструменти на всеки член от военната музика: 1. Дико Илиев – баритон, 2. Найден Петров - флейта, 3. Нено Димитров - ES кларнет, 4. Ангел Тасев - 1-ви кларнет, 5. Димитър Павлов - флигорна солист, 6. Цветко Стефанов  - флигорна помощник, 7. Кирил Ганчев - 2-ра флигорна, 8. Илия Николов - баритон,  9. Цветко Кръстев - басфлигорна,  10. Асен Йолов -  валдхорна, 11. Андрей Врачански - корна, 12. Цветко Банчовски - тромбон, 13.  Гълъб Богданов – тенор, 14. Иван Кръстанов - бас Б, 15. Крачун Вълков - бас S, 16. Стефан Стоянов - голям барабан, 17. Асен Георгиев - малък барабан, 18. Георги Димитров - S тромба.
През 1956 година полкът е разформирован. Същата година в град Оряхово се открива Детска музикална школа. Дико Илиев става нейн директор. Той създава оркестър към школата, който след кратка подготовка изнася концерти. На следващата 1957 г. се създава Духов оркестър към читалището. В него влизат бившите военни музиканти от Оряхово Цветко Кръстев Илиев, Цветко Иванов Стефанов, Иван Кръстанов Гълъбов, Нено Димитров Ненов, Стефан Стоянов Иванов, Асен Стоянов Йолов и музиканти от бившата ученическа музика – общо 18 души. За пръв ръководител и диригент е назначен Дико Илиев. От тези първи години на оркестъра е запазена снимка от Анатолий Гаранин, дарена на музея през 2016 г. Тя е свързана с участието на музикантите в среща на есперантисти при остров Есперанто до село Лесковец,  вероятно през 1963 г. На нея Дико Илиев е застанал между Цветко Стефанов и Стойчо Предов. Те са заедно с Цветко Кръстев, Петко Савов, Мустафа Махмудов, Асен Йолов, Ангел Логофетов, Нено Димитров, Стефан Иванов, Марин Алексиев, Тодор Пенчев, Анатолий Гаранин, Кръстьо Иванов и Пенчо Босев.  (обр.4).
Традициите от музикантския взвод стават основа за ползотворната работа на новосъздадения Оряховски оркестър. Репетициите се провеждат редовно всеки понеделник и четвъртък.  Разучават се различни пиеси. За тези събития разказва Иван Савчев, учител по музика в Оряховската прогимназия в своята „История на музиката в град Оряхово”. Дико Илиев е ръководител на Оряховския духов оркестър до края на 60-те години. След него диригент става Борис Икономов.
Дико Илиев оставя трайна следа в историята на Оряховската духова музика. Той е пример за трудолюбие и всеотдайност, близък до народа и обичан от него.
 
Използвани архивни материали:
Заповед №8 от 29 август 1938 г.  - ДВИА, ф.85, оп.1, а.е.113, л.26
Заповед №153 от 10 октомври 1948 г. - ДВИА, ф.85, оп.1, а.е.179, л.63;
Вестник „Правда”, 1934 г. – Инв.№1470, основен фонд Исторически музей град Оряхово
Литература:
А. Иванов, 1979, с.186
На снимката:         
Оряховският духов оркестър, 1963 г.
Първи ред седнали отляво –надясно: Марин Алексиев, Росица Опрова (акордеонистка), Тодор Пенчев, Анатолий Гаранин, Кръстьо Иванов (с барабанчето), Пенчо Босев, следващите неизвестни.
Втори ред прави отляво – надясно: първи –неизвестен, следват Цветко Кръстев, Петко Савов, Цветко Стефанов, Дико Илиев, Стойчо Предов, Мустафа Махмудов, Асен Йолов, Ангел Логофетов, Нено Димитров и Стефан Стоянов.
 

Информатори / Автори
Д-р Евгения Найденова - Исторически музей - гр. Оряхово
Споделяне

Истории от Оряхово

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa