Красотата, която спасява света

Цветарството съпътства човечеството през всички епохи на развитието му и е едно от най-удивителните белези на човешката цивилизация заради факта, че природата не е създала саксийни растения, нито пък цветни градини. На едно единствено място в човешката история се говори за създаване на градина – и това е Райската градина от библейския разказ. Цветарството се открива като характерен белег на човешката цивилизация от зараждането й до висотите на изтънченото изкуство, което познаваме и днес: в изящните паркове, ботанически градини, оранжерии и цветарници – всички градски пространства с изкуствено отглеждани цветя, които древните перси нарекли „Парадиз“ – Рай. С това значение тази дума влиза в много от европейските езици. И още една дума е достигнала до нас от онези древни времена, чието значение почти сме изгубили днес; тя е навлязла завинаги в бита, фолклора, литературата и народната ни медицина – тази дума е биле, която за древните народи в Персия и Индия значи чудо. Чудо от Рая! Ако се задълбочим и вникнем в действието, свойствата и значението на билките, в значението на самото присъствие на живите растения в човешкия живот, то ще се убедим, че това е най-точното им определение.
Мушкатото и индришето, бегонията и зокума, циганчето и обичките, петуниите и кактусите, цикламите и ружите, коледничето и великденчето, примулите и фикусите, камелията и върбинката, латинката и тагетиса, божура и столетника – те са станали неделима част от бита и ежедневието на всеки дом, чието присъствие трудно може да се проследи назад във времето. Свикнали сме да ги възприемаме само като цветя и затова ги отглеждаме от векове – заради красотата им.
В градския дом, с характерната малка градинка, цветята заемат собствено място и са неделима част от него – бухналият чимшир, бръшлянът, здравецът, асмата, хортензиите и ружите, божурите и петуниите; дивият карамфил, игликите и теменужките, които напролет ще разцъфнат. Във всяко мъничко местенце стопанката е «бодвала» нещичко, за да цъфти, и през всеки сезон да има красиви цветя. Като се започне от първите кокичета, иглики и зюмбюли, последвани от нарцисите и лалетата, за да се стигне до разкошните летни цветя — шибои, латинка, божур, кандилки, крем и момина сълза, петльов гребен, „каймакамки“, „гюзел бахча“ и разбира се – рози и люляк. И най-малкото дворче крие неподозирани възможности да приюти любимите градински цветя.
В цялата история на човешката цивилизация цветята са приемани предимно като един парекселанс предмет на лукса и разкоша. Цветята – растения, които не служат за храна, нито за фураж, които са така нетрайни, капризни, уязвими от всичко в околната среда, което ги прави едно от най-луксозни удоволствия за човека. Лукс, който странно и учудващо, но единствен е достъпен за всички - и за бедни, и за богати, и чието развитие ние отдаваме като че ли по традиция единствено на любовта към красотата и нуждата от радост в ежедневието. Но цветята са много повече от това – те са живи организми с почти магични, вълшебни свойства; те могат да пречистват въздуха, да го насищат с кислород, да поглъщат въглеродния двуокис и това дори не е всичко.
Те убиват болестите. Буквално – фитонцидите на растенията са открити доста късно в човешката история, в сравнение с хилядолетията, през които те присъстват тясно и неделимо в живота на човечеството. Едва през 1928 г., няколко години след откриването на пеницилина от Флеминг през 1922 г. т .е. на антибиотиците в плесените и гъбите, руският изследовател Борис Тронин открива растителните антибиотици – фитонцидите. Веществата, които живите растения излъчват около себе си във въздуха, и с които убиват болестотворните бактерии и микроби. Нарича ги растителни убийци, фитонциди – от гръко латински – „страховито“, но изключително точно.
Благодарение на това откритие, науката прави огромен пробив в изучаването на растенията като живи организми, които природата е снабдила с магическо оръжие срещу болестите и вредителите - чрез него са способни да бранят и всеки, който се намира в тяхното обкръжение. Същински рицари, въоръжени с невидими оръжия, те буквално унищожават бактериите, токсините, вредните вещества, излъчвани в средата, в която виреят.
И винаги са защитавали домовете на хората от невидимите им врагове, които ги отглеждат иначе почти единствено заради красотата им – хилядолетия наред.
Всеки определител или книга по цветарство започва с тази уговорка, че под термина цветя се разбират всички представители на земната флора – дървета и храсти, цветя и треви, мъхове и папрати, използвани за декоративни цели. Всички растения, използвани за декоративни цели, могат гордо да се кичат с определението цветя, дори и в научни издания по цветарство.
Народната медицина и фолклорната традиция пък наричат билка почти всяко растение в природата – цъфтящо или зелено, в двора или на балкона, на полето или в гората.
Декоративната функция на живите растения ги е превърнала в специален отдел и на ботаниката, и на земеделието, защото едновременно изискват много задълбочени познания и проучване, както за целите на научната систематика, така и за правилното им отглеждане. И докато цветарството е наука, създадена от човека, която изучава изкуството за превръщане на природната флора в домашна, то билкарството е традиция за използването на чудодейните им способности да лекуват и спасяват човека от болестите и страданията. Оказва се, че те правят това по много начини – не само чрез директната им употреба под форма на отвари, чайове, лапи и др., а със самото си присъствие като живи организми. Красота, която лекува.
Според етнографските данни, в миналото българската народна медицина си е служила със 772 вида лечебни растения. Днес се прилагат само около 300 вида, от които най-употребявани са 120. Много от тях присъстват в домовете и дворовете основно в качеството си на красиви, декоративни цветя, но традиционно стопанката е познавала свойствата им и ги е използвала и като подправки, и като билки.
Още по-интересно и все още непознато е въздействието на цветята, т.е. на живите растения върху човека, намирайки се в непосредствена близост до него в дома му. Научните изследвания отдавна изучават и откриват благотворното влияние на формата, багрите и аромата им върху човешката психика. Успокояващото въздействие на зелените растения с тяхната богата листна маса също е доказано и научно потвърдено.
Далеч по-интригуващо е лечебното въздействие на цветята, в ролята им на билки, което е предмет на сериозни науки като биохимията, фармакогнозията, фитотерапията и физиологията на растенията, които са в основата на фармакологията. През 1975 г. е създадена катедрата по фитореапия и фармакология в МА София.
Благодарение на тези млади науки, в сравнение с хилядолетните традиции на цветарството и билкарството, вече е известно лечебното въздействие на живите растения, дори със самото им присъствие, благодарение на техните фитонциди. Сега е известно, че фитонцидите се продуцират на практика от всички растения, особено при тяхното нараняване. Даже само при докосване на розмарин, здравец, маточина, бъзуняк, домати и др. въздухът наоколо се изпълва със специфичната миризма на безброй фитонциди. Ролята на тези вещества се свежда до потискане на жизнената дейност или унищожаването на патогените, стимулиране на развитието на антагонистите (противниците) им, прогонване на паразитите и вредните насекоми и т.н. Дори и в нищожни количества те са в състоянието да потиснат развитието на едни микроорганизми и да стимулират други, като по такъв начин играят изключително важна роля за регулиране на микрофлората на въздуха, водата и почвата. Част от фитонцидите са летливи вещества, които се отделят в атмосферата от надземните части на растенията, друга се продуцира от техните корени и попадат в почвата. Освен с тази външна защита, растенията разполагат и с вътрешна – на стража на тяхната сигурност във вътрешноклетъчния сок патрулират още по-мощни фитонциди.
Химическата природа на фитонцидите е изключително многообразна, поради което систематизирането им от тази гледна точка е невъзможно. Техният обединителен признак е свързан с изявения им абиотичен ефект. Някои фитонциди са компоненти на етеричните масла, други се отнасят към терпените, гликозидите, флавоноидите и т.н. Силата и спектърът на действие на тези удивителни вещества са просто поразителни.
Установено е, че редица стайни растения, чрез отделяните от тях фитонциди, стерилизират помещенията и имат благотворно въздействие върху дихателната и нервната система, подобряват съня и самочувствието. Например фитонцидите на каланхоето унищожават не само бактериите, но и спорите на гъбите. Сансевиерата (индийският меч) и мушкатото стерилизират въздуха до нива, съизмерими с планинския въздух на борова гора. Подобно действие имат миртата, бегонията, хибискусът и др. Ефективно отстраняват плесените бегонията, алоето, мураята, лавандулата и каланхоето.
Със задълбочаването на познанията за фитонцидите все по-ясно става, че нашите предци, които са живеели в най-тясна връзка с природата, са познавали и получавали от нея истинска защита, закодирана в огромен брой изключително полезни за нас вещества, които билкарството познава от древни времена, докато съвременната наука тепърва открива и изучава, при това се откриват все нови и нови, все по-чудодейни техни свойства.
500 хиляди растителни вида са на разположение на човека в негова помощ и защита. Народната медицина е събрала огромен, гигантски емпиричен опит в използването им като билки, предаван от поколение на поколение във всяко кътче на земята, където са живели хора, където са събирани и прилагани тези средства. За целта те се берат, сушат и съхраняват при специални условия; но прясно набрани или изсушени – те са откъснати и раздробени, за да се извлекат лечебните им вещества.
Но науката едва сега открива по колко много начини може да лекува самото живо растение – дори без да бъде откъснато.
Цъфтежът е период на най-интензивно отделяне на фитонцидиди, но някои растения ги отделят постоянно. Това са бобовите растителни видове, лавандула, мента, брезата, чесъна, хвойна и други.
Вдишването на излъчваните от растенията фитонциди оказва положително действие върху белите дробове, освен това имат силен противоалергичен и противовъзпалителен характер. Фитонцидите имат способността да спират размножаването и развитието на микроорганизмите, подобно на не така безвредните синтетични антибиотици.
Някои фитонциди действат благоприятно върху кожата и поради това става незаменима съставка в редица козметични продукти.
Фитонцидите притежават и това свойство да йонизират кислорода във въздуха и благодарение на това се увеличава биологичната им активност. От стайните растения здравецът е шампион по производство на отрицателни йони. Бегонията и лавандулата също имат стерилизиращ ефект върху въздуха.
Мушкато, отглеждано у дома, обезврежда въздуха от микроорганизми, подобно на въздействието на боровата гора.
Оказва се, че природата е създала лечебното средство, което убива бактериите и вирусите и същевременно засилва защитните функции на организма.
Фитонциди са установени засега в над 3000 растителни вида. Те са доста неустойчиви и в чисто състояние представляват течност или кристали. Химичната им природа е много разнообразна. Най-често са комплекс от органични съединения. Приема се, че фитонцидните свойства на някои растения зависят от група химични вещества или само от едно вещество - дъбилни вещества, алкалоиди, органични киселини, гликозиди, етерични масла, смоли, балсами и др…
Изследванията показват, че излагането на фитонциди:
• Значително увеличава броя и активността на клетките естествени убийци и повишава активността на противораковите протеини.
• Значително намалява нивата на хормоните на стреса.
• Увеличава продължителността на съня.
• Намалява усещането за напрежение, тревожност, гнв, враждебност, умора и объркване.
Освен това фитонцидите:
• Стимулират доброто настроение.
• Значително понижават кръвното налягане и сърдечния пулс.
• Повишават променливостта на сърдечната честота.
• Потискат симпатиковата дейност и насърчават парасимпатиковата, с което въстановяват баланса на нервната система и вие се чувствате комфортно и спокойно.
Установено е, че от цветовете на бялата акация и от пъпките на тополата се потиска развитието на вируса на грипа.
Ароматът на розата трендафила, шипката събужда чувство на нежност, тонизира и активира. Фините аромати на момина сълза, нарцис, теменуга, люляк успокояват, отпускат, когато човек е напрегнат. Възбуждащо върху централната нервна система действат някои по-силни аромати като този на орхидеята, мускуса, амбрата и др.
Освен че внасят уют и добро настроение, много от стайните цветя помагат и за прочистването на въздуха, свеждат до минимум вредното въздействие на битовата техника и синтетичните материали.
Цветята снабдяват активно с кислород
Доказано е, че въздухът в жилището става по-чист с 40%, след като в дома се разположат няколко саксии със стайни растения, заради способността им да поглъщат въглероден двуокис и да отделят кислород. Най-ефективните доставчици на кислород са хлорофитум, дифенбахия, монстера, фикус, аукуба, каладиум.
Азалията унищожава стрептококите (други причинители на инфекции). Успешно се справят с „битката“ срещу микробите всички цитрусови дръвчета, миртата, розмаринът, хлорофитумът, аглаонемата, пелеята, дифенбахията, хибискуса, каланхоето, пиперонията.
Цветята подобряват имунитета
Лимоновото дръвче, здравецът, бръшлянът, наровото дърво и аспарагусът изпаряват във въздуха фитонциди и етерични масла, полезни в преодоляването на редица заболявания. Така те способстват за подобряването на имунитета на обитателите на жилището.
Цветята „поглъщат“ вредните вещества
Антуриумът преработва и премахва вредните за човека ксилол и толуол, които са съставна част на някои от съвременните строителни материали. Папратта нефро82
лепсис също преработва до безвредни тези опасни за здравето вещества. Азалията и спатифилумът поглъщат от въздуха фенола и толуола.
Цветята неутрализират амоняка, отделян от домашните любимци
Антуриумът поглъща амоняка, който се отделя в дом, където има домашни животни, и по този начин намалява вероятността от заболявания на дихателните органи. Други не по-малко ефикасни унищожители на амоняка са стайната хризантема и азалията.
Цветята ни пазят от отровите, излъчвани от мебелите
В производството на мебели, направени от дървени стружки с лепило, се използват формалдехидни смоли, които отделят във въздуха канцерогенни вещества. Но има „лек“ и срещу това – папратта нефролепсис, която неутрализира тези излъчвания. Спатифилумът и азалията също до голяма степен поглъщат формалдехида от въздуха.
Мушкатото притежава уникалната способност да поглъща съдържащите се във въздуха токсични вещества от бои, лакове и почистващи препарати. Отделя мощни летливи биологично активни вещества – фитонциди, които за кратко време унищожават вирусите и микробите в помещението, доближавайки въздуха до почти пълна стерилност. Установено е, че ефективността на действието на фитонцидите на мушкатото е сходна с тази на чесъна, лука и кантариона. Ароматът на растението действа освежаващо, снема умората и стреса, вдъхва радостни чувства и оптимизъм. Любопитно е, че той намалява агресивността у децата и ги прави по-малко капризни. Подобно действие има и индришето (Pelargonium Roseum WILLD), което също принадлежи към семейство Здравецови. Етеричното масло на индришето влиза в състава на над 350 парфюма. По време на грипните епидемии няколко саксии мушкато или индрише в дома правят истински чудеса. Драцената
(Dracaena), която принадлежи към семейство Зайчесянкови (Asparagaceae), поглъща и инактивира около 70% от бензена, формалдехида, ксилола, толуола, амоняка и редица други токсични вещества, съдържащи се във въздуха. Убива около половината от познатите патогенни микроорганизми. 80% от бактериите и микробите в дома ни могат да бъдат унищожени само с букет хризантеми или гербери, а розите ни карат да ядем по-малко.
Сред най-полезните лечители освен хризантемата и герберът, се нареждат още бегонията, мирта, пеларгонията по-позната у нас като мушкато и розмаринът. Микроби в стаята ни обират още антуриум, секвоя, евкалипт, кипарис, алое, фикус, чимшир, магнолия, лавандула, смокиня, традесканция, бръшлян и др.
Така за стая с размери 15-25 кв.м. са достатъчни 5-7 развити растения. Например 1 фикус, 2 цъфтящи мушката, 2 традесканции, 1 антуриум и 1 алое. Доказано е, че една саксия с алое, поставена близо до леглото на болен от грип унищожава вирусите в радиус до 90 см.
Вредните излъчвания от електродомакински и други уреди като телевизори, микровълнови и мобилни телефони също са си намерили „майстора“. Това е растението папрат. То е уникално, защото е способно да задържа вредните излъчвания от електродомакинските уреди. Например, поставена в саксия над телевизора, папратта не само поглъща вредното лъчение, но и самата тя става по-кичеста и хубава.
Други високоефективни мини-пречиствателни станции са мечовете и коледната звезда.
А фикус, аукуба, дифенбахия, каладиум, монстера и хлорофитум най-добре попълват запасите от кислород.
Оказва се, че най-силното антибактериално действие притежава не лукът и чесънът, както се смяташе по-рано. Учените доказват, че вредните бактерии в помещението най-ефективно се унищожават от такива растения като амарилис, агапантус и някои други. Така например, аспарагусът притежава свойства за поглъщане на йоните от тежките метали.
Дом, дете и дърво съставляват неделимата триада, завещана като повеля към всеки българин, която трябва да създаде през живота си. И докато за дома и детето е ясно, че целта е продължението на рода, то ролята на дървото остава някак си неясна – за какво ли служи дървото в това триединство, но в контекста на могъщата роля на растенията, то става все по-ясно, - че за какво друго, ако не за да ги пази. Като далечен спомен от райската градина, от която въпреки че сме отделени, все пак присъства като невидима защита край нас, като истинско чудо.

Информатори / Автори
Весела Пелова / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019