...

Оряхово


Народната памет за битката при Камен мост


Категория : Откак се е село заселило
photo

Хора са, родени са от майки - предание за битката при Камен мост

…От онова време е останало по нашия край вярването, че от жал и мъка Богородица заплакала с кървави сълзи за мъчениците християни... Ликът й се вижда и днес на пълната луна – жена, с менче в ръка, в което се събират кървави сълзи... Вярват хората, че сълзите  капят не от очите, а от гърдите, от сърцето й...
 
На 26 април 1877 г. се подписва Руско-румънската конвенция за преминаването на руската армия през територията на Румъния. Румънският парламент гласува на 9 май 1877 г. декларация, с която прокламира независимостта на Румъния и обявява война на Турция. През август 1877 г. румънската армия преминава р. Дунав и се насочва към Плевен, където рамо до рамо с руските полкове участва при третата атака на града. В четирите последователни атаки на Гривица младата румънска армия получава своето бойно кръщение и покрива знамената си със слава. След боевете при Плевен румънската армия настъпва на запад, превзема Оряхово, атакува укрепените пунктове при с. Смърдан и с. Иново и преминава към обсадата на Видин.
Град Оряхово е освободен на 21 ноември 1877 г. след тридневни боеве на руски и румънски войски, командвани от руския полковник Мейендорф и румънския полковник Слъничану, подпомогнати от войниците на майор Мурджеску, който се прехвърля с румънски части на българския бряг и удря турците в тил. За битката, станала при Камен мост  - между селата Сараево, Хърлец и Букьовци (Мизия), за човещината и милосърдието на селяните от този край, трогателно предание ни разказва краеведката на село Хърлец, дългогодишната учителка и неуморна събирачка и пазителка на народното творчество от този край Виолета Гергова.
...Точно под Марков баир е бил боят, страшният бой. От спирка Сараево малко по-към Дунава... Там има един камък сега (паметна плоча)... След като минал боят, войските заминали и всичко утихнало... Тогава се събрали селяните от Букьовци, от Гложене, от Хърлец – тия села са били най-близо – и видели... убитите. Виждали кои са руски, румънски, кои са турски (убити войници). Руските, румънските погребали, всички са погребали... И жените се събрали, оплаквали ги жените, оплаквали ги... Миели лицата им с вода от Скът, от Огоста и ги нареждали в общия гроб... Всеки бил измит с чиста водица от реките... И ги оплаквали жените, така, както майките оплакват децата си... И ги погребвали…
Тогава дедо Георги – този, на дедо Очо брат му – казал:
- Ей, хора, погребахме християните, дай да погребем и тия…
- Какво? Тия?
- Айде бе, че са хора, родени са от майки – казва – а да ги погребем. Защо да ги разнасят кучетата…
Земали, изкопали трап и ги погребали в общи гроб.
Ето, българите, въпреки че са ги мъчили толко години, пак в тях е имало милост: „Хора са, родени са от майки...”
По думите на майка ми, на баща ми, до 1926 г. всяка година на 21-ви ноември румънци са минавали Дунава и идвали на мястото тука (дето са гробовете на войниците), палели свещи... майки, сестри, близки на загинали румънци. Селяните от Сараево, Букьовци, Хърлец, Гложене, Козлодуй и Бутан излизали със свещениците си да ги посрещнат и от своя страна да почетат паметта им. И може би оттогава е и тая песен тука, която се пее на влашки…
Надолу, надолу, аз виждам
една голяма къща с девет врати
и девет прозорци  към слънцето.
И в нея кой живее? –
Една старица, с пояс от вълна
и два зъба в устата.
Тя от къщи излезе и надолу тръгна –
край Дунав вървеше, с устни мълвеше –
за сина питаше:
- Дунаве, Дунаве, не си ли видял
от тук да минава
едно войниче – високо, веждато,
високо и стройно –
като през пръстен минало,
веждичките му – гарваново крило,
мустачките му – ечемичен клас,
лицето му – млечен каймак,
очичките му – горски къпини –
прострени по земята, недокоснати от вятър,
прострени на хладнина, недокоснати от слънце.
Това е моят син – Дин и Костадин –
зелен листец от лале.
Дунава й отговаря:
- Видях, майчице, твойто войниче –
от къщи излезе, оттатък мина
с турци да се бие, християните да спасява.
Майчице, той се е венчал за царкинята –
там, в преддверието на рая.
Слънцето и луната венчило му държаха,
а музиканти му бяха полските птички.
Разказ на Виолета Обретенова Гергова, р. 1926 г., с. Хърлец, Врачанско. Зап. Калина Тодорова. Архив „Краезнание” – РБ ”Христо Ботев” – Враца.
 

Информатори / Автори
Калина Тодорова / Освобождението, 2008

Истории от Оряхово