...

Оряхово


Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев


Категория : Откак се е село заселило
photo

Зографът Велко Илиев

Голяма част от църковните храмове във Врачанска епархия, строени през Възраждането и през първите десетилетия след Освобождението, са изложени на опасност от разрушение.  От капризите на времето и бързо менящите се нрави са застрашени дори тези от тях, които са признати за паметници на културата. Имената на техните строители, зографи и марангози  постепенно потъват в забвение.
Архивните документи на Врачанската епархия, които се съхраняват в Държавен Архив - Враца, съдържат ценни исторически сведения за църквите и манастирите в епархията, за тяхното изграждане и зографисване. Те включват архивните фондове на врачанската митрополия, шестте епархийски манастира, които управлява тя и на 71 от съществувалите след Освобождението църковни настоятелства.
Макар и не достатъчно пълни, наличните писмени свидетелства вече са единствените източници, които допринасят за разкриване имената на някои от иконописците и строителите им. При задълбоченото проучване на този богат фонд се откриват документи, които предизвикват интерес към творческата биография на майсторите, работили по нашите земи. Между тях се открояват имената на тревненеца Къно Денов и дебърския зограф и „марангозчия” Велко Илиев.
Преселник от македонските краища, иконописецът Велко е един от майсторите зографи и марангози на най-много храмове във Врачанско през 80-те и 90-те години на ХІХ век. Среща се в няколко документа като майстор Велко Илиев от Оряхово - но кой е той? Обръщаме се към изследванията на Асен Василиев, посветени на българските възрожденски майстори и големите зографски фамилии. Той е издирил рода на Велко Илиев в с. Тресонче – Илиевци, които са представители на Дебърската школа, дала цели фамилии прочути образописци, резбари и строители през Възраждането. Най-големият от братята Илиевци – Нестор бил зидар, работил из Македония, а през 1886 г. се заселил в Оряхово. Той бил придружен от брат си Мирче – Мирон, обучен образописец, който се заселил в Лом. Изпълнявал поръчки за църковна зография из цяло Врачанско и Влашко. Работил неуморно заедно с брат си Велко и други майстори до 1914 г., когато умира. За Велко се знае доста по-малко от изследователите на зографските школи. Но е установен важният факт, че той е зографисал през 1908 г. новопостроената част на Черепишкия манастир и олтарната икона на Христос.
Данните във врачанските архиви също не са изчерпателни и почти не съдържат подробности за него, доколкото са давани относно храмовете, които е иконописвал. Те допринасят за изследване наследството на прочутата Дебърска школа. Особено любопитство събужда едно свидетелство от 3 юли 1884 г., издадено от Архимандрит Константин, в качеството му на управител на Врачанската епархия тогава.  С него той удостоверява, че  „г-н Велко Илиев - живописец от Рахово по наше поручение е изображавал иконите на църквите: Вадинска, Добролевска, Попишка и част от Оряховската, всичката тая работа майстор Велко е извършил с особено присърдце и доста сполучливо, умерен се показа и в цените”. Впечатление прави заключението на свидетелството: „На основание на това селата от богоспасаемата Врачанска Епархия, които си правят нови църкви или же които биха пожелали да си обноват иконите, свободно могат да са отнесат до поменатия майстор Велка, от работата на когото ще останат благодарни.”
Признанието, което получава майстор Велко с това свидетелство явно е заслужено с добрата му и качествена работа. Със сигурност може да се допусне, че именно то му е отворило още доста врати в селата от Врачанската епархия, където той е бил поканен да изработи иконите и марангозите на новите храмове. Доказателство за това се откриват и в други документални материали от богатия фонд на Митрополията. 
