Ракево
ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА
Категория : Вярвания и традиции / песни
ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА
Живяла някога в село Ракево една мома на име Здравка. Много умна и добра била - и работна, и певица. Залюбила се с едно момче, с един много хубав ергенин - бял и червен на лице, а косиците му - черни гарвани. Всяка вечер я причаквал като се разтури седянката и се отдели от дружките си. Чакал я пред портичката, когато се прибирала, скрит в клоните на един голям дуд и тя оставала при него чак до полунощ. Тогава момъкът изчезвал. Случело ли се някоя вечер тя да не излезе и да остане сама в своята стая, той идвал при нея - спускал се по мръкнало през комина и все тъй тайнствено изчезвал, щом пропеят първи петли. Носел й всякакви подаръци - ту ябълки червени, ту омайни горски китки от билки и цветя, които никога не била виждала. И разбрала, че не момък като момците, а змей я люби. Но така го заобичала, така вехнела и съхнела по него, че не искала и да мисли за раздяла. Затова и не казала на никого, страхувала се да не я разделят с магии от него. Но змеят бил много силен и огнен.
И днеска така, утре така - започнала тя да слабее и да линее… Пиел той жадно силите й, младостта и хубостта й. Позачудили се домашните й, започнали да я подпитват: защо е все уморена, защо се с дружки вече не събира, защо е все сама и от нищо не се засмива. А тя все мълчала, нищичко не отвръщала и чакала да дойде нощта и до зори да се гали със своя любим.
Изпролетело се. Тръгнали хората да копаят, да орат, па сетне и да жънат и в това усилно време замръквали и оставали да спят по нивите, по топраците. И Здравка тръгнала на работа с близките си, които често оставали да нощуват на нивата. Лягала си тя при тях, но само чакала и дебнела да заспят и леко, леко се измъкне и иде при своя любим. Не могла вече никак без него. Криела се от своите, но усетил се брат й и една нощ тръгнал след нея. Без да разбере това, Здравка като волна птичка полетяла към селото, към бащиния дом. Когато стигнала тя, а той по нея - що да види: цялото дърво, големият дуд свети. В клоните му сякаш огън гори. Сетил се братът, че змей е това и се престорва на хубав момък, за да залъже и отвлече сестра му. Ала късно било вече…
Нищо не помогнало: нито билкари, нито баячки могли да ги разделят! Легнала в треска и все за змея бълнувала… Така и умряла - той я изпил. Казват, че хубавицата невеста на змея станала. В потайна доба му пристанала. След смъртта й никой вече не видял огън в дървото - отлетял бил змеят и отнесъл и нея на огнените си криле…
Калина Тодорова / Из "Крал-баир", 2000
-
Аудио
Змейова любовница
Истории от Ракево
-
Селският събор, оброците и службите
- Вярвания и традиции / песни
-
От Игнажден до Великден - Празничен народен календар
- Вярвания и традиции / песни
-
От Ангел Биволчето до Цветко Ашламата - За прозвищните имена в Баница
- Вярвания и традиции / песни
-
Баба Здравка меси обредни хлябове
- Вярвания и традиции / песни
-
Разкази и спомени за детството, мелницата и селската софра
- Вярвания и традиции / песни
-
Така говореха предците - речник на говора на село Баница, Врачанско
- Откак се е село заселило
-
Легендарният Милин камък
- Моята история / нашата история
-
Така се хранехме вкъщи – тадиционни хлябове и селски гозби от Баница
- Вярвания и традиции / песни