Баница
Така говореха предците - речник на говора на село Баница, Врачанско
Категория : Откак се е село заселило
Така говореха предците - речник на говора на село Баница, Врачанско
ДИАЛЕКТЪТ - ДУХОВНА ИСТОРИЯ НА РОДОВИЯ КОСМОС
Докторът по философия Анета Дилова е горещ родолюбец и ентусиазиран краевед. Всичко, свързано с родното ѝ село Баница и Врачанския край, за нея е източник на вдъхновение. Така се раждат материалите ѝ „Химн на село Баница‟; „История на село Баница‟; „Банишкото евангелие‟; „Храм „Свето Възнесение‟ село Баница‟; „Банишките родове‟; „Раздумки‟ и други. Всеки детайл, разкриващ философията и мъдростта на предците, е изследван от нея, за да издири и съхрани факти за народопсихологията на баничани и тяхната идентичност.
Водена от разбирането, че езикът, т.е. диалектът е духовна история на родовия космос, Дилова прецизно и методично със забележителен езиковедски усет събира, систематизира и съхранява диалектни форми от родното си място, защото те, заедно със земеделския труд, природата, бита и обичаите сплотяват и изграждат облика на общността. От дълбините на вековете изплуват лексеми, понякога чужди и непонятни за съвременниците, но съхранили енергията и особеностите на духовния живот на предците. Като жив организъм и динамична система езикът се развива и е подвластен на социокултурния контекст. Малка България е богата със своите диалекти, което се обяснява с превеса на един или друг субстрат, с феодалния сепаративизъм и затвореност през Средновековието, с липса на голямо движение, с различни езикови влияния, с особености на климата и пейзажа. Явленията са главно фонетични и морфологични, но и лексикалният състав показва промени. Много словоформи са непознати и чудати в други краища на страната. Говорът на село Баница, макар че принадлежи към белослатинско-плевенския диалект, в известен смисъл е междинен, преходен, защото притежава черти и от врачанското наречие. Така че в него откриваме особеностите на северозападните говори, но и някои влияния на югозападните. За разлика от книжовния език, който е приел първоличното местоимение „аз‟, което е от тракийски произход, личните местоимения в този регион са славянски – „я‟, „он‟, „она‟, „оно‟, „они‟. В българския език липсват словоформи с кон-сонанта „ф‟, доколкото сега съществуват, те са заемки от гръцки, турски и латински език. В банишкия говор началните консонанти „хв‟ се заменят почти навсякъде с „ф‟ – „фърчило‟ вместо „хвърчило‟, „фърча‟ вместо „хвърча‟ и т.н.
Едно внимателно око ще открие в настоящата сбирка интересни езиковедски явления, които са предмет на самостоятелно изследване. Задачата на тази книга е друга – да запознае съвременния читател с мисленето на предците, с опазването на техния идентитет и възможности за експресивно изразяване. Това езиково богатство трябва да се по-знава и съхранява, защото чрез него се открива и запазва изконната връзка с родовия космос. Надяваме се, че всеки читател ще почувства дълбоко в сърцето си връзките си с предците.
Предговор - Василка Цачева
Истории от Баница
-
За Ракево и ракьовчене
- Откак се е село заселило
-
ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА
- Вярвания и традиции / песни
-
Песните на баба Ленче
- Вярвания и традиции / песни
-
Обредни хлябове
- Вярвания и традиции / песни
-
Ракево - Пролетен албум 2017
- Фотоархив
-
Празничен народен календар - Зимните празници
- Вярвания и традиции / песни
-
Празничен народен календар - Летни празници
- Вярвания и традиции / песни
-
Паметник на загиналите във войните (1912-1913 и 1915-1918 г.)
- Откак се е село заселило
-
По седенки, по беленки
- Вярвания и традиции / песни
-
Народна медицина
- Вярвания и традиции / песни