ЗА ОРЯХОВО И ОРЕХИТЕ

гл. ас. д-р Деница Петрова, Институт за исторически изследвания при БАН – София

ЗА ОРЯХОВО И ОРЕХИТЕ

            През Средновековието са известни редица крепости, носещи името Оряхово или негови производни. Топонимът със сигурност произлиза от славянското название на дървото Juglans regia – орех. Той се появява във византийските извори във вариантите „Рахова“, „Ракова“, „Арахова“ и др.[1] В средновековните славянски извори, най-вече в тези от XIII-XIV в., се срещат името и производни от него, като Оряхово, Оряховица, Ораховице, Оряхов дол, Оряховница, Оряхония, Ореше, Орешеи, Орешец, Ораша и т. н.[2] Не е задължително названието да е свързано с наличието на орехови гори в района – орехът символизира твърдост и непобедимост, така че крепост може да бъде наречена така, защото е непревземаема.

            Една от многото крепости с това име дава началото на днешния град Оряхово, намиращ се на брега на река Дунав. За етимологията на наименованието има различни хипотези. Според едно виждане почвата в района била ронлива, рохкава. Оттам идва името Рохово, преминало във варианта Рахово. По-убедителна е хипотезата, че името произлиза от дървото орех, като Рахово е производно на Оряхово.

            В района имало обширни орехови гори, които били изсечени още преди Освобождението и продадени на френска дървопреработвателна компания[3]. Има данни, че на изток от града до 1885 г. били запазени около 10-15 грамадни орехови дървета[4]. В документ от 1890 г. се споменава местността Орехите[5]. Има сведения и за друга местност, наричана Деветте ореи[6].

            В документи, датиращи до 1887 г., градът е назоваван Рахова. Според някои това е погрешно, тъй като отразява османо-турската форма на името, което би било правилно да бъде Орехово/Ореово/Ореовъ[7].

С решение на Градското управление от 1886 г. градът е преименуван на Оряхово. Причината за това се търси с влияние на говора на преобладаващите в Общинския съвет преселници от Източна България. Решението е потвърдено с писмо № 5854 от 7 юни 1888 г. от министъра на вътрешните работи до Оряховския окръжен управител[8].

Че в Оряхово наистина е имало орехи свидетелства една стара легенда. Тя е публикувана през 1891 г. в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина. Записана е от Хр. Н. Даскалов – Христо Никифоров Даскалов, внук на Бона Априлова, по-голяма сестра на Васил Априлов, и на тревненския чорбаджия Христо Кънев Даскалов. Той е учител и революционер, който събира ценни фолклорни и етнографски материали от различни краища на страната, включително от Врачанско.

Даскалов записва общо седем легенди от Оряхово, които са свързани с Крали Марко. Първата от тях е „Крали Марковата сила“. В краткия текст се разказва как когато е на 7-8 години, Крали Марко отива с баща си да разчистят парче земя, дадено им от турците. Те забравят да си вземат съд с вода и до обяд ожадняват. Бащата моли Марко да отиде до кладенчето, да се напие с вода, а на него да донесе в кратунка. Момчето казва, че го е страх от турчетата, и остава да работи, докато баща му отиде за вода. Докато е сам, Крали Марко изскубва всички растения с голи ръце. Оставя само едно орехово дърво и ляга да спи под него; когато вдишва, клоните се долепяли до устата му, а като издишва, се превивали на другата страна чак до земята[9]. Баща му се връща, вижда това и така разбира, че синът му има необикновена сила.

В друга легенда, озаглавена „Цар Костадин и Крали Марко бягат от турците“[10], се разказва как двамата минават покрай човек, който сее бостан до едно сухо дърво. Царят благославя докато човекът се върне, дините да са поникнали и узрели, а дървото да е изкарало един лакът ластари, за да може сеячът да седи под сянката му. Не е посочено какво е било дървото, но фактът, че то не е плодно, а трябва да прави сянка, навежда на мисълта, че в по-ранна версия на легендата може би се е говорело за орех.  

Трудно е да се каже дали в средновековно Оряхово наистина е имало орехи и дали градът днес носи тяхното име, но присъствието на ореха в местния фолклор не бива да се пренебрегва. В района има и други селища, носещи имена на дървета, като Буковец, Лесковец, Габаре, Крушовица, Лиляче, Липница. Явно в миналото за хората в района дърветата са били изключително ценни – дотолкова, че да кръщават селищата си с техните имена.

Топонимът „Оряхово“ обединява и двете значения. От една страна то напомня за вековните орехови дървета, а от друга – за силната средновековна крепост, която е пазила границата на Българското царство. Дори да приемем, че името на града не е свързано със съществуването на орехови гори, то пак произлиза от ореха като символ на твърдост и непобедимост.

Информатори / Автори
гл. ас. д-р Деница Петрова / Хубава си, моя горо, 2024