Най-ценен сред тях е един „Въпросник за изучаване на архитектурата, църковната живопис и скулптурата на всичките църкви в Княжеството, в които се извършва богослужение”. Той е изготвен по искане на Министерство на външните работи и на изповеданията от 1893 г. В отговор, по съответното нареждане на Н. В. Врачанския митрополит Константин, е съставен пълен списък на храмовете в трите църковни окръжия, които се намират в тогавашните граници на Врачанската епархия – Врачанското, Оряховското и Плевенското. За всяка от функциониращите тогава църкви са посочени събраните от енорийските свещеници сведения относно името й, кога е построена, майстора-архитект и зидарите, името на зографа, името на ваятеля (марангозчия) на иконостаса и на всички дървени и каменни украшения, както и претърпени произшествия или забележителни събития.
Описани са всички сведения, които е било възможно да бъдат събрани от местните свещеници, за действащите 110 храма. Прави впечатление, че за някои от по-старите, строени през Възраждането, още тогава са липсвали данни. Повечето от майсторите – строители и иконописци са споменати само с прякор или с едно име. Това обстоятелство усложнява по-точното им установяване.
Сред всички тях вниманието отново привлича майстор Велко Илиев от Оряхово. По произход на две места е записан „македонец”, а на едно – „от Албанско”. Макар и преселник, през 80-те години явно е известен като местен майстор и е посочен като иконописец на 21 от всичките 110 храма. А на 5 от тях е направил и марангозите. Осем от храмовете е зографисал заедно с брат си Мирон Илиев. Първият  от тези храмове е „Св. Георги” в с. Долна Бешовица, строен през 1870 г. от майстор Христо от с. Калугерово, където освен зографията е направил и марангозите. Последна по време в списъка е посочена църквата „Св. Троица” в с. Крушовица, строена 1896 г. от майсторите Дено и Къно Денови от Трявна, на която са направили заедно с брат му Мирон и зографията, и марангозите. В периода от 1880 до 1890 г. всяка година е зографисвал най-малко по един храм в епархията – като посочените дати за работата му са по-скоро ориентировъчни, защото се отнасят до построяването им. Доколкото зографията започва след построяването, то краят на строежа може да се приеме за начало на работата му. Така с голяма доза увереност може да се допусне, че през 1880 г. е започнал да иконописва църквата „Св. Архангел” в с. Синьо Бърдо; През 1883 г. е започнал да работи по няколко храма,  завършени същата година – „Св. Георги” в с. Вадин, „Св. Кирил и Методий” – с. Добролево, „Св.  Параскева” – с. Попица. През 1884 г. са завършени още няколко храма, където отново той поема да извърши зографията – „Възнесение Христово” – с. Баница, „Св. Атанасий” – с. Галатин, „Св. Параскева” – с. Джурилово (Нивянин), „Св. Параскева” – с. Осен, „Св. Архангел Михаил” – с. Търнак и „Успение Богородично” – с. Хърлец. Посочен е като иконописец и на завършената през 1885 г. църква „Св. Кирил и Методий” в с. Блъсничево. Тази огромна по количество работа явно е приключена до 1890 г., когато би трябвало да е започнал работа по завършените тогава  храмове „Св. Георги” – с. Вировско, „Св. Безсребреници” – с. Враняк, „Св. Кирил и Методий” – с. Липница, „Св. Евангелист Лука” – с. Търнава. Работата продължава с неотслабващи темпове през следващите години. Към тях се присъединяват след 1893 г. и завършените тогава „Св. Богородица” – с. Габаре, „Св. Георги” – с. Реселец и построената през 1895 г. „Св. Параскева” – с. Алтимир. Тези сведения ни представят майстор Велко като продуктивен, неуморен иконописец и явно много ангажиран не само в Оряховската околия, но и във Врачанското и дори в Плевенското църковно окръжно (с. Блъсничево).
 За качеството и значимостта на извършената от него работа като най-показателно може да послужи едно писмо, писано от Пловдивския митрополит Натанаил до Врачанския митрополит Константин от 30 юни 1897 г.  С него митрополит Натанаил моли да му изпратят някой добър живописец, тъй „като се научихме, че в Богоспасяемата ви Епархия се намирал някой такъв... ...Защото в Епархията ни има доста църкви, които се нуждаят от Св. Икони, а не можахме да намерим някой добър живописец, за да ги приготви”.
