Оряхово


Оряхово в Първата световна война


Категория : Откак се е село заселило
photo

ОРЯХОВЧАНИ, УЧАСТНИЦИ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915 - 1918 Г.

Във военната история на България 36-и пехотен Козлодуйски полк, разположен в град Оряхово, заема своето достойно място с участието си в Балканската, Междусъюзническа, Първата и Втората световна война.
Един от действащите полкове, който взема участие в Първата световна война, издържа тежки боеве и дава скъпи жертви е именно 36-и пехотен Козлодуйски полк. „Комплектован от чисто български елемент с голямо национално съзнание, обединен от една силна воля и желязна дисциплина, полкът тръгна на война с повишен дух и готов за самопожертвуване. На 10 септември 1915 година, бе обявена обща мобилизация на българската армия. За 24 часа всички мобилизирани се явиха в полка. Явяването в полка, беше като за сватба.” Това са редове от книгата „Участието и действията на 36-и пехотен Козлодуйски  полк в Световната война (1915 -1918)”, написана от капитан Георги Гайдаров 20 години по късно (издадена през 1938г.).
От град Оряхово в Първата световна война са участвали 27 офицери и офицерски кандидати, от които са убити петима и 28 подофицери, от които са убити 11. Убити са и 19 редници. За участници в Първата световна война, доживели до достойни старини, пазят спомени техни потомци – внуци и правнуци, както и техни все още живи съграждани.
Подпоручик (о.з. капитан) Христо Христов Лазаров е роден през 1894 г. в гр. Оряхово. Син на опълченеца Христо Лазаров, който е ранен при защитата на Шипченския проход. Получава Георгиевския кръст за храброст. Като син на опълченеца поборник,  Христо Лазаров участва в Балканската война като отдельонен командир в 36-и пехотен Козлодуйски  полк, а през Първата световна война отново служи в  същия полк и е командир на картечна рота. „В същото време картечният взвод от участъка на 2-ра дружина, увлечен от храбрия си командир подпоручик Лазаров Христо, излезе напред и почна сполучливо да коси неприятелските части.” – пише  за него в „36-и пехотен Козлодуйски полк в Балканската, Междусъюзническата/ 1912-1913 г./ и Световната война /1915-1918 г.” Награден е с Войнишки кръст, Орден за храброст и други ордени и медали.
През 1918 година постъпва в авиацията в Божурище. Той е първият български пилот, летял в международното въздухоплаване в „Ер-Франс” по линията Париж – Истанбул от 1930 до 1947 г. От 1947 г. е началник на Летателния отдел, летателната и учебна част – гръбнакът на българското въздухоплаване.

По случай 50-годишнината на професионалните въздухоплаватели Христо Лазаров е награден с възпоменателен медал и благодарствено писмо от международната Асоциация на професионалните летци, подисано от  генерал Жорж Стром, в което се казва:  „Горди сме, че можем да ви го връчим в чест на Вашите заслуги ”. Лазаров получава и още една признателност – генерал Захари Захариев написва книгата „Вярност” за летеца и основоположника на българската гражданска авиация.
В края на ХIХ и началото на ХХ век баща и син Лазарови минават през четири  войни,  в които с живота си защитават свободата и независимостта на България. Христо Лазаров умира в София през 1978 година.
 
Поручик Димитър Георгиев Торбов е роден през 1886 г в Битоля. Семейството му се преселва в Оряхово в края на ХIХ век. Завършва  школа за запасни офицери в Княжево. Участник в Балканската, Междусъюзническа и Първата световна война. По време на Първата световна война  е поручик, командир на  11-та рота в 36-и пехотен Козлодуйски  полк.  За участието си във войната е награден с три ордена за храброст.
След войната създава семейство, работи  като финансист, занимава се със земеделие. Починал на 56 години. В Оряхово живее неговият син Георги Торбов, който е на 92 години, участник  във  Втора световна война.

Редник Христо Радулов Иванов е роден през 1892 г. в гр. Оряхово. С него е свързана изключително любопитна история. По време на войната той си харесва и избира невеста на име Тодорка от  гр. Тулча. (Тогава град Тулча е в границите на българската държава.) Довежда я в Оряхово, като по време на пътуването Тодорка е била облечена във войнишки дрехи, за да не прави впечатление, че е жена. След войната се венчават в Тулча на 20 октомври 1918 г.  Раждат им се четири  момчета.
Христо Радулов работи като чиновник. Умира през 1957 г.                          

Старши подофицер Николай Николов Косовалиев е роден през 1888 г. в град Оряхово. Той завършва в Мюнхен, Германия търговски колеж. За участието си в Първата световна война е награден с Войнишки кръст, Орден за храброст и др. ордени и медали. След войната имал работилница за производство на безалкохолни напитки. Съпругата му е била учителка. Завършила девическа гимназия с френски език. Семейството е имало пет деца – двама сина и три дъщери.
Починал е през 1977 г. на 89-годишна възраст.

Редник Ангел Маринов Ликин, роден през 1894 г. в Оряхово.Също участник в Балканската, Междусъюз-ническа и Първата световна война.
След войната се завърнал в Оряхово. Отгледал 2 дъщери и 3-ма сина и живял до 1980 г. На фронта се сприятелява с фелдшера Никола Георгиев Коновски, с който в последвие стават роднини.

Фелдшерът Никола Георгиев Коновски е роден през 1879 г в с. Хайредин. Живял до 1962 г.

Стойността на тези спомени, свързани с петима  оряховчани, участници в Първата световна война, е нравствена и възпитателна. Техните потомци, с оправдана гордост ги разказват, показват избелелите снимки с лицата им и повтарят имената им - да се помни и да се зне.

Информатори / Автори
Хризантема Рашева, Нели Александрова - Читалище „Надежда 1871” - гр. Оряхово

Истории от Оряхово