Храните на нашите прадеди. Стари хлебни белези от град Враца – личен фонд *Бучински, Димитър Петров*

Научно съобщение е изготвено по материали от личния фонд на Димитър Бучински, свързани с темата на настоящата XVIII-та краеведска конференция.

Димитър Бучински е роден на 30 май 1910 г. в гр. Враца, починал е пред 1991 г. в София. Завършва скулптура в Художествената академия в София, дълги години е директор на Окръжния исторически музей в гр. Враца, двадесет и пет години работи като художник скулптор в Националния археологически музей в София. Освен художник и скулптор, той е историк, краевед, археолог, изследва пещери, хранител е на родова памет (изучава видни врачански родове), събира и записва народни песни, описва живота на видни българи, поет е.

От цялото многообразие на неговите интереси и богатството на личността му релевантни с настоящата тема са неговите исторически и археологически проучвания на Врачанския край и пещерите около Враца, тъй като оттам той извлича голям обем информация за нашия Северозапад, която е записал и по-късно предава в Държавен архив – Враца. Чрез Бучински се връщаме назад в миналото, но какъв по-добър извор за краезнанието от артефактите, открити от него в нашия регион. В пещерите около Враца (съществували още преди ледниците, както и по-млади пещери) той изучава културен слой с вкаменени скелети на първобитен пещерен човек, стъргала и ножове, с помощта на които нашите прадеди са разцепвали надлъжно животинските кости, за да извлекат костния мозък и да го ползват за храна, фрагменти от тракийска керамика, инструменти. Намерени са още скелети на животни с рога като на воловете, т.е. можем да заключим, че по тези земи се е обработвала земята и хората са се хранели освен с месо и със зърнени култури, които са отглеждали. Бучински казва, че според изследванията на намерените човешки зъби, хората, населявали северозападния район на България са се хранили със смесена храна: плодове, зеленчуци, месо.

В а.е. 18 на опис 1 от фонда четем: „Не всички храни са оставили трайни следи и затова ние сега по аналогия можем да си представим и допълним списъкът на храните на нашите прадеди като знаем какви растения са расли из нашата родина, които са могли да се ядат както тогава, така и в следващите епохи, които храни са предавани от поколения на поколения чак до времето на Отоманското иго, през което време имаме писмени данни за храните.“   И продължава: „Тези биологични храни на нашите прадеди са следните: печени охлюви, сурови яйца от птици, раци, риби, костенурки, птици, коприва, киселяк, щавляк, левурда, полски лук (праз лук), магданоз, моркови, луковици от минзухар, париче, което са изравяли под снега и от него са правили супа, и корени от сладка папрат. Лютика от цветове на кокиче, листа от тлъстига  растяща зимно време в незамръзващите извори, и мед.

Букова шума с връхчето и ластар, събирани рано пролет и силажирани, още сушени плодове, пестил от варени плодове с брашно, навити на тънки олби и изсушени като рула. Пшеница, която отначало първо са я топили във вода, за да „кълни“ и са я яли сурова, отпосле пшеницата са я счуквали в чутури и са я варили като „булгур“. По същия начин както са употребявали житото така са приготвяли и просото, а след 16 в. и царевицата. Крушите, киселиците, скорушите и мушмулите са слагали в плева в кошове и са ги яли през зимата след като огният. От трънките, шипките и глогинките са правели тръпченица в качета и в глинени съдове. Яли са пъстърма, пушена сланина, сирене, прясно и кисело мляко и бурдак. Но най-много са яли орехи, буковинки  и гъби. Тези биологически храни съдържат много витамини, соли и всевъзможни полезни за здравето вещества. Печените охлюви лекуват стомашни и чревни болести, суровите яйца, копривата и медът лекуват анемията, засилват качествата на кръвта, лекуват туберколозата и някои сърдечни болести. Тръпченицата с шипки и глогинки унищожават холестерина (днес холестерол) и лекуват атеросклерозата, киселото мляко със семе от коприва лекуват диабета. Кълнилото жито подобрява жизнените способности на човека като насища организма с витамин Е и прочие. Въобще цивилизования човек трябва да употребява някои от тези биологически храни, ако не за „наяда“, то поне като лечебно средство.“ Димитър Бучински                 

През ноември 1969 г. Димитър Бучински пише статията „Стари хлебни белези от гр. Враца“, запазена в Държавен архив – Враца  в а. е. 54 от личния му фонд: „По селата всяка къща си има пещ за печене на хляб, а в гр. Враца някога е имало големи махленски пекарни, които отведнъж са изпичали по стотина хлябове. Гражданите, за да си познават хлябовете по тях са отпечатвали всевъзможни различни белези. Натискали са ги със специални формички подобни на просфорите, само, че по-малки и по-опростени.

Тези белези са били от дърво, от железни и медни ламаринки или пък от бронз, направен от врачанските златари. Често пъти някои граждани са вземали най-различни обикновени неща като тенекиени форми за правене на сладки или медни калайдисани изрезци, или бронзови тръби и са ги преправяли, като са ги приспособявали за хлебни белези.

Много от тях са били предавани от поколение на поколение в продължение на стотици години, то тези знаци са стари родови белези. Някои от тях имат точната форма като знаците по дъната на праславянските и на прабългарските гърнета, а така също и на знаците по старите тракийски съдове. Пътешественикът Каниц, който е идвал във Враца два пъти през Отоманското иго и е живял в къщата на Димитраки Хаджитошев е прегледал старата музейна сбирка в същата къща и тези хлебни знаци са му направили силно впечатление. Поръчал е на Тодор Хаджийски да му събере още такива белези, та като дойде във Враца за трети път – да ги вземе. Но трети път той не е идвал и така белезите останали у внука на Димитраки Хаджитошев – Никола Димитров, който ни ги предаде. Отпосле ние събрахме още такива, така че сега сме запазили около шестдесет стари хлебни белези от гр. Враца, които представляват една голяма и редка етнографска сбирка много ценна за българската етнографска наука.“

Към настоящия момент част от тези просфори се съхраняват в РИМ – Враца. Тук е мястото да изкажа своята благодарност на колежката Ралица Георгиева Цветкова за предоставената информация: десет от просфорите, съхранени от Бучински се намират в музея.

И в заключение: Добре е да положим усилия и да се стремим в нашето ежедневие да потребяваме откритите и описани от Бучински традиционни храни по нашите земи, тъй като те не само са здравословни изобщо, но и са здравословни именно за това, че растат тук в Северозападния регион. Научни проучвания са доказали, че най-добрата храна за израстването и развитието на човешкия организъм е именно тази, която се отглежда в неговия роден край, т. е. налице е здравословна симбиоза между животински и растителен организъм, обитаващи един ареал. За съжаление в нашето съвремие се наблюдава нарушение на това равновесие, идващо от индустриалния начин на хранене, който трябва последователно да избягваме и да преодолеем.

Информатори / Автори
Йоанна Петрова / В *Трапеза и традиции - храни и напитки от Северозападна България*, 2022