Дали наистина славата на майстор Велко от Оряхово е достигнала и до Южна България? Големият брой църкви, зографисани от него във Врачанската епархия дават повод да се предположи и известен отзвук от дейността му. За това говори и резолюцията от канцеларията на Врачанската митрополия върху прошението на митрополит Натанаил. Тя е написана на 18 юли 1897 г. от протойерей Архимандрит Илия и гласи: „Да се пише още днес на Майстор Велко в гр. Оряхово, който да побърза за споразумение съ Св. Пловдивска Митрополия и да се съобщи на Н. Преосв. Святопловдивски Натанаил, че е писано потребното на Майстор Велко зографина в Оряхово.”
Този документ усилва интереса към личността на дебърския зограф и същевременно подчертава оскъдността на данните за него, както и големия брой въпросителни около дейността му. Най-съществената от тях се отнася до евентуалната му работа в Пловдивската Епархия. Какъв е резултатът от това писмо? Има ли храмове в Южна България, иконописвани от него? Запазени ли са днес негови икони? За отговора на тези въпроси документите на Врачанската митрополия за съжаление не са достатъчни, но едни бъдещи по-щателни проучвания на дейността му несъмнено водят към архива на Пловдивска митрополия. 
Строителят Къно Денов е друг възрожденски майстор, чието име се свързва с изграждането на църковни храмове в различни населени места из епархията. Негово дело е и първата катедрална църква във Враца „Св. Николай”, построена 1867 г. През 1890 г. е построил църквата „Св. Георги” в село Вировско, която сетне Велко Атанасов изписал. Върху „условното” за построяването й се подписал собственоръчно: „Къньо Денов от гр. Трявна”. Той строил църкви из Врачанско в съдружие с друг майстор от Тревненско – Генчо Генчев. Двамата построили църквата „Св. Параскева” (1884) в с. Осен. Напълно възможно е майстор Генчо Ганчев също да е участвал в строежа на врачанския митрополитски храм, за което свидетелстват спомените на неговия син. Сигурно е обаче, че основен майстор на църквата „Свети Николай” във Враца е Къно Денов. Първата катедрална църква е оцеляла през капризите на времето, но друг негов строителен шедьовър вече не съществува – това е първата сграда на Митрополитския дом. Тя  е била най-красивата и изискана сграда във Враца, строена в края на ХІХ век, уникална в много отношения. В строежа на това изящно и стилно здание, служило за Митрополия до построяването на новата сграда през 1935 г., били  вложени тревненски майсторлък, „виенски джамове” и най-отбрани строителни материали - общо за 18,021 златни лева. Тези средства – още един уникален факт – Духовният съвет платил само от икономиите в епархийската си каса „от платата, предвидена за протосингел и от писарските плати”.
Сградата на Врачанската епархия била не само първата обществена постройка в града, но и единствената (освен училищата) в продължение на десетилетия след Освобождението. До средата на ХХ век в собствени здания се разполагали само духовните огнища на врачани – училищата, църквите и митрополията. Всички останали институции се помещавали под наем. Този факт е показателен за ценностите и приоритетите на едни други времена от историята на Враца и сам по себе си предизвиква интерес към построяването на най-старото митрополитско здание в града. Интересът е засилен и от факта, че поради неизвестни днес причини то не е оцеляло до наши дни. Само запазените документи в Държавен архив - Враца съдържат ценни сведения за строежа на тази сграда и за нейния облик.
