От Игнажден до Великден - Празничен народен календар

     Игнажден (Игнат), 20 декември. Според поверието това е началото на народната Нова година. От този ден започва Голям Сечко. Ако кокошката се е разклопала да мъти, я слагат на полога. Вярва се, че щастието на дома през годината зависи от „полезването”. Какъв човек влезе в къщата пръв, добър или лош, такава ще е цялата година. Най-желани „полезници” били децата. Баба ми казваше, че на Игнат по къщите ходят само момичета, носят съчки и шумки, и влизайки ги хвърлят в огнището, като наричат: шиленца, пилеца, ягънца, яренца, теленца, прасенца.

   Най-големият и най-желан зимен празник е Коледа. На 24 декември, деня преди самата Коледа, е Малка Коледа, а вечерта – Бъдни вечер. Месят се много обредни хлябове и колачета за децата и коледарите. В огнището се поставя дебело дърво – бъдник (тригодишно церово дърво или ботор), което трябва да гори цялата нощ. На трапезата се слагат: обредните хлябове, ястия, вино, сухи плодове. В Баница слагат: баница с тиква или само печена тиква, търкан боб, гнетени (пълнени) чушки с боб, сушени плодове, сушено грозде, орехи, чеснов лук, пшеница, няколко кулени царевица, вино, просо, семе от гръсти, сол, пепел от огнището, а под трапезата слама, т.е. всичко, което съставлява селското стопанство. Домовладиката в големите семейни задруги или най-възрастният мъж в семейството три пъти прекадява трапезата с тамян, от дясно на ляво - както се сее семето на нивата и както се коси. След това с палежника или ръжена минава всичките стаи в къщата и всичките сгради в двора за здраве и берекет. След прекадяването домовладиката се прекръства, слага бъдняка в огнището и започва чупенето на боговицата (обредния  хляб). В нея се слага пара за късмет. Нарича се: най-напред на Бога, после на къщата, на нивите, на стоката, на стопанина, на стопанката и на всичките домашни по старшинство, дори и на отсъстващите. Късметът е на този, на който се е паднала парата. На самата Коледа (25 декември, Голяма Коледа) рано сутринта тръгват коледарите – момчета от 8 до 12 години. Те обикалят къщите по групи чак до обяд, носят криваци (големи тояги) и калпаци, обнизани с мъниста и венци. Пеят строго определени песни за стопанина, стопанката, за моми и ергени, за кмета, попа, селянина-първенец и получават подаръци – краваи, сланина, месо. Като си тръгнат от къщата вдигат шум, гърмят с пищови и пеят песни. С Коледа свършват дългите пости. На Малка Коледа с помощта на съседи се „убива” шопарът, одира се кожата и след изсъхването й от нея се правят „опинките” за цялото семейство. На най- голямото момче се пада мехурът на свинята,  който се надува, изсъхва над печката и с него си играят всички деца. Сутринта на Коледа се отговява, но не със свинско, а с врабче, хванато от вечерта под стрехите или в купите с кукуружище.

   Василовден (Сурваки), 1 януари. От този ден започва Новата година. Освен обреден хляб (прясна пита), на този ден се прави баница от домашно печени кори, със  сирене, яйца и мас. В нея се слагат дрянови клончета с пъпки, по които се гадае. Синията се поставя върху шиник пълен със слама и отгоре се нареждат ястията: свинска глава, пихтия (пача), орехи, чесън, кромид, мед. Който пръв кихне на трапезата му харизват първото родено яре, агънце, теле, конче. На сутринта сламата от шиника се слага по малко на всяко дърво, за да ражда. След първите петли тръгват сурвакарите– те са момци и момчета не по-малки от 15– 16 години. Всеки носи сурвачка от дрян, сурова, с пъпки.Влизат в къщи, шибат домашните по гърба и благославят:

              „Сурва година, весела година!

              Живо, здраво до предна година!”

   Сурвакането започва със стопанина и завършва с бебето, след това се сурвака и добитъкът в домакинството. Понякога сурвакарите правят смехории, ако поиска домакинът. Даряват ги със сланина, свинско месо, суджуци, кравай, ошаф, дребни пари, жито, царевица.

   Водици, Богоявление, Йордановден, 6 януари.Срещу Водици е третата кадена вечер. На трапезата (синията) се слагат хляб, джуркан боб, варено зеле, орехи и вино.Сутринта момичето или девойката в къщи полива на най-възрастния в семейството за здраве. В котела с водата се хвърля „по някоя сребърна пара”, назначена „за чеиз и премяна” на момата. Денят се празнува с водосвет при кладенците в Баница и тъй като няма наблизо голяма река, попът хвърля кръста в буре с вода. Той ръси за здраве и по къщите, цялото село. Общо е вярването, че ако на тоя ден замръзне китката босилек, с която  ръси, ще има голям берекет.

   Ивановден, 7 януари. На този ден в Баница се къпят мъжете  младоженци, оженени тази зима до Ивановден. Младоженците избират двама–трима ергени за „гоначи”, събират се и гуляят цяла нощ. На сутринта пред кладенците се събира цялото село. Младите булки, чиито мъже ще бъдат къпани, се нареждат с котлите и чакат. Гоначите хващат някого, домъкват го до кладенеца, булката му го залива с вода и той си отива в къщи. В това време другите младоженци се крият, докато ги намерят. Ако някой не желае да го гонят и къпят, се „откупува”. На тоя ден къпят и всички Ивановци за здраве.

   Бабинден, 8 януари. Празникът е посветен на бабите акушерки, чества се за здраве на децата и жените–родилки. Извършват се три обичая – къпане на децата от бабата,

гощавка в дома на бабата и къпането на бабата. Сутринта бабата обикаля къщите, в които е бабувала, изкъпва бебетата, на по-големите умива очите и ръси момите и булките от уроки. На обяд всички родилки идват на гости с прясна пита, кокошка, баница и бъклица с вино. В Баница я даряват с риза, чорапи, престилка, забрадка, кърпа, калъп сапун. Накрая се присъединяват и мъжете и веселбата става обща. От средата на ХХ век „Бабинден” се чества в училището, а след това в читалището, като са запазени все още голяма част от старите традиции и ритуали.

   Атанасовден, Зимни св. Атанас, 18 януари. Някога се смятало, че на този ден дългата и студена зима е преполовена. Навсякъде месят пресни питки, мажат ги с мед и раздават за здраве и берекет. Мъжете преценяват дали ще стигне храната за добитъка до пролетта. По дебелината на снега се гадае какво ще е плодородието.

   Вторият месец е февруари или Малък Сечко. На 1 февруари е Свети Трифон Зарезан. Празнува се в чест на лозята, лозарите, градинарите и кръчмарите. Лозята се зарязват с определени ритуали, избира се Трифун или цар на лозята, организира се общоселско веселие с музика, хора и ръченици.

   От незапомнени времена първите три дни на февруари са известни още като Трифунците или Вълчите празници. През тях жените и занаятчиите не трябва да работят нищо – да не отварят ножици, да не шият, плетат,предат, тъкат, перат, за да не налитат вълците на добитъка и на хората.

      Св. Харалампи, (Чумин ден), 10 февруари. На този ден никой нищо не работи, особено го пазят и тачат жените. Те месят и пекат хляб, мажат го с мед и го раздават за здраве на чумата.

      Св. Власи, Власовден, 11 февруари. Празникът се отбелязва в чест на впрегатния добитък, най-вече за здраве на впрегатните волове. Месят се обредни хлябове. Воловете се изкарват на водопой и след това хлябовете се прекадват в обора, при воловете. Единият се раздава на хората, а другият се слага в кърмилката на добитъка. На този ден не се работи и воловете не се впрягат.

       Сирница, Сирни заговезни, Сирна неделя. Неделята преди Сирница се нарича месопусна (чиста неделя), защото се пости в сряда и петък. През Сирната неделя се яде само масло, яйца и сирене, а с месо сланина и свинска мас се заговява на Месни заговезни. Цялата седмица минава във веселби, момите и момците се люлеят на люлки, играят хоро, защото с настъпването на постите хората се забраняват. На този ден кумците ходят за прошка при кръстниците, по-младите искат прошка от по- възрастните. Вечерта, след храна, връзват на конец въглен, варено яйце и сирене (в по-ново време бяла халва) и всеки се старае да ги хване с уста, защото това носи късмет и здраве. Ястията за този ден са риба, рибник, масло, мляко, яйца, баница, питка, кокошка. В дните на полската работа, от Сирни заговезни до Петковден, се прекъсват сватбите за цялото лято. Съществува и обичай да се палят огньове и момците да ги прескачат, за да покажат пъргавината и юначеството си.

          Тодорова неделя настъпва след Заговезни. За народното поверие са важни понеделник, вторник, сряда, четвъртък и събота, на които са дадени и допълнителни определения. Понеделникът в Баница се нарича Песи понеделник. Празнува се в чест на лошия дух и демон, наречен бяс и в чест на кучето. За да не ги лови бяс през годината, кучетата се люлеят. Чрън вторник е началото на лошите дни през седмицата. На този ден нищо не се започва и не се работи, защото ще завърши несполучливо или ще се разболее от  устрел. Луда сряда е празник против полудяването на човека, причинено от дявола. Врътоглав четвъртък е почитан заради болестите, свързани с виене на свят и умопомрачение. Събота, Тодорица, Тудоровден, Конски Великден е ден посветен на конете. Те се изкарват на кошия, за да се излекуват от болестта „гуторач”, която са хванали през зимата. Надбягването с конете в Баница става при гробищата, в полето. Този ден се празнува от младите булки, оженени през зимата, за да раждат. Меси се обреден хляб, колак, за конско здраве и колаци за булките. В зобта на конете се слага варена царевица, леща, боб, семе от гръсти. Младата булка получава краваи от майка си, от кръстниците, от девера си и от други роднини.

     Март, Баба Марта. На 1 март по стара българска традиция се връзват мартеници от усукани бял и червен онец, обикновено на дясната ръка, на всяко дете, мома и булка. На момите и булките връзват мартеница и на гушата като гердан. Те се носят за здраве и против уроки докато дойдат лястовичките и щъркелите. След това се връзват на зелено дърво.

        Младенци, Св. Четиредесет мъченици, 9 март е народен празнек в чест на баба шарка, сипаницата. Празнува се във всяка къща и жените не работят, месят обредни хлябове и готвят гозби. В Баница тези хлябове се наричат пармаци. Те са малки, имат форма на кукла с тяло и глава и отгоре са нашарени с цев. Тези шарки символизират зърната на сипаницата. Освен хлябовете се готви джуркан боб и гнетени червени чушки с ориз.

       Благовец, 25 март. Според народното поверие на този ден излизат змиите от леговищата си, връщат се самодивите, самовилите и другите духове. Долетяват кукувицата и лястовицата и донасят благата вест, че зимата вече си е отишла и приближава лятото. За да бъде чисто се измитат всички дворове и боклуците се палят да изгорят. За предпазване от змии и гущери децата ходят из двора, зимника кошарата, дрънкат машите и ръжена със заклинанието:

               „Бягайте змии и гущери,

               Че идат татаре,

                Ша ви мерат с кантаре”

       В нашия край момците ходят по къщите и пеят благовешки песни. Вярва се, че на тоя ден закопаното имане свети със син пламък. И до днес поверието гласи, че както те закука кукувицата, така ще мине лятото и годинта - ако си сит и имаш пара в джоба, си ще бъдеш винаги сит и с пълна кесия с пари; ако си гладен и без пари -  ще бъдеш гладен и с празна кесия до другата пролет. Вярват още, че колкото пъти кукне, толкова годин ще живееш. Същия ден се отварят кошерите, за да излязат пчелите.

        Лазаровден, Лазарница, Лазар е винаги в събота. Посветен е на нивите, пасищата и горите. Стар езически обред е лазаруването. Лазарките са малки моми подевки, които встъпват в моминство. Те ходят само веднъж на лазаруване и след този обряд стават „ съвршени” моми, т.е. могат да либат, да се кичат, да носят накити. Събират се на групи от 10- 20 момичета, пеят лазарски песни за всеки член от семейството и за всеки селянин в селото според общественото му положение. Една от момите носи кошница за подаряваните яйца. Пеят песните „Ой, Лазаре, Лазаре”, „Лаленце се люлее”, „В село златари дойдоха”, „ Сиви, бели гълъбе”.

       Връбница (Цветница) е народен празник с характерен обряд наречен кумичене. Отбелязва се веднага на другия ден след Лазаровден. В обряда участвт същите момичета, които са лазарували. Кумиченето става на Селската бара или на чешмата в Церов дол, където се оттича водата. Всяко момиче носи кукла (обреден хляб), отчупва залче от нея и го слага на бухалката. Когато са наредени всички залъци, едно от тях натиска бухалката във водата да потъне и хлебчетата тръгват по течението. Кумица става момата, чийто залък е отишъл най-далеч и най-напред. На втория ден на Великден при нея отиват всички на обяд, като всяка носи червно яйце. На този ден за здраве се носят върбови клонки в ръка, за главата на венец и около кръста.

            Великден. Неделята преди Великден се нарича Страстна неделя. Народът почита само сряда, четвъртък и петък. На Велика сряда не се работи женска работа -  тъкане, предене, шиене.На другия ден, Велики четвъртък, никой нищо не работи, нито женска, нито полска работа. Боядисват се червени и шарени яйца - „перашки”. Много голяма сила има червеното великденско яйце. Използва се в баянето, лекуването и развалянето на магиите, дава се помощ, но не може да се нанася вреда. В по-заможните и многочелядни къщи са боядисвани 500-600 яйца, ядат ги до Спасовден (40 дни), подаряват се на всеки, който влезе в къщи - пътник, друмник, циганин, просек. С първата перашка се натриват лицата на децата, момите и булките - да са бели и червени като яйцето и да бъдат запазени от лоши очи, лоша среща, от магии. На този ден се месят обредните хлябове, наричани кравай, колач, боговица. В Баница са наричани колаци (пита във вид на колело от тестени пръчки и в нея слагат 5 червени яйца). Ако в къщата има булка, се месят още два великденски хляба. Единият се носи в кръстника с кокошка и още десетина червени яйца и бъклица с вино, а другият се носи на родителите на булката. Разпети петък е голям празник, не се работи нищо, момите и булките пишат ( шарат) великденските яйца.

        Великден или Възкресение Христово е в неделя. Младите булки, прдружени от мъжете си или от свекървите, отиват на поклон, посещават първо кръстника, а след това родителите и деверите си. Носят великденски кравай ( козунак), писани червени яйца, печена кокошка и бъклица вино. Момите и момците връзват люлка, на която се люлеят всички за здраве, против болести и уроки. На Великден се чукат яйцата (най- здравото е заклъчък), играе с великденско хоро (по мелодията на великденски хороводн песни), пеят се много песни с митически сюжети. На обяд разчупват великденския кравай (козунак) и се комкават със счупените яйца.  

Информатори / Автори
Анета Дилова / Храм *Св. Възнесение*, село Баница, 2019