Северозапад
Живовските духови музики и музиканти
Категория : Вярвания и традиции / песни
Живовските духови музики и музиканти
2016 г. донесе голям успех за духовата музика в Монтанския край. Младежкият духов оркестър „Виво – Монтана“ спечели голямата награда в конкурса „България търси талант“. В тази награда няма нищо случайно, защото област Монтана отдавна си е спечелила име на една от люлките на духовата музика и духовите оркестри. В Монтана се провежда Международен фестивал на духовите оркестри и тази година беше 15-ото му издание. В Монтана преминаха последните години от живота на ненадминатия композитор и диригент Дико Илиев и той остана завинаги тук. Ако се пренесем назад във времето, ще открием във всяко село, град, училище духов оркестър.
„Флигорните сякаш си говорят“ – това си казвали хората в село Живовци, обл. Монтана, когато засвирела Живовската музика.
Село Живовци отдавна не съществува. Живи са само „Далечните бродове“ на Иван Давидков и споменът за духовите музики и кръшни хора, които се извивали в селото.
Темата за Живовските музики и музиканти не е достатъчно проучена. В периодичния печат бяха открити малък брой публикации. Във в. „Септемврийско слово“, издаван в гр. Монтана са публикувани два очерка за Костадин Първанов, ръководител на духова музика в с. Живовци от Таско Аврамов и Борислав Ценов. Кратки сведения публикува Георги Гоцов в книгата „Страници от миналото на село Живовци“, 1999. Настоящето съобщение е първи опит да се издири и систематизира информацията.
В село Живовци имало не една и две, както в другите села, а цели пет духови музики.
Първите три оркестъра са създадени в началото на ХХ в. и в тях са свирили обикновени селски хора. Техни ръководители са били Мито Геров, Сандо Господинов и Спас Георгиев. Музиката на Сандо Господинов се състояла от 5 музиканти. Ръководителят º Сандо Господинов свирел на кларинет, Първан Господинов, негов син – флигорна, Цеко Замфиров – флигорна, баритон и Геро Митов – тъпан. За другите две музики няма подробни сведения. Духовите музики са се състоели от 4-ма или 5-ма музиканти. Ръководителите и на трите музики са свирили на кларинети. Те са свирили по слух, не са били нотно грамотни. Доста по-късно и в по-напреднала възраст музикантите на Сандо Господинов стават нотисти. Голяма заслуга за подготовката на музикантите имали учителите от селото по онова време, които са свирили на цигулка и са били музикално образовани. Тези учители са Петър Василев и братята Димитър Цветков и Георги Цветков. Петър Василев по-късно е един от основателите на Музикалната школа в Монтана. Братята Димитър и Георги Цветкови се преселват в Берковица. Димитър Цветков става директор на гимназията в града. Син на другия брат Георги Цветков е Красимир Цветков – ръководител на известната Берковска духова музика. Росен Красимиров, музикант в Берковската музика и Георги Красимиров Георгиев (Герасим), композитор, музикален и ТВ продуцент са негови внуци.
Малко по-късно, през 20-те години на миналия век, в селото се създават още два духови оркестъра – на Стоил Милчов и на Костадин Първанов. Стоил Милчов бил кларнетист, неговата музика била съставена от 5-ма музиканти.
Музиката на Костадин Първанов (Динчовата музика) или Живовската музика, както я наричали, била най-голяма. Състояла се от 9-ма музиканти – Костадин Първанов, ръководител – кларинет, Цеко Георгиев – флигорна, Анастас Василев – флигорна, Давидко Антонов – баритон, Марин Кръстев – баритон, Лазар Рангелов – баритон, Димитър Илиев – бас, Иван Костадинов – барабан, Тодор Гоцов и Никола Кръстев – тъпан. Понякога към тях се присъединявали Иван Зарков, Венелин Гаврилов и Иван Димитров, ученици по това време, свирили на флигорни. Музиката била известна и търсена във всички села в областта, та чак до Врачанско, свирила на повече от 1200 сватби.
Ръководителят ѝ Костадин Първанов е роден в с. Живовци на 17 март 1903 г. в изключително бедно семейство с пет деца. Работели чужда земя, за да се прехранват. Започнал за свири от 16-годишен, та чак до 82-ата си година. През април 1919 г. купил първия си кларнет от съседното село Калиманица. Само след няколко месеца, през октомври го извикали да свири на сватба в близкото село Бистрилица. Той е едва 16-годишен, а другарите му музиканти – и те на същата възраст. От Живовци потеглили пеша, обути в обичайните цървули и младият Костадин (Динчо) много се тревожел как ще мине всичко. За щастие, още щом засвирили, сватбарите заиграли и нещата си дошли на мястото.
Така започнал трудният път към майсторските изпълнения на „Изручанката“, „Старешката“, „Игривата“. Още незавърнали се от едно село, веднага ги канели другаде. Музикантите минавали десетки и стотици километри пеша до селата Замфир (Ломско), Горна Гнойница, та чак до Хайредин. Славата им се носела навсякъде из Ломска и Фердинандска (Монтанска) околия. Всеки, който женел децата си, бързал да ги спазари. Свиренето било преди всичко радост за самия него и за другите и никога не забравял, че всичко постигнато е благодарение на музикалната дарба на прочутия му дядо по бащина линия, предадена и на него.
„Баща ми първоначално свирел само по слух, но благодарение на Дико Илиев „прогледнал“ за нотите“ – казва неговият син Иван Първанов. Едва ли всичко би придобило своя завършен вид, ако не била щастливата среща с музикалния гений Дико Илиев. Големият композитор бил на военни учения тук около 1923 г. и Динчо Първанов се престрашил да го попита как се чете нотното писмо. Обяснил му големият музикант всичко, което можал, показал му, но му препоръчал да отиде при специалисти, които ще му разкрият тайната на диезите и бемолите, на всичко, без което е немислимо да разтуптяваш сърцата.
После образоването продължило – живовските свирачи плащали на учители по музика и скоро всички станали нотисти. Така в репертоара влезли хората „Наша гордост“, „Дунавското“ и всички онези ненадминати народни хора на Дико Илиев. Освен хора, Живовската музика изпълнявала маршове, танга и румба.
Някога в село Живовци живеели 1300 души и всяка неделя имало хоро, а по Великден свирели по три дни. Традицията повелявала на втория ден на Великден всяка мома и ерген да сложат в кошницата на музикантите перашки. В края на деня си разделяли писаните яйца и ги отнасяли вкъщи. Това им бил хонорарът. Свирили на всички празници – новогодишни тържества, осмомартенски балове, кръщенета, събори, на официални празници и на погребения.
Около 1942-1943 г. при продължително отсъствие на военния духов оркестър от гр. Фердинанд (Монтана), неговата духова музика свири на военните паради в града.
Дори и вече доста възрастен, дядо Динчо не можел да откаже, когато го канели да свири. Към края на жизнения си път поръчал на погребението му да звучи „Искърско хоро“. Изпълнили волята му. Умира на 82-годишна възраст през 1985 г. в Монтана. Семейството на Костадин Първанов са потомствени музиканти. Синовете – Първан Костадинов Първанов в продължение на 30 години е оркестрант в Представителния гвардейски духов оркестър, а Иван Първанов свири на саксофон. Бащата на Костадин Първанов след Освобождението е печелил второ място на Държавни състезания в Пловдив за виртуозното си свирене на кавал.
С това не свършва приносът на село Живовци в развитието на най-българската музика. От селото са излезли и шестима музиканти във военни духови оркестри: Петър Станков – военен флотски духов оркестър, град Русе; Иван Димитров – военен духов оркестър, гр. Фердинанд; Захари Цеков – военен духов оркестър, гр. Враца; Иван Зарков – военен духов оркестър, гр. Фердинанд; Цветан Спасов – военен духов оркестър, гр. Берковица; Първан Костадинов – представителен гвардейски духов оркестър, София.
Живовските музики сега са само красив спомен, но любовта на живовчани и техните потомци към духовата музика няма да стихне никога. И сега в духовия оркестър на ПМГ в Монтана свири на тромбон Пламен Пламенов, ученик в Х клас, чиито корени са от село Живовци. И както казва един от най-големите български писатели и наш земляк, Йордан Радичков „Духова музика е имало и ще има до края на света. Това дето го разправят някои, че е дошъл краят на духовите музики е вятър работа“.
Посвещавам това съобщение на моите земляци от село Живовци, за да помнят и се гордеят с една от най-хубавите духови музики в нашия край.
„Флигорните сякаш си говорят“ – това си казвали хората в село Живовци, обл. Монтана, когато засвирела Живовската музика.
Село Живовци отдавна не съществува. Живи са само „Далечните бродове“ на Иван Давидков и споменът за духовите музики и кръшни хора, които се извивали в селото.
Темата за Живовските музики и музиканти не е достатъчно проучена. В периодичния печат бяха открити малък брой публикации. Във в. „Септемврийско слово“, издаван в гр. Монтана са публикувани два очерка за Костадин Първанов, ръководител на духова музика в с. Живовци от Таско Аврамов и Борислав Ценов. Кратки сведения публикува Георги Гоцов в книгата „Страници от миналото на село Живовци“, 1999. Настоящето съобщение е първи опит да се издири и систематизира информацията.
В село Живовци имало не една и две, както в другите села, а цели пет духови музики.
Първите три оркестъра са създадени в началото на ХХ в. и в тях са свирили обикновени селски хора. Техни ръководители са били Мито Геров, Сандо Господинов и Спас Георгиев. Музиката на Сандо Господинов се състояла от 5 музиканти. Ръководителят º Сандо Господинов свирел на кларинет, Първан Господинов, негов син – флигорна, Цеко Замфиров – флигорна, баритон и Геро Митов – тъпан. За другите две музики няма подробни сведения. Духовите музики са се състоели от 4-ма или 5-ма музиканти. Ръководителите и на трите музики са свирили на кларинети. Те са свирили по слух, не са били нотно грамотни. Доста по-късно и в по-напреднала възраст музикантите на Сандо Господинов стават нотисти. Голяма заслуга за подготовката на музикантите имали учителите от селото по онова време, които са свирили на цигулка и са били музикално образовани. Тези учители са Петър Василев и братята Димитър Цветков и Георги Цветков. Петър Василев по-късно е един от основателите на Музикалната школа в Монтана. Братята Димитър и Георги Цветкови се преселват в Берковица. Димитър Цветков става директор на гимназията в града. Син на другия брат Георги Цветков е Красимир Цветков – ръководител на известната Берковска духова музика. Росен Красимиров, музикант в Берковската музика и Георги Красимиров Георгиев (Герасим), композитор, музикален и ТВ продуцент са негови внуци.
Малко по-късно, през 20-те години на миналия век, в селото се създават още два духови оркестъра – на Стоил Милчов и на Костадин Първанов. Стоил Милчов бил кларнетист, неговата музика била съставена от 5-ма музиканти.
Музиката на Костадин Първанов (Динчовата музика) или Живовската музика, както я наричали, била най-голяма. Състояла се от 9-ма музиканти – Костадин Първанов, ръководител – кларинет, Цеко Георгиев – флигорна, Анастас Василев – флигорна, Давидко Антонов – баритон, Марин Кръстев – баритон, Лазар Рангелов – баритон, Димитър Илиев – бас, Иван Костадинов – барабан, Тодор Гоцов и Никола Кръстев – тъпан. Понякога към тях се присъединявали Иван Зарков, Венелин Гаврилов и Иван Димитров, ученици по това време, свирили на флигорни. Музиката била известна и търсена във всички села в областта, та чак до Врачанско, свирила на повече от 1200 сватби.
Ръководителят ѝ Костадин Първанов е роден в с. Живовци на 17 март 1903 г. в изключително бедно семейство с пет деца. Работели чужда земя, за да се прехранват. Започнал за свири от 16-годишен, та чак до 82-ата си година. През април 1919 г. купил първия си кларнет от съседното село Калиманица. Само след няколко месеца, през октомври го извикали да свири на сватба в близкото село Бистрилица. Той е едва 16-годишен, а другарите му музиканти – и те на същата възраст. От Живовци потеглили пеша, обути в обичайните цървули и младият Костадин (Динчо) много се тревожел как ще мине всичко. За щастие, още щом засвирили, сватбарите заиграли и нещата си дошли на мястото.
Така започнал трудният път към майсторските изпълнения на „Изручанката“, „Старешката“, „Игривата“. Още незавърнали се от едно село, веднага ги канели другаде. Музикантите минавали десетки и стотици километри пеша до селата Замфир (Ломско), Горна Гнойница, та чак до Хайредин. Славата им се носела навсякъде из Ломска и Фердинандска (Монтанска) околия. Всеки, който женел децата си, бързал да ги спазари. Свиренето било преди всичко радост за самия него и за другите и никога не забравял, че всичко постигнато е благодарение на музикалната дарба на прочутия му дядо по бащина линия, предадена и на него.
„Баща ми първоначално свирел само по слух, но благодарение на Дико Илиев „прогледнал“ за нотите“ – казва неговият син Иван Първанов. Едва ли всичко би придобило своя завършен вид, ако не била щастливата среща с музикалния гений Дико Илиев. Големият композитор бил на военни учения тук около 1923 г. и Динчо Първанов се престрашил да го попита как се чете нотното писмо. Обяснил му големият музикант всичко, което можал, показал му, но му препоръчал да отиде при специалисти, които ще му разкрият тайната на диезите и бемолите, на всичко, без което е немислимо да разтуптяваш сърцата.
После образоването продължило – живовските свирачи плащали на учители по музика и скоро всички станали нотисти. Така в репертоара влезли хората „Наша гордост“, „Дунавското“ и всички онези ненадминати народни хора на Дико Илиев. Освен хора, Живовската музика изпълнявала маршове, танга и румба.
Някога в село Живовци живеели 1300 души и всяка неделя имало хоро, а по Великден свирели по три дни. Традицията повелявала на втория ден на Великден всяка мома и ерген да сложат в кошницата на музикантите перашки. В края на деня си разделяли писаните яйца и ги отнасяли вкъщи. Това им бил хонорарът. Свирили на всички празници – новогодишни тържества, осмомартенски балове, кръщенета, събори, на официални празници и на погребения.
Около 1942-1943 г. при продължително отсъствие на военния духов оркестър от гр. Фердинанд (Монтана), неговата духова музика свири на военните паради в града.
Дори и вече доста възрастен, дядо Динчо не можел да откаже, когато го канели да свири. Към края на жизнения си път поръчал на погребението му да звучи „Искърско хоро“. Изпълнили волята му. Умира на 82-годишна възраст през 1985 г. в Монтана. Семейството на Костадин Първанов са потомствени музиканти. Синовете – Първан Костадинов Първанов в продължение на 30 години е оркестрант в Представителния гвардейски духов оркестър, а Иван Първанов свири на саксофон. Бащата на Костадин Първанов след Освобождението е печелил второ място на Държавни състезания в Пловдив за виртуозното си свирене на кавал.
С това не свършва приносът на село Живовци в развитието на най-българската музика. От селото са излезли и шестима музиканти във военни духови оркестри: Петър Станков – военен флотски духов оркестър, град Русе; Иван Димитров – военен духов оркестър, гр. Фердинанд; Захари Цеков – военен духов оркестър, гр. Враца; Иван Зарков – военен духов оркестър, гр. Фердинанд; Цветан Спасов – военен духов оркестър, гр. Берковица; Първан Костадинов – представителен гвардейски духов оркестър, София.
Живовските музики сега са само красив спомен, но любовта на живовчани и техните потомци към духовата музика няма да стихне никога. И сега в духовия оркестър на ПМГ в Монтана свири на тромбон Пламен Пламенов, ученик в Х клас, чиито корени са от село Живовци. И както казва един от най-големите български писатели и наш земляк, Йордан Радичков „Духова музика е имало и ще има до края на света. Това дето го разправят някои, че е дошъл краят на духовите музики е вятър работа“.
Посвещавам това съобщение на моите земляци от село Живовци, за да помнят и се гордеят с една от най-хубавите духови музики в нашия край.
Използвана литература:
1. Аврамов, Таско. „Ръководителят на Живовската музика“ // „Септемврийско слово“, № 2384, 23 дек. 1976.
2. Гоцов, Георги. „Страници от миналото на Живовци“, 1999, с. 28.
3. Ценов, Борислав. „Хиляда и двеста радости“ // „Септемврийско слово“, № 154-155, 29 дек. 1984, с. 5.
Информатори:
1. Иван Първанов, син на Костадин Първанов, р. 1930, с. Живовци
2. Иван Андреев, р. 1934, с. Живовци
3. Ценка Еленкова, р. 1940, с. Живовци
Информатори / Автори1. Аврамов, Таско. „Ръководителят на Живовската музика“ // „Септемврийско слово“, № 2384, 23 дек. 1976.
2. Гоцов, Георги. „Страници от миналото на Живовци“, 1999, с. 28.
3. Ценов, Борислав. „Хиляда и двеста радости“ // „Септемврийско слово“, № 154-155, 29 дек. 1984, с. 5.
Информатори:
1. Иван Първанов, син на Костадин Първанов, р. 1930, с. Живовци
2. Иван Андреев, р. 1934, с. Живовци
3. Ценка Еленкова, р. 1940, с. Живовци
Юлия Андреева/Духовата музика - ХХ век- Емблемата на Северозападна България, 2017
Истории от Северозапад
-
Карадимитровата
- Вярвания и традиции / песни
-
Красотата, която спасява света
- Моята история / нашата история
-
Баения и наричания от Видинско
- Вярвания и традиции / песни
-
Река Дунав – път и граница
- Вярвания и традиции / песни
-
Емпирични методи на кръвопускане, използвани от овчарите във Врачанско
- Вярвания и традиции / песни
-
СЪРЧАСВАНЕ ПРИ ДОМАШНИТЕ ЖИВОТНИ
- Вярвания и традиции / песни
-
Народни и емпирични наименования във Врачанско на болести при домашните животни
- Вярвания и традиции / песни
-
Международни празници на духовите оркестри *Дико Илиев* – Монтана
- Вярвания и традиции / песни
-
Живовските духови музики и музиканти
- Вярвания и традиции / песни
-
Създаване и израстване на духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци)
- Вярвания и традиции / песни