            Епархийският съвет започнал да мисли за построяване на подобаващо митрополитско здание веднага след като през 1884 г. била извършена взаимна замяна на имоти с Общината. Тя  отстъпила своя дял от прочутия още преди Освобождението Владиков конак, където се е помещавала след учредяването си през 1872 г. В замяна се сдобила с общинския парцел, където е било старото девическо училище. Днес е трудно вече да се локализира това място. По спомени на стари врачани, като Първан Първанов, зданието се е намирало на ул. „Николаевска” или „Съборна” - така се е наричала несъществуващата вече улица, която минавала покрай съборната църква „Св. Николай”. По-късно в нея е функционирала безплатна  детска трапезария, издържана от благотворителното дружество „Милосърдие”. Независимо от тези откъслечни данни, самото построяване на първата Митрополия във Враца е достатъчно значим и интересен факт и поради това, че е запазен договора на Епархийския съвет с майстор Къно, от който става видно какви са били плановете й и как се е извършило строителството й.
На 13 май 1887 г. Епархийският съвет, под председателството на Митрополит Константин „Като зе предвид необходимостта да се построи ново здание за Митрополия”, решил единодушно, че то трябва да се построи от тревненски майстор, с най-добри материали и в най-кратък възможен срок. Наличните суми се оказали напълно достатъчни, за да се наеме най-вещият майстор от Трявна Къньо Дeнов, който работи църковни здания; както и да се поръчат най-добрите материали за строежа, включително и виенски джамове. Духовниците решили да помолят окръжния инженер Вацлав Ржепецки да състави нужния план, според разбиранията им за едно представително и функционално владишко здание. За сключването на договора с майстора, епархийските духовници поканили и „няколко честни и вещи людие от града” като свидетели. Съгласно сключения контракт, майсторът се наел „за 10 хил. франга сребрани да въздигне и съвършено изработи зданието за Врачанската Митрополия”. В контракта са определени изцяло параметрите на бъдещото здание. Те са - 16.30 м. на дължина към пътя; 17.30 дължина към двора и ширина 11-80м.; 7.30 високо от земята, на два ката; каменна стълба с 2 страни и пармаклък; каменен дувар  2 м. висок, а в двора- чешма от 1 камък с каменно корито и 1 хавуз; с една голяма и една малка порта; шадраван в градината от 6 дялани камъка и калдъръм за кола. „В сградата били предвидени всички удобства – вкл. „соби от тухла с всички такъми и стая с малка баня и с казани”. „Материалът – дървен, железен, каменен и всички потребности за постройката до готово състояние остава за сметка на майстора Кътя, който се задължава да предаде зданието готово на края на м. септември тази година” В тези материали влизали и  „джамлъците за горния кат – 15 чирчевета с двойни джамлъци и едни джамлии врати за балконът, 6 врати еднокрили и 2 двукрили за сметка на наемателя ще се поръчат във Виена.” Именно те оскъпили най-много строежа. Прави впечатление и поставения в договора срок за завършване на строежа – 4 месеца и половина. Този договор е ярко свидетелство за продължението на възрожденските строителни традиции и след Освобождението. За съжаление не е запазена преписката по самия строеж, от която да се разбере как е бил завършен. Запазена е обаче преписката по строежа на Епархийското здание. След построяването му, Епархийският комплекс във Враца се оформил изцяло. Строежът му започнал през 1894 г., защото старото  здание „е съвършено изхабено и е негодно да служи вече за помещение”. Отново окръжният инженер Ржепецки изработил плана, а търга за строежа спечелил Цено Цолов от Враца, както е видно от тръжните преписки и протоколи.
Тези красиви сгради в онези години служили на едни от най-забележителните врачански митрополити – това са първите владици след Освобождението – Константин и  Климент. Те били свидетели на грандиозното погребение на Митрополит Климент през 1930, с присъствието на цар Борис ІІІ и на духовните лидери на всички вероизповедания в България. Една значима част от историята на града, а днес – от неговия архив.
 
Литература:
            Свети места: църквите и манастирите във врачанския край. Пета регионална краеведска конференция Враца, 27 ноември 2008 г. Сборник материали. Състав. Калина Тодорова, Силвия Павлова. Враца, 2009.

Информатори / Автори
Весела Пелова/Свети места, 2009
Споделяне

Истории от Оряхово

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa