Баница


От Ангел Биволчето до Цветко Ашламата - За прозвищните имена в Баница


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

От Ангел Биволчето до Цветко Ашламата - За прозвищните имена в Баница

Ангел Биволчето – черен като бивол.
Ангел Дългия –висок, „дълъг“.
Ангел Червенкия – имал червени бузи.
Андрей Бузата – от фамилията Бузовци
Анто Магарето – като дете най-сполучливо ревял като магаре.
Ачо Тотата – на баба си Тота.
Борко Гагата – черничък като гарга.
Ванко Дзипалата – играел пъргаво на хорото, рипал, дзипал.
Ванко Пръча – от фамилия Пръчовци, осиновен в Жоковци.
Ванко Ярето – когато бил бебе умира майка му и са го давали да бозае, направо на козата, три пъти на ден.
Васил Гол смок – приемал вълна на английска фирма „Голд Сток“, а баничани го преименували на „Гол смок“.
Васил Зайо (дългогодишен кинооператор заедно с Иван Мижорски) – на фамилното име Заеците.
Васко Мерака – Васил Каменов от Враца, зет на Баница, човек с голям естетически вкус и всичко, което работи го прави с мерак.
Васко Пупата – като малък си похапвал и се оплаквал, че е преял и го боли „пупата“ (корема).
Вато Дръндара – от фамилен клон „Дръндарите“. Негов предшественик бил много сприхав и друг роднина му рекъл: „Какво си се разфучал като бръмбар?“, а той разбрал „като дръндар“.
Вачо Германеца – от фамилия Светкалите, помагал при монтиране на машините в мелницата на немеца техник, научил няколко думи на немски и се разбирал с него.
Венетка Булето – дъщеря на баба Мара Булата.
Гена Свраката – имала креслив глас и свекървата ѝ викала, че крещи като сврака.
Генади Широкия – голям работник, подхваща и върши много работи наведнъж.
Георги Пиздака – от фамилното име „Пиздаците“.
Герго Пустинята – като младеж бил клисар и много псувал. Свещеникът го биел през устата с опакото на ръката и той започнал да пустиньосва като жена.
Гото Кръжака – от фамилен клон Кръжаците на рода Лаловци – негов дядо бил голям чистник и майка му го викала: „Ела, мамино кръжаче, да те измия“.
Дачи Пандурина – Даскала. Жена му е от Мраморен. Когато отишъл да я поиска, се представил за даскал – с костюм, бомбе, вратовръзка. „Заминал съм децата в училище и ако забележи директора, ще ме изгони от работа“.
Данчо Куленчето – Йордан Ватов Кулин, беше дребничък на ръст и за това от Кулин са го нарекли „Куленчето“.
Димитър Кромата – беше куц т.е. хром.
Иван Беляка – от фамилното име Беляците. Родът е дошъл в Баница от друго място, били са „белодрешковци“ за разлика от местното население, което е носело небоядисани, „сури“ дрехи (от обработена естествена черна вълна).
Иван Суека – на фамилното име Суеците.
Иван Ботора – баща му е бил възрастен, когато той се ражда и от тук „Филиз (издънка) от ботор“.
Иванчо Драката – заядлив като храста драка.
Йордан Колибански – Карцулан – като ученик играл ролята на Карцулан в една пиеса.
Ката Гърчето – сестра на Мито Гръка.
Кольо Гъсока - около 1950 г. в с. Баница се прожектира съветски филм. Главният герой е шофьор с прозвище Гъсока. Когато се показва на екрана, няколко души в салона спонтанно извикали: „Колко прилича на Колето на Прокопи!“
Кольо Кракациля – на фамилния клон Кракацилите от рода Бенинци. Караше каруца с коне, знаел е много неща от историята на селото, които за жалост не са записани.
Кольо Пармака – носел на училище най-вкусните пармаци (обредни хлябове във формата на човешко тяло, украсени с кръгчета отбелязани с цев. Правени са за Младен­ците или „Свети 40 мъченици“ и според поверието предпазвали децата от едра шарка. Носели се на почит у кумовете).
Косто Таралежа – на фамилния клон Таралежите (от рода Минкинци). Съпругата на дядо Тодоринко, баба Велика, е била от Таралежите, но в Баница започнали да наричат нейните наследници с това прозвище.
Кото Чърния – мургав, черен.
Кото Щръка – висок, слаб и дългокрак. Един от най-добрите майстори строители.
Любен Бордата – като ученик бил водач на момчешка група, „банда“ от около 30-ина човека. Той е бил винаги начело, на „борда“.
Мара Бибето - сестра на Кольо Гъсока
Мара Булата – била женена за турчин.
Мара Мравинчето – играла роля на мравка в една пиеса.
Мария Роклята – от село Соволяно Кюстендилско, съпруга на Цело Стефанов. Когато я довежда в Баница само тя била облечена в рокля, а другите жени били със сукмани или вълненици.
Мария Валната – ходела с изцапани рокли.
Митко – Месо Кокале – като малък трябвало да каже стихотворението „Слушай, Мечо“. Митко започнал „Слусай, месо“.
Милчо Жабата – очите му са изпъкнали като на жаба.
Митко Бакарски – нарекли го на учителя Бакарски, защото е бил като негов двойник.
Митко Гацата – черен като биволица, гаца.
Митко Керлата – имали малки кончета и с циганина ратай ги учели да ги впрягат. Циганинът му викал „Митко, керла, керла! (Давай, давай)“.
Мито Агронома – бил ученик в Земеделско училище. Когато си дошъл, го попитали какво е учил, а той отговорил: „Кога вали дъжд, да не сипваме вода“.
Мито Гръка – майка му е от Варджийте, род дошъл от Гърция, Егейска Македония, в края на XIX и началото на XX век.
Мито Гявола – бил е юноша, редовно крадял яйцата от полозите, за да си купи бонбони. Не могли да го хванат, защото ги криел в каскета си. Веднъж майка му го проследила, пак не разбрала къде ги е скрил, ударила го по главата и те потекли. Баба му казвала на жените: „Наш Мито е голем гявол“.
Мито Жъмбиля – като млад ходил на кирия в Оряхово, измръзнали му краката. Като се върнал майка му и съпругата му го накарали да си напари краката с гореща вода, от което пръстите му окапват, т.е. остава „ожъмбен“.
Митко Жъмбо – внук на Мито Жъмбиля.
Мито Коцина – останал сирак от войната, отгледала го е леля му Коца в Девенците.
Мито Кулака – играл в една пиеса ролята на Кулак.
Мито Люцканов – купили си място в местността „Люцкановото“ между Баница и Чирен. Когато питали майка му къде е Мито, тя отговаряла, че е на „люцкановото“.
Мито Трънката – от прозвището на неговия дядо, който бил женкар. В Баница имало тогава циганин Трънто, с няколко жени. Баничани го нарекли на шега Трънто, оттам и прозвището на този клон от Мариновци – Трънтовци.
Начо Туртата – като малък дебнел да си отчупи от туртата, т.е. от прясната питка.
Панталей Жабата – очите му са изпъкнали като на жаба.
Пенка Тояжката – фина, слаба, тъничка и винаги изправена като тояжка.
Петър Струняка – живеел до черквата и ходел с попа на Йордановден. Торбата, в която се събирали даровете, се е казвала „струнена“.
Ристана Шекерката – на фамилното име на съпруга ѝ – Шекеров, който е дошъл от друго място.
Ристо Чърния – мургав, черен. В конните надбягвания на Тудоровден винаги е бил първи.
Сандо Куката – син на Петър Куката, закачлив. Най-младият и взискателен бригадир в ТКЗС, многократно печелел съревнованието между бригадите.
Сандо Мишката – храненик на баба Миша. Същото прозвище носят и синовете му – Пенко и Дачко.
Сандо Фицерката – бил е подофицер. И баничани като по-малък от офицер, го нарекли „фицерката“.
Тодор Гъбата – като деца си играели, завалял дъжд, а той бил с калпаче. Калпачето се намокрило и брат му Илия извикал „Вижте, главата на брат ми прилича на гъба с мокрото калпаче“.
Тодор Мангата – от фамилното име Манговци. Основателят на рода псувал по особен начин, казвал: „Манга нги“, вместо „Мамка им“.
Тоно Албатина – бил е налбатин, с брат си Васил подковавали добитъка.
Тошко Гарванчето – черничък като гарванче.
Тошко Гребнярчето – дядо му бил майстор на гребени от кост.
Тошо Шията – като дете искал винаги да му сипват шията от пилето или кокошката.
Цанко Китката – нарекли го на един коминочистач, който идвал от друго място да чисти комините; бил висок и красив, винаги хубаво облечен, с бомбе (мека шапка).
Цветко Ашламата – облагородявал дървета, ашламисвал. Част от розите в парка на село Баница е създал той като насаждал шипки и ги облагородявал на рози.
Цеко Синьее – В началото на 50-те години ожънал най-много на ръка за един ден, спечелил съревнованието и младежите го нарекли „Синия комбайн“ (първите комбайни са сини). След това „комбайн“ отпада и за по-кратко е наречен по банишкия диалект – „Синьее“.

Информатори / Автори
Анета Дилова
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa