Северозапад


СЪРЧАСВАНЕ ПРИ ДОМАШНИТЕ ЖИВОТНИ


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

СЪРЧАСВАНЕ ПРИ ДОМАШНИТЕ ЖИВОТНИ

С  думата  „сърчасване”  ( „сръчасване”,  „ сърчеясване”) животновъдите във Врачанско означават болестите на предстомашията при преживните животни (говеда, овце, кози) и болестите на стомаха и червата при еднокопитните (коне, магарета), проявяващи се външно с болки (колики). Сърчасване идва от думата сърце („сръдце”).  В „Речник на българския език ” от 1904 г. Найден Геров отбелязва следните значения на думата :
„ 1 - топчист съсъд между белите дробове в гръдите на животно, който кара кръвта да ся разлива из телото и 2 - у животно:  оня съсъд, в който ся смила яденето, желудок, кормина.” От тук „ сръдчясвам ” - добивам болест на сръдцето. Под сърце в случая трябва да се разбира второто значение на думата - стомах, предстомашия.  Заболяванията на тези органи се придружават с болки, които външно при говедата, овцете и козите се проявяват с тъпчене на едно място, удряне с крак към корема, пъшкане, лягане, ставане, издуване на корема отляво и т.н. Конете пък ровят и удрят с предните си крака земята, оглеждат си корема, тъпчат неспокойно на едно място, лягат, търкалят се по гръб, скачат, буйстват и т.н. Тези прояви правят голямо впечатление и силно безпокоят животновъдите, който точно в тези случай казват, че животното е „сърчасало”.
 
Сърчасала овца
„ Кога са подуе овцата - ние му викаме „сърчаса”- като пасе росна люцерна или пресно жито и внезапно почне да се търкаля, да се протега - значи е сърчасала. Тогива ѝ пущам кръв от вената в трапчинката под очите  и  три  пъти си префръгам калпака (шапката) под корема ѝ на кръг. И да знаеш, минува ѝ .”
(Атанас Манчев Атанасов, р. 1932, от гр. Враца. По професия хлебар, но „цял живот гледал овце.” Сега (2011) има 110 овце, които отглежда край Враца.)
„ Имах агне, което се търкаляше от ден-два - „сърчасало агне”. Викнах едно момче от село и то му пусна кръв. После си префръли  три  пъти шапката на кръг около него (под корема му) и се чукна с юмрук в  челото. Ако щеш вервай, мина му на агнето.”
(Боян Добрилов Тодоров, р. 1956, от с. Лютаджик, общ. Враца. Отглежда животни в личния си двор.)
● Споменатата от двамата информатори магия с прехвърлянето на калпака (шапката) е записана и от Ивета Тодорова-Пиргова през 1982 г. в с. Главановци, Монтанско но не за „сърчасала”, а за „болна овца”. „Като видиме, че некоя овца е болна, земем капата и три пути провирам капата под нея - между предните и задните крака и я фърлям нагоре и викам: „Оздравей !” И работата готова. Т,ва го знам от  тата и тъй прая.” (Ив.Тодорова-Пиргова „Баяния и магии”. София, 2003, с.430).
„ Сърчасала овца викаме на овца, кога са подуе и не ще да пасе.От росната трева сърчасват. Тогива им се пуща кръв - от ухото, под окото или с остра клечка някои им бръкат в носа. Потича черна кръв.”
 (Спас Найденов Спасов, р. 1950, от гр. Враца. Потомствен овчар. Отглежда 200 овце в м. Гладно поле край Враца.)
„ Когато овцете изедът некоя лоша или отровна трева „сърчасват ”. Такава овца спира да пасе, почва да се гърчи, ляга, става, клати глава –а бе, се едно ше се ягни. Не винаги има подуване на корема. Тогава ѝ режа вена на ушето или на слепоочието. Кръвта отначало тръга бръже, после почва да капе и след 30 минути до 1 час, овцата се оправя и пак почва да си пасе.”
(Йонко Младенов Марков, р. 1967, от гр. Враца. Отглежда 25 овце в кв. Кулата, гр. Враца .)
„ Кога овцете изедат некакви бурене и почнат да се кръшат, да не ядат и да се подуват, овчарите викат, че са „сърчасале”. Тогава им пускат кръв от ухото или от носа с клечка”.
(Илия Харалампиев Илиев, р. 1955, ветеринарен техник от гр. Етрополе, обл. София.)
„ Кръвопускане на овцете старите овчари правят и като разцепят с нож или разрежат с ножица ухото и после го почукват с дръвце - да изтича кръвта”.
( Д-р Виолета Илиева Константинова, р. 1968, ветеринарен лекар в с. Драшан, общ. Бяла Слатина.)
„ Сръчасала овца викат ората на овца , кога я заболи корема”.
(Стефка Христова Кръстева, р. 1943, ветеринарен техник от с. Бъркачево, общ. Бяла Слатина.)
„ Кога една овца увеси глава, не ще да еде и има понекога температура, казваме че е „кръвясала”( „овцата кръвяса” ) и режем вените на ушите. Викаме „кръвясване”, щото тече черна кръв”.
(Нино Иванов Кунчовски, р. 1944, от с. Манастирище, общ. Хайредин. Отглежда животни в личния си двор.)
● Това е един от малкото  информатори, който вместо  „сърчасване” при овцете, употреби думата „ кървясване”. Известно е , че овчарите във Варненско, Разградско и др. говорят за „кървясване” ( „челекме” ) при овцете. То протича по същия начин – овцата спира да пасе, подува се и т.н.; причинява се от росна трева, люцерна, „  лоша трева”; лекуването е същото - пуска се кръв.
„ Кървясване и сърчасване е едно и също. Едни му викат така, другите инак. Вика се „кървясване”, щото им пущаме кръв. С к ,вото имаме. С нож – от ушето или от вената на врата, а ако нема – с парче счупено стъкло от бутилка.”
( Недко Маринов Недков, р. 1961, от с. Косталево, общ. Враца. Отглежда овце и крави.)
 
Сърчасала крава
„ Сърчасала крава викаме на крава със заболели предстомашия. Такава крава не преживя. Наливаме я с ракия,оцет и олио.”
 (Цено Тодоров Димитров, р. 1956, от с. Рогозен, общ. Хайредин. Отглежда животни в личния си двор.)
„ Сърчасала крава казват на крава, която тъпче, рита с крак към корема си, пристъпя. Не винаги обаче, корема й е подут.”
(Тихомир Пенев, р. 1973, ветеринарен техник от гр. Мизия, общ. Мизия.)
„ Сърчасала крава е крава, с атония на търбуха.”
( Христо Онцов, р. 1936, ветеринарен техник от с. Бутан, общ. Козлодуй.)
„ Сърчасване е кога на кравите им блокира стомаха.”
(Нино Иванов Кунчовски , р. 1944, от с. Манастирище, общ. Хайредин .Отглежда животни в личния си двор.)
В района на Ботевград и Правец (обл.София) животновъдите практикуват и магия, при която под корема на сърчасалата крава „ префръгат кръпа ”.
●  Тази магия вероятно е разновидност на вече описаната магия с прехвърлянето на капата.  Д-р Николай Шаламанов, р. 1968, ветеринарен лекар от с. Трудовец, общ. Ботевград ми разказа, че дойдат ли при него хора и кажат ли: „ – Докторе, кравата не е добре . Давахме ѝ еди-какво си, правихме еди-що си, даже „префръгааме и кръпата”, ама нищо не става!”- значи животното наистина е много зле. Как точно „префръгат кръпата” и каква е тази кърпа той не знаеше.  Д-р Веселин Хаджиев, р. 1968, ветеринарен лекар от Ботевград си спомни, че „една бабичка от с.Врачеш – тя умре вече – префръгаше кръпа кога некое животно било сърчасало.” Как точно го е правила и той не можа да ми каже. По-късно ми съобщи, че кърпата всъщност е женска забрадка, четирите крайща на която се връзвали и се прехвърляла три пъти през корема на животното.
 
Сърчасал кон
„ Чул съм стари ора да викат „сръчасал кон”- кога не може да стои на краката си, търкаля се, боли го корема…Сръчасва кога е прехранен.”
(Юрий Митев, животновъд от с. Боденец , общ. Мездра.)
„ Сръчасал кон казват на кон с колики, когато се поти, търкаля се –„Сръчасал е !””
(Тихомир Пенев, р. 1973, ветеринарен техник от гр. Мизия, общ. Мизия.)
„ Сърчеясал кон викаме на кон с колики през зимата.”
( Николай Георгиев Николов, р. 1969, животновъд от с. Девене, общ. Враца.)
„ Стопаните най-често казват: - Докторе, работих с коня, после го пуснах, а той се напи с вода от барата и „сърчаса”. Гледа си корема, опитва се да се търкаля.”
( Д-р Радослав Ценов, р. 1970, ветеринарен лекар от гр. Червен Бряг, обл. Плевен ; също д-р Николай Димитров - Хера, р. 1948, ветеринарен лекар от гр. Бяла Слатина.)
„ Сърчасване е кога коне или магарета ги свие стомаха и почнат да се гръчат.”
( Нино Иванов Кунчовски, р. 1944, животновъд от с. Манастирище, общ. Хайредин.)
„ Кога един кон е „сръчясал” му се разтрива корема.Некоги им разтриваха коремите с кросното.”
( Кузман Младенов Кузманов, р. 1944, животновъд от с. Три Кладенци, общ. Враца.)
„ Сърчасал кон казват, когато коня се търкаля и има колики.”
(По сведения на ветеринарните лекари : д-р Здравко Златев, р. 1957, от гр. Враца; д-р Петър Василев, р. 1948, от гр. Враца; д-р Петко Цветков Пенчев, р. 1930, от с. Баница, общ. Враца; д-р Виолета Константинова, р. 1968, от с. Драшан, общ. Бяла Слатина; д-р Веселин Софрониев, р. 1951, от Долни Дъбник, обл. Плевен - твърди, че думата се ползва в селата Садовец, Крушовица, Бъркач, Градина, Горни и Долни Дъбник, всички обл. Плевен;  д-р Ангел Тонов, р. 1941 в с. Аканджиево, Пазарджишко ветеринарен лекар в гр. Ботевград, обл. София твърди, че думата се ползва в селата Литаково, Рашково и  Белчово - всички от общ. Ботевград, а също и в Пазарджишко.; и др. По сведения на ветеринарните техници : Владимир Гарвански, р. 1938, от гр. Мездра; Иван Дилчовски, р. 1941, от с. Добролево, общ. Борован; Христо Онцов, р. 1936, от с. Бутан, общ. Козлодуй; Георги Йорданов от гр. Бяла Слатина; Стефка Христова Кръстева, р. 1943, от с. Бъркачево, общ. Бяла Слатина; Илия Харалампиев Илиев, р. 1955, от гр. Етрополе, общ. София; Стоян Горнишки  от гр. Кнежа, обл. Плевен; Кирил Малджански, р. 1972, от с. Хайредин, общ. Хайредин; Георги Осиковски, р. 1946, от с. Селановци, общ. Оряхово; и др.)
 
Сърчасало куче
„ Кога едно куче почне да пасе трева, значи е „сръчасало”- боли го корема”.
(Владимир Пепелярски, р. 1933, от гр. Враца, пенсионер.)
 
 
От събраните сведения можем да направим следните изводи:
 
1.С  думата „сърчасване”( „сръчасване”, „сърчеясване” ) животновъдите означават болестите на предстомашията при преживните животни и стомаха и червата при конете, а не заболяванията на сърцето, както неправилно смятат някои колеги ветеринарни лекари ;
 
2. Думата се употребява най-често за означаване на заболяванията на стомаха и червата при конете и магаретата ( Катарално-спазматична колика- Enteralgia catarrhalis, Препълване на стомаха- Dilatatio ventriculi acuta и др.);
 
3. Сравнително често думата се използва за означаване на заболяванията на предстомашията при овце и говеда (Спазми на предстомашията- Proventriculospasmus, Атония на търбуха- Atonia ruminis, Препълване на търбуха- Dilatatio ruminis ab ingestis и др.) Думата рядко се използва при козите.;
 
4. Много рядко се използва думата и  за означаване на заболяванията на стомаха при кучето( Gastritis chronica и др.);
 
5. Никой от информаторите ми - животновъди и колеги  ветеринарни специалисти не беше чул думата „ сърчасване” да е употребена за свиня и котка.
 
● Според  д-р Ангел Тонов, р. 1941, ветеринарен лекар от Ботевград , обл. София думата се ползва при всички домашни животни, без свине и птици, но главно за означаване на коликите при конете.
Трябва да отбележа, че думата се използва и при човека. В Софийско например казват  „сърчасало дете” на дете с колики ( „развил му се пупок” ), а всички болки в коремната област означават с думите „сърце ме боли”, „сърцето ме заболе” и т.н.( „Софийски край. Етнографски и езикови проучвания” София, 1993, отг. ред. Ст. Генчев, с. 180, 192). В Белослатинско пък казват:  „Не пий вода на гладно сръце”, „ Пиа го заран на гладно сръце ( за лекарство )” и т.н. 
 
6. Думата се използва във всички селища на Врачанска област. Прави впечатление нейното изговаряне -„сърчасване” в селищата около Враца, Мездра, Роман, Мизия; „сръчасване”- в Белослатинско, „сърчеясване”- в Девене,Чирен, Селановци и др.;
 
7.
Ареала на думата явно е доста голям, защото излиза от пределите на Врачанска област и навлиза на изток в селищата от Плевенска област (Кнежа, Бреница, Еница, Лазарово,Лепица, Сухаче, Чомаковци, Койнаре - в миналото селища от Врачански окръг; Садовец, Крушовица, Бъркач, Градина, Горни Дъбник, Долни Дъбник и др.), на юг- в селищата от Софийска област ( Правец, Ботевград, Рашково, Литаково, Трудовец , Врачеш) стига до гр. Етрополе, прехвърля Стара планина и стига до гр. Златица ( за по-нататък нямам сведения). На север думата постепенно изчезва от речника на животновъдите от област Монтана.
 
8. Думата се използва от по-старите животновъди, позната е на ветеринарните техници и лекари с дълъг професионален стаж, не се използва от младите животновъди и не е позната на младите колеги ветеринарни лекари. Вероятно след години тя ще изчезне.
     ● Недялко Джамяров, р. 1955, ветеринарен техник от гр. Златица, обл. София ми каза: „ Тая дума - „сърчаса”, съм я чувал от стари хора   преди около 40 години. Казваха я, когато опуснат изморен кон да се напие със студена вода и той „сърчасвал”. От тогава не съм я чувал. Те, старите хора измряха”.
 
9. Предполагам, че в миналото с думата „сърчасване” ( и „кървясване” в Разградско, Варненско и др.) са означавани и свръхостро протичащите форми на Антракса при овцете и говедата и антраксната колика при конете. Кой знае колко антраксни огнища ( „прокълнати полета”) е създало безконтролното „пущане на кръв” от овчарите по пасищата.
 
10. Като ветеринарен лекар не мога да подмина и тъжната констатация, че макар през 2011 г. да чествахме 120 ГОДИНИ ВЕТЕРИНАРНО-МЕДИЦИНСКА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВРАЧАНСКА ОБЛАСТ все още има животновъди от областта, които вярват в магии „ от време оно”, а не в компетентността и уменията на ветеринарния специалист.

Информатори / Автори
Ивайло Никодимов
Споделяне

Истории от Северозапад

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa