...

Баница


Селският събор, оброците и службите


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Селският събор, оброците и службите

Съборът е най-големият и чакан с желание празник през годината. По същество той е служба на избрания от селото светец за покровител. От незапомнени времена за Баница това е празникът „Свето Възнесение” (Спасовден). Както бе посочено така е наречена и построената  в 1884 г. църква в селото. Празникът има много голямо значение за поддържане на семейните и родови връзки, а в по-ново време на приятелството от училище, студентството, работата.
            Подготовката започва отдалече. Преди самия сбор се почистват къщата и дворът, опича се хлябът, а за вечерта се готвят най-вкусните гозби. Двата важни акцента на сбора са „ходенето на госкьето” и хорото на другия ден. След обяда, преди сбора, на деня на самия светец, започват да пристигат роднини и близки от съседните села  с каруци и волски  кола или пеша. Селата Оходен, Мало Пещене, Голямо Пещене и Мраморен са на разстояние от три до пет км. и с тях има най-много родствени връзки. Вечерта преди сбора се прави голямо угощение, старите разговарят до среднощ, а младите се запознават и сватосват. Това угощение се нарича „вечеря преди сбора”. След вечеря всички лягат в собата върху черги и опанджаци и се завиват с други кълчищни черги.
            Посрещането на гостите става на другия ден след Спасовден, на самия събор, със сложена богата  трапеза – чист хляб, гозби, вино, ракия. За сбора се колят овни, ялови овце, кокошки, шилета, агнета, ярета. Ястията са: чорба от месо, печено, кисело зеле с месо, ястия на фурна, баница. Трапезата не се кади, тъй като сборът, сватбата и кръщенето са светски, а не религиозни тържества. Гостите не се задържат много, обикалят и други свои роднини и приятели в селото.
            На този ден всеки непознат може да влезе вкъщи и да седне на трапезата. В миналото много цигани и власи от Мраморен тръгват из Баница на просия с „Честит сбор”, мечкарите водят мечки да играят за здраве и берекет по къщите, а други и до днес водят маймунки за веселба и радост на децата.
            След обяда всички слизат „сред село” –  в центъра, близо до изворите. На мегдана, пред къщата на Стоян Цолов, играе хорото. Там се  оглеждат новите премени на моми и невести, избират се снахи и зетьове от гостите, черпят се, спазаряват се за покупки на добитък и т. н. В старо време хорото е голям кръг от уловените за ръце всички моми, момци и булки в селото. До всяка мома има ерген, а до булките могат да се хванат само мъжете им, девер или брат, друг не смее да се хване. Хорото трае дълго време – докато трае песента на момите песнопойки или свирнята на свирачите. То винаги е най-гиздавата гледка и най-голямото украшение на всеки сбор, във всяко село.
            Съборът е най-незабравимият празник за децата: тогава им се купуват играчки от сергиите, лакомства, боза и сладолед от Мило Стефанов, а по-късно от Гоци Тутураня, захарни петлета, пръчки, халва, симиди. Дават им по някоя пара за люлките или за стрелбището. Денят до вечерта се оглася от свирки и пищялки. Вечерта, след залез слънце, хорото спира, всички се прибират по къщите, където продължават веселбата, яденето и пиенето, сладката раздумка. Едни от сборяните си тръгват същия ден, а други остават да нощуват и са изпращани чак на третия ден с покана отново да дойдат на следващата година. Най-щастливи са стопаните, които посрещат  най-много сборяни.
            Съборът в Баница е местен няколко пъти. Отначало, по традиция, е на Спасовден. След това за две-три години е на 7 ноември и отново е преместен на 2 юни.
            Служби и оброци. Според народните вярвания всяка къща има свой покровител – невидимо същество, което пази челядта и стоката от нещастие и напаст. Отначало това е виден член от къщата, а след много години този покровител (стопанин, сайбия) се възприема от поколенията като небесно същество. Християнството внася нови понятия в отколешните вярвания и тогава покровителят е прекръстен на светец, най-близко до черковния календар. Така е установена службата. В края на XIX в. в Северозападна България една служба и един светец се честват в цяла влака (многобройна семейна еднокръвна махала), която брои до 20 къщи.
            За този ден жертвата е теле, овен или шиле. Приготвят се гозби с месо, ако службата е в блажен ден, или постни, ако е в постен ден. Хлябовете са със специални шарки за случая – параклис, посветен на светеца и боговица, посветен на къщата, на Бога. На този ден се вари жито – „коливо”, което се смесва с мед или захар и скълцани орехи и се посипва с препечено чисто брашно, смесено пак с орехи. Нашарва се със зърна от грозде, стафиди, резенчета дюли, ябълки, рядко с круши. Всичко това се прекадява с глинена кадилница с тамян от най-стария в задругата или в къщата, а по-късно от свещеник (след като във всяко село ръкополагат свещеник). Службата започва от вечерта с малка трапеза – вечерница, на която са поканени само близки роднини или съседите. На другия ден трапезата е по-тържествена, с повече гости и не се вдига до късно вечерта. Следващият ден се нарича патерица – вярвало се, че светецът покровител си е отишъл, но е останала патерицата му, т. е. тоягата, с която се подпира. Службите се служат само зимно време. Освен всяка къща невидим дух-покровител (сейбия) има всяка част от селското землище: лозя, ниви, ливади, бранища. Според вярванията това е смок, змей или орел. За да предразположат своя покровител, хората организират оброци – жертвоприношения с празненства, с курбани, песни, игри и свирки. Християнството приема тези жертвоприношения, но замества митическия стопанин с църковен светец. Оброците се установяват на места с дървета и кладенчета. Те се пазят и тогава, когато дърветата отдавна са изсъхнали. На мястото на старите дървета садят нови.
            В землището на Баница има няколко оброчища: на Китката (Кръста), където вековните дървета бяха врастнали в каменния кръст, се прави оброк на Свети Илия – 20 юли; на Оброчището (близо до Кръста) –  на Свети Иван Летни (8 май); Беляшки оброк – на Костадиновден (Свети Константин и Елена) – 21 май; в Калугер (Дърветата) – на летни Свети Никола (17 май). В писмените сведения е отбелязано, че няколко оброка са правени на Оброчището, на 2 км. южно от Баница. Възможно е да са посветени на различни светии –  такива случаи описва и Димитър Маринов. На определения ден на мястото на общоселския оброк след подходяща молитва заколват шиле или овен и се приготовя голям казан с чорба – молитвеница. Тя се прекадява от свещеника, прочита се молитва, изказват се пожелания за здраве, берекет и възхвала на избрания светец, а след това се раздава на присъстващите мъже (Д. Маринов посочва, че жени не участват). Хората си носят и свое ядене и пиене от къщи. На оброка в Калугер изкопават дупка и наливат светено масло.
            През 1882 г. в източната част на бърдото Милин камък, на Банин връх, се поставя оброк. Там се правят честванията и службите в памет на Ботев и загиналите четници до края на XIX в. От 1920 г. честванията и службата се пренасят на Милин камък и в тях вземат участие свещениците и населението на Баница, Мраморен и Чирен.
            Освен общите има и родови и лични оброци. Хората поставят каменен кръст в имота си и на определен от тях ден правят жертвоприношение. Приготвят се специално омесени обредни хлябове, курбан агне и обща трапеза. Почти всяко семейство има определен ден в годината, в който се прави служба за здраве на дома. Ако на човек се случи някакво произшествие, злополука или се излекува от тежка болест се отслужва лична служба. Опича се обреден хляб, коли се птица или животно и се раздава на близки и съседи.
            Водата е почитана като жизнено благо. От незапомнени времена се извършват служби на изворите, чешмите и гераните. Преди службата се изгребва водата от гераните, почистват се изворите (кладенчетата), за да се изхвърлят калта и коренищата от тях. Отново се избират светци от църковния календар, на които се посвещава службата.
            Обредните  хлябове са специални. Отличават се по начина на приготвяне на тестото, по формата и шарките, с които са нашарени. Те заемат важно място в бита на старите баничани. Както всички народни традиции, омесването и украсата им за всеки празник и за отделните случаи (празнични или тъжни) се предават от майка на дъщеря и от баба на внучка. Те дават възможност на жената да развие своя художествен усет и се превръщат в своего рода народно приложно изкуство. В тях се вплитат символите на плодородието, надеждите за здраве и благополучие. Украсата се прави с релефни или вдлъбнати орнаменти от тестото, с огрипката, с просфорник (просфорница – дървен печат), с вретено, пръстен, гривни, цеви, напрусци, шарило.
            Обредните хлябове са: за здраве – параклиси; за Коледа – боговици, коледарски кравай и колачета (тестени колела, гевречета); за Великден – хляб с червено яйце в него; за Гергьовден – краваи, за младите булки от роднините и гергьовски хляб с изобразени кошара, овце, овчар с гега и куче; за Цветница (Връбница) – „кукли” за кумиченето на момите; за Свети четиридесет мъченици – пармаци, давани на булките.
   Култът към хляба присъства навсякъде в живота на нашите предци. При посрещане на булката и при раждане се меси медена питка (за да им е сладък животът). За понуда хлябът е богородичен, с дупчици (за да има детето дупчици на бузките), от бяло брашно (за да му е бяло лицето), издигат го високо (за да расте високо), на всеки се дава по залъче (за да му са ситни зъбките). С хляб „прощъпулник” се отбелязва прохождането на детето, с хляб се срещат кръстникът и скъпите гости, с хляб се изпраща смъртникът и се правят помените.

Информатори / Автори
Анета Дилова / Храм *Св. Възнесение*, село Баница, 2019
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa