Северозапад
Създаване и израстване на духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци)
Категория : Вярвания и традиции / песни
Създаване и израстване на духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци)
Големият български писател Йордан Радичков твърди: „Духова музика има, откакто свят светува“. Организираната духова музика в България възниква в първите години след Освобождението. Тогава се създават духови оркестри към военните формирования в редица български градове. На един по-късен етап се появяват гражданските духови състави, известни под името „духова музика“ или „бандата“. Духовата музика присъства активно в живота на населението от Северозападна България, като не само създава настроение, но и спомага за естетическото и музикалното възпитание на слушащите я. Духовите формации, особено в малките населени места, са притегателен център и ядро, около което се обединява целият празничен живот на селището.
Целта на настоящото съобщение е да проследи създаването и дейността на духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци). Акцентът е поставен върху израстването на духовия оркестър на с. Горна Гнойница (Септемврийци) в годините след създаването му и ролята, която заема в бита на хората от селото и съседните населени места.
По сведения на по-възрастните през 40-те и 50-те години на ХХ в. в селото има духов оркестър, съставен от музиканти, предимно работещи по слух, сред които Димитър Иванов Маринов, Иван Вършечки, Видол Унишки, Трифон Герелейски, Борис Куртов, Димитър Мунов и Крум Кирков1.
Официално духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци) е основана през есента на 1960 г. по инициатива на ръководителите на селото, Управителния съвет на читалището и ръководството на ТКЗС. За да бъдат закупени духови инструменти, Управителният съвет на ТКЗС в свое заседание от 2 декември 1960 г. взема решение да отпусне субсидия от фонд „Култура“ на читалището в размер на 30 000 лв.2 Инициаторите за създаването на духова музика в селото са наясно, че за да се развие и да достигне успехи тази музика, трябва да бъде ръководена от авторитетен и добре подготвен ръководител.
По настояване на читалищните деятели Милан Пунков, Венелин Спасов, Александър Димитров, Димитър Христов и др. за ръководител на духовата музика е поканен известният композитор Дико Илиев. От протокол № 3/16 януари 1961 г. от съвместно заседание на Управителния съвет на читалището и ръководството на Отечествения фронт в селото е видно, че изразходваните средства за закупуване на музикални инструменти, с които да започне работа оркестърът, са в размер на 32 806 лв. Някои от инструментите липсват в магазините, което налага да бъдат набавени от частни лица, а именно: три кларинета на стойност 3900 лв., един бас за 2550 лв., един бас и един барабан за 4480 лв.3 На това заседание е взето решение за официалното назначаване на Дико Илиев Диков за ръководител на духовия оркестър в селото със задна дата, от 15 ноември 1960 г., тъй като реално от тогава той изпълнява тази функция, като се определя и месечното му възнаграждение в размер на 1200 лв.
Из протокол № 3/ 16 януари 1961 г. от съвместно заседание на УС на читалището и ръководството на Отечествения фронт с решения за одобрение на изразходените средства за закупуване на музикални инструменти и назначаването на Дико Илиев за ръководител на духовата музика от 15 ноември 1960 г., с месечно възнаграждение 1200 лв.
Първоначално в състава на духовата музика влизат 25 души, подбрани от Дико Илиев, отличаващи се с дарба и развит музикален усет. Това са Димитър Василев Христов – флигорнист и ръководител на състава от 1969 г.; Александър Димитров Иванов, Георги Димитров Олованов и Крум Кирков Видолов – флигорнисти; Борис Мехмедов, Борис Петров Цветков и Георги Лазаров Георгиев – баритонисти; Иван Димитров Вършечки – ес кларинет; Борис Костадинов Куртов, Цеко Дамянов Миков и Цеко Лазаров Бауренски – бе кларинет; Никола Тодоров Замфиров – алтист; Кирил Ангелов Кирков – голям барабан; Георги Борисов Горанчов – малък барабан; и Благой Симеонов Видалов; Борис Пецов; Борис Тодоров Кривчов; Ванко Луканов; Евгени Николов Първанков; Евстати Матеев Ланков; Емил Василев Николчов; Кирил Олованчов; Кирил Пирдопски; Константин Костов и Милан Гоцов Пунков.4
Дико Илиев работи с духовата музика в продължение на 3 години.5 През това време под вещото му ръководство музикантите разучават богат репертоар, включващ както произведения на самия маестро Илиев, и такива на други автори. Изпълняват се над 20 марша, повече от 25 народни хора, в това число „Дунавско хоро“, „Михайловградско хоро“, „Комсомолско хоро“, „Дайчово“, „Скок“, а също прави хора и ръченици. Изпълняват се не по-малко от 15 валса, танга, румби, фокстроти и др., както и концертния валс „В лозята на Рибине“, тангото „Удоволствие“, три китки от български народни мотиви и др.6 Първоначално оркестърът провежда репетиции три пъти седмично. Усилията, които полагат оркестрантите се увенчават с успех, когато след 2-3 месеца упорита работа, в една късна зимна вечер, те излизат пред репетиционната зала и изпълняват навън първото си произведение пред публика – марша на Дико Илиев „Лехчевски бригадир“, специално написан за начинаещи музиканти.
От този момент духовата музика и музикантите стават задължителен и активен участник във всички селски празници, вкл. и в тържествата, организирани от читалището по повод 24 май, когато е и общоселският събор, откриване на тържествени събрания и увеселения, организирани по различни поводи. Музикантите бързо се превръщат в желани гости на населението от съседните селища и изнасят концерти в селата Бъзовец, Владимирово, Комощица, Крива бара, Мадан, Михайлово, градовете Лом и Михайловград (Монтана).
От 1965 г. духовият оркестър се включва и в републикански фестивали, окръжни прегледи и други мероприятия:
1965 г. – участие в Празника на Балкана в Берковица;
1967 г. – участие в Събора на жените първенци в Михайловград (Монтана);
1972 г. – участие в Празника на трудовата слава – като част от сборен духов състав на окръга;
1973 г. – участие в IV Републикански фестивал на художествената самодейност, отличен е като окръжен първенец на селските музики, награден е с грамота и парична награда от 300 лв.;
1976-1977 г. – участие в Окръжния преглед на духовите оркестри във Вършец, награден с вимпела на гр. Вършец и грамоти;
1979 г. – участие в юбилейно честване на 80-годишнината на Дико Илиев, отбелязано с грандиозен концерт на площада в Михайловград (Монтана), на който юбилярят сам дирижира и ръководи оркестъра, което е висока оценка за уменията и качествата на музикантите.7
През 1967 г. към читалището и съвместно с училището под ръководството на Димитър Василев Христов е сформирана детска фанфарна музика, с цел създаване на основа за вливане на нови талантливи музиканти в духовия оркестър.8
С Указ на Държавния съвет на НРБ от 16 ян. 1974 г. с. Горна Гнойница се преименува на с. Септемврийци. Събитието е отбелязано с тържествен концерт и откриване на паметник, като духовата музика взима участие в концерта.9
През есента на 1980 г. духовият оркестър на с. Септемврийци отбелязва 20-годишнината от своето съществуване. От първоначалния колектив са отпаднали музиканти, по една или друга причина, и са се включили нови, които бързо успяват да се приобщят, да наваксат пропуснатото и да се изравнят с нивото на по-опитните музиканти. Това са: Младен Тодоров Кирков – баритонист, Димитър Колов – бас флигорна, Иван Николов Барбалов – бас, Крум Ангелов Кирков – флигорна, Ангел Крумов и Димитър Младенов Тодоров.10
Към този момент в състава на духовата музика на с. Септемврийци влизат 13 човека, запазено е основното ядро. Музикантите трудно разучават нови мелодии, но нищо от репертоара, аранжиран от Дико Илиев не е забравено и продължава да се изпълнява. Духовият оркестър отговаря пълноценно на потребностите на населението от с. Септемврийци и други съседни села и се ползва със завиден авторитет.
На заседание на Управителния съвет на читалището, с Протокол № 11/ 30 март 1981 г. е взето решение за тържествено отбелязване на юбилея на духовата музика на 3 апр. 1981 г. (петък) от 19 ч., като на честването бъдат поканени официални гости от Михайловград и Общинския съвет за култура – Вълчедръм, както и самият основател на духовия оркестър – Дико Илиев. Ръководството на читалището решава всички музиканти да бъдат наградени с парична награда в размер на 30 лв., а на Дико Илиев да се закупи подарък на стойност 40 лв.11
Тържеството протича в 2 части: официална – включваща кратък доклад за историята и изявите на оркестъра за този 20-годишен период и поздравления от официалните гости; и втора, празнична част – концерт на музикантите.
Село Септемврийци не е подминато от тенденцията, обхванала цялата страна и в края на 70-те години започва миграция от селото към големите градове. Жителите на селото постепенно започват да намаляват. Намалява, почти замира, дейността на читалищните групи, единствено своята дейност продължава духовата музика, която свири на общоселските празници, за да се стигне до 1990 г., когато след 30-годишно съществуване духовата музика в с. Септемврийци е закрита с решение № 2 от Протокол № 2/19 март 1990 г. на Управителния съвет на читалището.12
През годините на своето съществуване духовата музика в с. Септемврийци има стотици участия както в републикански и окръжни фестивали и прегледи, общоселски празници, така и в празнични и тъжни събития от живота на обикновените хора. Превърнала се в неизменен спътник от битието им, днес тя не съществува, подобно на много други духови музики от малките населени места.
Бележки:
1. Бонев, Д. 100 години народно читалище „Съзнание“ – с. Септемрийци, стр. 27, 28
2. ДА – Монтана, Ф. 873, оп. 1, а.е. 11, л. 60
3. Пак там, Ф. 788, оп. 1, а.е. 2, л. 10 - л. и гр.
4. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 6, 9
5. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 1
6. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 3
7. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 3, 4
8. Бонев, Д. 100 години народно читалище „Съзнание“ – с. Септемрийци, стр. 30
9. Пак там, стр. 42
10. ДА – Монтана, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 6, 9
11. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 4, л. 172-гр., 173
12. Бонев, Д. 100 години народно читалище „Съзнание“ – с. Септемрийци, стр. 49
Информатори / АвториЦелта на настоящото съобщение е да проследи създаването и дейността на духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци). Акцентът е поставен върху израстването на духовия оркестър на с. Горна Гнойница (Септемврийци) в годините след създаването му и ролята, която заема в бита на хората от селото и съседните населени места.
По сведения на по-възрастните през 40-те и 50-те години на ХХ в. в селото има духов оркестър, съставен от музиканти, предимно работещи по слух, сред които Димитър Иванов Маринов, Иван Вършечки, Видол Унишки, Трифон Герелейски, Борис Куртов, Димитър Мунов и Крум Кирков1.
Официално духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци) е основана през есента на 1960 г. по инициатива на ръководителите на селото, Управителния съвет на читалището и ръководството на ТКЗС. За да бъдат закупени духови инструменти, Управителният съвет на ТКЗС в свое заседание от 2 декември 1960 г. взема решение да отпусне субсидия от фонд „Култура“ на читалището в размер на 30 000 лв.2 Инициаторите за създаването на духова музика в селото са наясно, че за да се развие и да достигне успехи тази музика, трябва да бъде ръководена от авторитетен и добре подготвен ръководител.
По настояване на читалищните деятели Милан Пунков, Венелин Спасов, Александър Димитров, Димитър Христов и др. за ръководител на духовата музика е поканен известният композитор Дико Илиев. От протокол № 3/16 януари 1961 г. от съвместно заседание на Управителния съвет на читалището и ръководството на Отечествения фронт в селото е видно, че изразходваните средства за закупуване на музикални инструменти, с които да започне работа оркестърът, са в размер на 32 806 лв. Някои от инструментите липсват в магазините, което налага да бъдат набавени от частни лица, а именно: три кларинета на стойност 3900 лв., един бас за 2550 лв., един бас и един барабан за 4480 лв.3 На това заседание е взето решение за официалното назначаване на Дико Илиев Диков за ръководител на духовия оркестър в селото със задна дата, от 15 ноември 1960 г., тъй като реално от тогава той изпълнява тази функция, като се определя и месечното му възнаграждение в размер на 1200 лв.
Из протокол № 3/ 16 януари 1961 г. от съвместно заседание на УС на читалището и ръководството на Отечествения фронт с решения за одобрение на изразходените средства за закупуване на музикални инструменти и назначаването на Дико Илиев за ръководител на духовата музика от 15 ноември 1960 г., с месечно възнаграждение 1200 лв.
Първоначално в състава на духовата музика влизат 25 души, подбрани от Дико Илиев, отличаващи се с дарба и развит музикален усет. Това са Димитър Василев Христов – флигорнист и ръководител на състава от 1969 г.; Александър Димитров Иванов, Георги Димитров Олованов и Крум Кирков Видолов – флигорнисти; Борис Мехмедов, Борис Петров Цветков и Георги Лазаров Георгиев – баритонисти; Иван Димитров Вършечки – ес кларинет; Борис Костадинов Куртов, Цеко Дамянов Миков и Цеко Лазаров Бауренски – бе кларинет; Никола Тодоров Замфиров – алтист; Кирил Ангелов Кирков – голям барабан; Георги Борисов Горанчов – малък барабан; и Благой Симеонов Видалов; Борис Пецов; Борис Тодоров Кривчов; Ванко Луканов; Евгени Николов Първанков; Евстати Матеев Ланков; Емил Василев Николчов; Кирил Олованчов; Кирил Пирдопски; Константин Костов и Милан Гоцов Пунков.4
Дико Илиев работи с духовата музика в продължение на 3 години.5 През това време под вещото му ръководство музикантите разучават богат репертоар, включващ както произведения на самия маестро Илиев, и такива на други автори. Изпълняват се над 20 марша, повече от 25 народни хора, в това число „Дунавско хоро“, „Михайловградско хоро“, „Комсомолско хоро“, „Дайчово“, „Скок“, а също прави хора и ръченици. Изпълняват се не по-малко от 15 валса, танга, румби, фокстроти и др., както и концертния валс „В лозята на Рибине“, тангото „Удоволствие“, три китки от български народни мотиви и др.6 Първоначално оркестърът провежда репетиции три пъти седмично. Усилията, които полагат оркестрантите се увенчават с успех, когато след 2-3 месеца упорита работа, в една късна зимна вечер, те излизат пред репетиционната зала и изпълняват навън първото си произведение пред публика – марша на Дико Илиев „Лехчевски бригадир“, специално написан за начинаещи музиканти.
От този момент духовата музика и музикантите стават задължителен и активен участник във всички селски празници, вкл. и в тържествата, организирани от читалището по повод 24 май, когато е и общоселският събор, откриване на тържествени събрания и увеселения, организирани по различни поводи. Музикантите бързо се превръщат в желани гости на населението от съседните селища и изнасят концерти в селата Бъзовец, Владимирово, Комощица, Крива бара, Мадан, Михайлово, градовете Лом и Михайловград (Монтана).
От 1965 г. духовият оркестър се включва и в републикански фестивали, окръжни прегледи и други мероприятия:
1965 г. – участие в Празника на Балкана в Берковица;
1967 г. – участие в Събора на жените първенци в Михайловград (Монтана);
1972 г. – участие в Празника на трудовата слава – като част от сборен духов състав на окръга;
1973 г. – участие в IV Републикански фестивал на художествената самодейност, отличен е като окръжен първенец на селските музики, награден е с грамота и парична награда от 300 лв.;
1976-1977 г. – участие в Окръжния преглед на духовите оркестри във Вършец, награден с вимпела на гр. Вършец и грамоти;
1979 г. – участие в юбилейно честване на 80-годишнината на Дико Илиев, отбелязано с грандиозен концерт на площада в Михайловград (Монтана), на който юбилярят сам дирижира и ръководи оркестъра, което е висока оценка за уменията и качествата на музикантите.7
През 1967 г. към читалището и съвместно с училището под ръководството на Димитър Василев Христов е сформирана детска фанфарна музика, с цел създаване на основа за вливане на нови талантливи музиканти в духовия оркестър.8
С Указ на Държавния съвет на НРБ от 16 ян. 1974 г. с. Горна Гнойница се преименува на с. Септемврийци. Събитието е отбелязано с тържествен концерт и откриване на паметник, като духовата музика взима участие в концерта.9
През есента на 1980 г. духовият оркестър на с. Септемврийци отбелязва 20-годишнината от своето съществуване. От първоначалния колектив са отпаднали музиканти, по една или друга причина, и са се включили нови, които бързо успяват да се приобщят, да наваксат пропуснатото и да се изравнят с нивото на по-опитните музиканти. Това са: Младен Тодоров Кирков – баритонист, Димитър Колов – бас флигорна, Иван Николов Барбалов – бас, Крум Ангелов Кирков – флигорна, Ангел Крумов и Димитър Младенов Тодоров.10
Към този момент в състава на духовата музика на с. Септемврийци влизат 13 човека, запазено е основното ядро. Музикантите трудно разучават нови мелодии, но нищо от репертоара, аранжиран от Дико Илиев не е забравено и продължава да се изпълнява. Духовият оркестър отговаря пълноценно на потребностите на населението от с. Септемврийци и други съседни села и се ползва със завиден авторитет.
На заседание на Управителния съвет на читалището, с Протокол № 11/ 30 март 1981 г. е взето решение за тържествено отбелязване на юбилея на духовата музика на 3 апр. 1981 г. (петък) от 19 ч., като на честването бъдат поканени официални гости от Михайловград и Общинския съвет за култура – Вълчедръм, както и самият основател на духовия оркестър – Дико Илиев. Ръководството на читалището решава всички музиканти да бъдат наградени с парична награда в размер на 30 лв., а на Дико Илиев да се закупи подарък на стойност 40 лв.11
Тържеството протича в 2 части: официална – включваща кратък доклад за историята и изявите на оркестъра за този 20-годишен период и поздравления от официалните гости; и втора, празнична част – концерт на музикантите.
Село Септемврийци не е подминато от тенденцията, обхванала цялата страна и в края на 70-те години започва миграция от селото към големите градове. Жителите на селото постепенно започват да намаляват. Намалява, почти замира, дейността на читалищните групи, единствено своята дейност продължава духовата музика, която свири на общоселските празници, за да се стигне до 1990 г., когато след 30-годишно съществуване духовата музика в с. Септемврийци е закрита с решение № 2 от Протокол № 2/19 март 1990 г. на Управителния съвет на читалището.12
През годините на своето съществуване духовата музика в с. Септемврийци има стотици участия както в републикански и окръжни фестивали и прегледи, общоселски празници, така и в празнични и тъжни събития от живота на обикновените хора. Превърнала се в неизменен спътник от битието им, днес тя не съществува, подобно на много други духови музики от малките населени места.
Бележки:
1. Бонев, Д. 100 години народно читалище „Съзнание“ – с. Септемрийци, стр. 27, 28
2. ДА – Монтана, Ф. 873, оп. 1, а.е. 11, л. 60
3. Пак там, Ф. 788, оп. 1, а.е. 2, л. 10 - л. и гр.
4. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 6, 9
5. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 1
6. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 3
7. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 3, 4
8. Бонев, Д. 100 години народно читалище „Съзнание“ – с. Септемрийци, стр. 30
9. Пак там, стр. 42
10. ДА – Монтана, Ф. 788, оп. 2, а.е. 14, л. 6, 9
11. Пак там, Ф. 788, оп. 2, а.е. 4, л. 172-гр., 173
12. Бонев, Д. 100 години народно читалище „Съзнание“ – с. Септемрийци, стр. 49
Веселка Димитрова / Духовата музика - ХХ век- Емблемата на Северозападна България, 2017
Истории от Северозапад
-
Карадимитровата
- Вярвания и традиции / песни
-
Красотата, която спасява света
- Моята история / нашата история
-
Баения и наричания от Видинско
- Вярвания и традиции / песни
-
Река Дунав – път и граница
- Вярвания и традиции / песни
-
Емпирични методи на кръвопускане, използвани от овчарите във Врачанско
- Вярвания и традиции / песни
-
СЪРЧАСВАНЕ ПРИ ДОМАШНИТЕ ЖИВОТНИ
- Вярвания и традиции / песни
-
Народни и емпирични наименования във Врачанско на болести при домашните животни
- Вярвания и традиции / песни
-
Международни празници на духовите оркестри *Дико Илиев* – Монтана
- Вярвания и традиции / песни
-
Живовските духови музики и музиканти
- Вярвания и традиции / песни
-
Създаване и израстване на духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци)
- Вярвания и традиции / песни