Иван Тодоров Горуня – непримиримият (1916 – 1965)

• Кой е Горуня и за чия кауза загина той?
• Какви са идейните му възгледи и позиции?
• Как е организиран заговорът срещу Живков и системата?
• Кои са участниците в заговора?
• Разкриването на заговора.
• Кой уби Горуня?
• Убийство или самоубийство?
• Какви са последиците за близките и съратниците му след разкриване на заговора и за Врачанската партийна организация?

 

Животът на Иван Тодоров - Горуня за нас, съвременниците, е легенда. Много се говори по нашия край за него - едни  със страх, други с възхищение, а трети с пренебрежение, като за човек авантюрист, който е готвил преврат срещу режима на Тодор Живков, за да тласне България по китайския модел на развитие. Все още няма  оценка от съвременната историография за дейността на Горуня след 9 септември 1944 г. и за организираната съпротива на групата начело с Иван Тодоров и Цоло Кръстев. Но Горуня е личността, която ще остане в историята като организатор на единствения и най-мащабен заговор за онова време срещу режима на Живков. И трябва да се отбележи, че друга  съпротива срещу управлението на Тодор Живков в българската история не е регистрирана. Единствено Горуня дръзва да организира заговор за смяна на комунистическото управление и властта на Живков. Този заговор е разкрит и жестоко смазан още във фазата на неговата подготовка.

В учебниците по история българските ученици учат за съпротивата на централноевропейските социалистически страни като Полша, Унгария, ГДР,  Чехословакия срещу "Доктрината на Брежнев", за заглушаването  на всеки опит на източноевропейския човек за свобода и демокрация, надигнал се  срещу порочния и насилствено наложен модел на държавен социализъм в собствените им страни. Но никъде в нашите училищни истории не се споменава и ред за Иван Тодоров - Горуня, роден във врачанското село Горна Кремена, близо до Мездра! Тези, които са се осмелили да говорят за личността на Горуня - негови близки, съпартизани и съратници, са написали вълнуващи спомени. Описват го като смел човек, с буен и непримирим нрав, но скромен и с пословична принципност. Разказват за рискованите му партизански подвизи, за вярата и упоритостта му да изгради социалистическа България, за непоколебимия му и упорит характер, описват го като честен  човек, който държи на думата си и не се спира  пред нищо. Иван Тодоров - Горуня е историческа личност, която не е достатъчно позната, най-вече на по-младото поколение. Животът му е разполовен от две противоположни епохи - на комунистическа съпротива срещу царския авторитарен режим на Борис III и организирана активност срещу тоталитарния режим на Тодор Живков.

Днес трябва да бъде популяризирано делото на Иван Тодоров и да се опитаме да си дадем отговор на въпроса: „За какво загина Горуня?”. Отговорът търсим в документите – писмени и устни. Създаденият у хората образ за Иван Тодоров - Горуня е за една неустрашима легенда, едър като гигант, с почти свръхчовешка сила. Хората от Северозапада  му дават прозвището "Горуня" - синоним на широколистния вечен и здрав дъб (с.з. диалект). А често от местните е сравняван и със самия Левски, вследствие на безстрашието му, неуморимостта му да се бори срещу тиранията и проявените подвизи.

БИОГРАФИЯ  

Иван Тодоров е роден в бедно семейство на 1 януари 1916 г. в с. Горна Кремена - малко селце във Врачанския край. Голяма част от живота на Горуня преминава в бунт срещу неправдата и различните несгоди. Още след завършването на гимназия той постъпва на работа в горнокременското акционерно дружество „Циклоп” като каменоделец. Там започва да формира чертите на своя характер, където под влиянието  на Иван Енгьовски оформя както своите политически възгледи, така и своята идеология. Именно там младият бъдещ функционер на партията успява да осъществи успешно първия си протест за осемчасов работен ден. На 16-годишна възраст става ремсист (член на Работническия младежки съюз). Назначен е за секретар на РМС в селото, а три години по-късно е привлечен за член на ОК на БКП. По време на партизанския му период преди 9 септември е разкрита нелегалната му дейност в Мездренския край като основател  и политкомисар на отряд „Гаврил Генов“. Осъден е на осем години затвор по ЗЗД за политическа дейност през 1939 година, от които излежава само две във Врачанския и Сливенския затвор. Успява да избяга през 1941 г. След нападението на фашистка Германия над СССР, при неуспешен опит да бъде заловен от полицията, Горуня отново минава в нелегалност и така става първият партизанин във Врачанско. Оттогава за него започват да се носят легенди. Започва да създава нелегални мрежи и организира първата чета на отряд „Гаврил Генов“. След бягството си влиза в редиците на партизанския отряд „Гаврил Генов“, чиито командир е Цоло Кръстев, за когото ще стане дума по-късно. Като един от първите партизани във Врачанско, Горуня се радва на широка популярност сред местните жители.

След  9 септември Горуня е секретар на областния и окръжния комитет във Врачански окръг. Завършва Висшата партийна школа. През 1950 година заема отговорен пост в Министерството на вътрешните работи. Няколко години по-късно, през 1962 година е първи заместник-министър в Министерство на земеделието. Многократно е бил избиран за член на ЦК на БКП и НС на ОФ. Полага и кандидатски минимум за аспирантура на икономическа тема.

ИДЕЙНИ ВЪЗГЛЕДИ

Горуня споделя профила на мнозинството от висшите функционери на партията – някогашен партизанин, осъждан от предишния режим, влязъл в ЦК след 9 септември 1944 г. и получил властова позиция. Защо му е било тогава да организира преврат срещу своите? Горуня е непримирим към личността на Тодор Живков. Често пъти изразявал несъгласието си по повод решенията, взимани от Живков и обкръжението му, които засягали съдбата на целия български народ. Стремял се по безкръвен път да промени системата. На няколко пленума на ЦК води открита и принципна борба срещу Тодор Живков. Убеден, че по ненасилствен път, т.е  чрез разобличаване и критика на личността на Живков и действията му, като използва висшите партийни форуми, може да промени системата. В крайна сметка, той е силно разочарован. Затова сменя тактиката и се заема да организира мащабен заговор от военни - бивши партизански командири, негови другари и настоящи политически функционери.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЗАГОВОРА

След Априлския пленум през 1956 г. Горуня не се примирява с методите на управление на Живков. С присъщата си енергия и непримиримост към несъвършенствата и порочността в системата, Горуня застава начело на заговор срещу Тодор Живков и ЦК на БКП. Заговорът е оформен и датира от есента на 1964 г. (края на месец октомври и началото на месец ноември). Така наречената „група от София” е подкрепена от още заговорници с филиал в гр. Русе, начело на които е Стоян Радойка Миланович. Групата е създадена в началото на 1965 г. Крайната цел на заговорниците е смяната на държавното и партийно ръководство.

УЧАСТНИЦИТЕ

Това са дейци със солидни биографии, членове на БКП, бивши партизани, повечето висши офицери, заемащи високите етажи на властта - министри, зам. министри и с отговорни длъжности в Главното управление на армията:      

Цоло Кръстев Каменов (Огнян), роден на 22 декември 1906 г. в село Долна Кремена, Врачанско, е  партиен деец от БКП. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин, командир на Партизански отряд „Гаврил Генов“. След 9 сеп­тем­ври става първи сек­ретар на ОК на БКП — Враца, зам.- министър, пос­ланик;

Генерал-майор Цвятко Анев, роден през 1911 г. в с. Стол­ник, Софийско, бивш зам.-командир на отряд „Гав­рил Генов“. По време на заговора е комен­дант на Софийс­кия гар­низон;

Пол­ков­ник Иван Вел­чев, роден през 1920 г. в с. Градеш­ница, Врачан­ско, бивш коман­дир на чета в отряд „Гав­рил Генов“, по време на заговора е начал­ник на кабинета на минис­търа на отб­раната Добри Джуров;

Генерал-майор Мичо Ерменов, роден през 1925 г. в Ловешко. През периода на антифашис­т­ката борба е полит­зат­вор­ник. В групата се включва като зам.-началник на Главно политическо управ­ление на армията;

Генерал-майор Любен Динов, роден през 1920 г. в с. Бъзове, Михай­лов­г­рад­ско. През антифашис­т­ката борба е полит­зат­вор­ник с доживотна присъда. По време на заговора е начал­ник на Военно-научния отдел на МНО, кан­дидат на воен­ните науки;

Борис Тем­ков, роден през 1918 г. в гр. Пир­доп. Бил е сек­ретар на нелегален РК на БКП в София и пар­тизанин. След 9 сеп­тем­ври 1944 г. е служител в Минис­тер­с­т­вото на инфор­мацията, Минис­тер­с­т­вото на вън­ш­ните работи, жур­налист;

Стоян Миланович, роден през 1921 г. в Югос­лавия, бивш югос­лав­ски пар­тизанин и политически емиг­рант в Бъл­гария. В момента на учас­тието му в заговора работи в Цен­т­рал­ния кооперативен съюз;

Под­пол­ков­ник Благой Мав­родиев, роден през 1924 г. в Благоев­г­рад­ско, бивш пар­тизанин, а след това офицер в армията;

Аврам Чер­нев, роден през 1924 г. в с. Писарево, Русен­ско, член на РМС преди 1944 г., а след това офицер в армията. През 60-те е дирек­тор на земедел­с­кото стопан­с­тво „Образ­цов чиф­лик“ край Русе.

Подполковник Димитър Костов от Главния команден пункт на ВВС.

За съжаление малко след създаването на групата постъпват сигнали в Държавна сигурност за съществуването ѝ и се образува следствие, което се пази в тайна. Благодарение на качествата си Иван Тодоров - Горуня  успява да привлече към себе си и други привърженици, които също недоволстват против управлението на Тодор Живков. Групата обаче разбира за започнатото разследване срещу тях и заради това взимат мерки да се предпазват от подслушване, като избягват да водят разговори в работните кабинети и квартирите си. Или пък, ако водят разговори, те са с предварително уговорени условности, главно контактуват, като си разменят бележки. Ограничават срещите помежду си до минимум. Не се отказват и когато на пленума на партията на 23 март 1965 година Тодор Живков прави изявление, че ЦК разполага с данни за заговорническа дейност, като по този начин се стреми да пречупи съзаклятниците и да ги откаже от намеренията им.

Групата продължава планирането на по-нататъшните си ходове, като привлича все повече хора за каузата си. Част от плана им е да се явят група военни офицери пред Пленума на 14 април 1965 г., които да прочетат Възвание, за да заставят форума да свали ръководството на Тодор Живков и приближените му. Полковник Велчев и ген. Динов уточняват съдържанието му, което е трябвало да бъде прочетено от ген. Динов. Някои членове на групата са настоявали да се стигне дори до арест на уличените партийни ръководители. След октомврийския пленум на ЦК на БКП изоставят тази идея, защото групата се убеждава, че партийното и държавно ръководство се ползва с пълната подкрепа на Централния комитет. И още - да не се дискредитират пред народа  като хора с нечисти и користни цели.  

Не се отказват да извършат преврата по време на предвидения пленум на ЦК на БКП - 14 април 1965 г., като  планът е обоснован от Горуня и Цоло Кръстев. Военното му обосноваване пък е направено от Анев и Велчев. Затова променят плана и решават, че за да се извърши успешен преврат са необходими по-големи и то военни сили - привличане на танковата бригада, пети полк на гвардейската дивизия и Щаба на армията. Спират се на Втори вариант - военен преврат, който се състои в следното:

Танковата бригада трябвало да мине демонстративно по улиците на София и да заеме позиция срещу сградата на ЦК на БКП (в съботен ден). Колебаели се дали да бъде изведена само една танкова рота на шосето към Пловдив, която да изпълнява охранителни функции, а танковете да се намесят при нужда. Предвиждало се в деня на преврата в щаба на 1-ва армия да  бъде подменен дежурният оперативен офицер със свой човек.  Главният команден пункт на ВВС е трябвало да покрие всички летища в страната, за да няма излитания и кацания на самолети. За тази част от плана е бил отговорен  подполковник Димитър Костов. Подготовката на преврата е включвала още силите на Софийското управление на МВР, които е  трябвало да се използват за целите на заговора чрез ген. Димитър Георгиев - зам.началник на управлението на Народната милиция. Целта е полицейските сили  да бъдат обезвредени и да не се допускат външни лица в контролираните обекти. В числото на обектите влизат: радиото, телевизията, пощата, банката. Другите войскови поделения от Софийския гарнизон заговорниците са смятали да използват само за демонстративни цели.

В изпълнение на плана през ноември 1964 г. Горуня подава парола на ген. Анев, който се свързва с подполковник Димитър Костов от главния команден пункт на ВВС. Чрез него групата получава сведения за влизащи и излизащи самолети от нашата страна, делегациите, пътуващи с тях, както и за функциите на Главния команден пункт. Чрез полковник Тошо Луканов Ангелов - началник на Главния команден пункт при ВВС, заговорниците се интересуват за висококачествените правителствени връзки - къде е централата и къде минават кабелите. Братът пък на ген. Цвятко Анев, майор Димитър Анев, проявява интерес и събира информация за състоянието на танковия полк в Суходол край София, за да използват и него за преврата. През декември 1964 г. по искане на Горуня, Цвятко Анев осигурява за нуждите на нелегалната група два фалшиви автомобилни номера - СфА 39-75 и СфА 79-34, които трябва да се използват при движението си с коли, за да не бъдат засечени от органите на ДС. В заговорническата си дейност членовете на групата  спазват строга конспирация. Някои от тях  се свързват помежду си с пароли като Велчев и Ерманов, Анев и Костов и "центъра" на Русенската група. Срещите между Кръстев и Темков са ставали в конспиративни квартири. Всяка среща предварително е с уговорен мотив (алиби), ако се наложи обяснение за нея.

От Пленума на партията, състоял се на  23 март 1965 година, става ясно, че ЦК разполага с данни за заговорническа дейност. Държавна сигурност дава начало на контраоперация „Дураците“ (от руски, „дураки“ – глупаци) и започва да разплита възела около заговора. Временно дейността на съзаклятниците е спряна.

На 5 април 1965 г. Горуня уведомява Анев, че са разкрити. Решават да минат в нелегалност и да избягат в Румъния. За целта си определят контролни срещи на всяко нечетно число след 22:00 часа на Борованския паметник. На другия ден (6 апр.) страхувайки се, че може да бъде веднага арестуван, ген. Анев преминава в нелегалност и се укрива в дома на семейство Борис Коларски, намиращ се на Горнобанския път.

АРЕСТИТЕ

Заговорът е доказан вследствие самопризнанията на арестуваните и от показанията на повече от 60 свидетели, от които 40 души само са предвидени да бъдат призовани в съда, а има и други писмени и веществени доказателства. Всичките обвиняеми правят самопризнания за участието си в заговорническата група. Изключение се явява само Цоло Кръстев, който се стреми да охарактеризира дейността си като "пропагандна".

АРЕСТЪТ НА ГЕН. ЦВЯТКО АНЕВ

На 8 април 1965 г. генералът е сам в квартирата на неговия кум Борис Коларски, където чака такси. Вместо такси Анев вижда полицейска Волга. След нея втора, трета. Той разбира, че е открит и кварталът е блокиран, за да бъде заловен, арестуван или убит. За убийството на Горуня рано тази сутрин  Анев не е могъл да знае и все още чака някаква вест или връзка с него. Какво да прави? Как да се измъкне от блокадата?... Генералът има оръжие, може и добре да стреля, ала не иска да воюва в този дом и квартал. На вратата започва да се чука силно и вика. Трима посетители с пистолети и шмайзери нахлуват в квартирата.  Анев чува и разбира всичко. Арестът се извършва на 8 април 1965 г., иззети са два пистолета, 52 патрона, пълнители и цивилно облекло. Осъден е на 8 години затвор.

УБИЙСТВОТО НА ГОРУНЯ

В 4 часа сутринта на 8 април 1965 г. в апартамента  на бул. Димитър Благоев № 2, София, проехтява изстрел. Синът на Горуня, Виктор,  открива баща си застрелян в спалнята с един куршум в дясното слепоочие, върху гърдите му лежи собствения му пистолет.. Въпреки, че пистолетът му "ТТ" е на гърдите, ръцете му са покрай тялото (?!). Намерено е предсмъртно писмо със следния текст:

"След като подготви идейния разгром на партията, се започва физическата разправа с кадрите.

            Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм!

            Умирам, но не се предавам.

            8. IV. 1965 г."

 

СМЪРТНИЯТ АКТ НА ИВАН ТОДОРОВ - ГОРУНЯ

По спомени на д-р Бенчев, който отива в моргата веднага щом разбира за смъртта на Горуня: “Някои от лекарите без главния лекар д-р Здравков* бързо подготвят смъртния акт на Горуня.” Този факт се потвърждава и от племенницата на Горуня, Цонка, че  смъртният акт е подписан от министъра на здравеопазването, а не от главния лекар на "Пирогов", д-р Здравков. (Д-р Христо Здравков като главен лекар отказва да подпише смъртния акт, но го заплашват и го принуждават, след което го изпращат в Германия. През 90-те години се връща, но умира.)

УБИЙСТВО ИЛИ САМОУБИЙСТВО?

Горуня е поставен в одеяло и го пращат с една камионетка в "Пирогов", с друга камионетка изпращат припадналата жена на Горуня – Дена за лечение от "лудост"...Тезата за самоубийството без конкретика присъства и в документите на Държавна сигурност. Поставя се под съмнение колко е автентично предсмъртното писмо и дали убийците  не са проникнали в спалнята на жертвата и жестоко са го убили със собствения му пистолет. Има още една хипотеза – за наръгване с кама в корема и вероятността да е  бил още жив в линейката към „Пирогов“. В документите  се чете и за "самопризнанията" на сестрата на Горуня, Николина Тодорова Тошовска. По спомени на дъщеря ѝ Цонка Ненова Леонкиева представители на ДС са принуждавали майка ѝ да се откаже от брат си. Николина не желае, но след като е изключена от партията на 29.08.1967 г., уволнена от работа, явно е била принудена да направи "самопризнанията" за самоубийството.

ПОГРЕБЕНИЕТО НА ГОРУНЯ (По спомени на Марин Ботунски).

„Народът приижда за погребението на Иван Тодоров - Горуня. Тревожен. Това са партизани от отряд "Гаврил Генов", ятаци и политзатворници, техни синове и дъщери, другари по работа, селяни от околните села и чак от "Тунджа", Ямболско, хора от напоителните системи на страната, от Мездра и от Врачанско. Органите на КАТ и МВР от София спират всяка кола. Цивилни лица проверяват кои са в колите, къде са тръгнали и с каква цел. Като не им разрешават да продължат, хората тръгват отстрани през ораното, пеша по най-пряката права към Кремените. Нещо тягостно и напрегнато витае в атмосферата. Траурното шествие потегля с тялото на Горуня, носено на ръце…И става тихо, много тихо по пътя към гробищата. Чува се само траурния марш на духовата музика. Навалицата става все по-голяма, ала тиха и тревожна. Мъжете мълчат, гледат встрани, а жените ронят сълзи и бавно, бавно крачат след Горуня. За тях той все още е жив и бодър, такъв какъвто го знаят отпреди“…

Партийният секретар на Горна Кремена застава прав до главата на Горуня, въпреки забраната да се държат речи:

ʺДнес погребваме партизанския политкомисар Иван Тодоров - Горуня, за когото се носят легенди като партизански политкомисар. Фашистите обещаваха 300 хиляди лева награда за неговата глава, ала предател тогава не се намери. А сега?. .. Ето, на...Убиха го - и забраниха погребението му. Защо?... Съобщиха, че сам се е убил!...Това не е вярно...А на мен ми казаха да не говоря…Дъжд започва да вали и пак заплаква народът. За Горуня плаче и небето!...Появява се черен облак над Балкана...И пак "гора зашумя и вятър повея"!...А Балканът хайдушка песен запява"! За Горуня нова песен!... ʺ

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД СМЪРТТА НА ГОРУНЯ?

Терорът и тероризмът на Живков убиват Горуня и пленумът на 14 април 1965 г. протича без него. Централният комитет осъжда най-сурово противопартийната и противодържавна дейност на заговорниците и техните съмишленици - несъвместима с партийния морал, законите на страната и държавата. В периода от 28 март до 12 април 1965 г. повечето от заговорниците са арестувани. След приключване на предварителните следствени действия на 25 май 1965 г. делото е изпратено на Главна прокуратура, която изпраща същото във Върховния съд с обвинителен акт срещу:  Цоло Кръстев Каменов,  ген. Цвятко Стойцев Анев, полк. Иван Димитров Велчев - по  чл.70, ал.1 от НК, ген. Мирчо Ерменов Мичев, ген. Любен Георгиев Динов, Борис Михайлов Темков, Стоян Радойка Миланович, подполк. Благой Георгиев Мавродиев и Аврам Маринов Чернев - по чл.70 ал.11 от НК.  Осъдени на различни срокове затвор са 9 души - от 8 до 15 години, предимно офицери от армията. Изключени от БКП са 189 души във Врачанско като симпатизанти на Горуня, уволнени - 250 заради негативно отношение към Тодор Живков, разжалвани са 23 местни офицери и милиционери. Военните са разжалвани, интернирани са 11 души, а 192-ма получават партийни и административни наказания. Тежък разгром преживява партийната организация в Мездренската община, в която се намира родното село на Иван Тодоров - Горуня,  Горна Кремена и на съседното Долна Кремена, откъдето пък е друг участник в заговора - Цоло Кръстев.

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ЗАГОВОРА?

Според следствието и ДС обвиняемите по делото са объркани хора, които стоят на позициите на ККП. Болшинството от тях  имат и кариеристични подбуди, като са се считали за пренебрегнати и неоценени от Партията. Такъв е случаят с Цоло Кръстев  (бившият командир на партизанския отряд „Гаврил Генов”). Генерал Анев пък се е чувствал обиден и неудовлетворен от своята позиция на военен комендант на София.

Имало и съперничеството между двата партизански отряда – „Чавдар” и „Гаврил Генов”. Според съвременници Живков толерирал и раздавал отговорни постове на дейци от партизанския отряд „Чавдар”, с който той е бил тясно свързан.

В ТЪРСЕНЕ НА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА.

Истинският спор, превърнал се в конфликт между Горуня и Живков в Министерски съвет, е породен от различните гледни точки относно тактиката за провежданите реформи в селското стопанство. Горуня защитава основните „Принципи в Примерния устав” за изграждане и ръководство на Кооперативните стопанства у нас, като се запази рентата от вложената земя и се заплаща на кооператорите не само в пари, но и в натура според трудовите дни. Тодор Живков премахва и рентата и натуралното заплащане на труда. Горуня, без да се плаши, влиза в открит конфликт, като заявява на заседание на МС и лично на Тодор Живков, че на предстоящия пленум на ЦК на БКП Живков ще бъде предложен за сваляне от власт. Първият не може да се примири и приеме друг да го замести и да диктува положението в страната и така се започва конфликтът. Предателството също е част от заговора.

ДЕЛОТО НА ГОРУНЯ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.

От документите не става ясно какво конкретно и точно е целял Горуня да се случи след успешен преврат -  какъв точно социализъм ще се изгради в България, какви идеи и възгледи е изповядвал. Във вестникарските публикации всеки автор излага собствен поглед и гледна точка. Единствените официални писмени документи са архивите на Държавна сигурност. Според тях групата около Горуня е целяла въвеждането на китайския модел на развитие на социализъм в България. Но може ли да им се вярва? При съпоставка на историческите събития, протичащи след затварянето на Източна Европа с т. нар. Желязна завеса, логично е да се стигне до извода, че Горуня и групата му не правят изключение от актуалността на епохата.

Епоха, свързана със съпротива срещу тоталитарната система, наложена от сатрапа Сталин, козметично реформирана от Хрушчов и епоха на класически застой при управлението на Брежнев. Страните от Централна и Източна Европа не се примиряват с насилствено наложения съветски модел на управление и започват непримирима съпротива още със смъртта на Сталин през 1953 г., та чак до идването на Михаил Горбачов през 1985 г. и въвеждането на т.нар. "перестройка". Горуня не прави изключение в стремежа си да подмени, очовечи и промени уродливата система, поддържана от режима на Живков.

КОЙ УБИ ГОРУНЯ?

Заговорът на Горуня е разкрит от поделенията на МВР, ръководени от генерал Шопов, зам. - министър. Работата на Григор Шопов и подчинените му е пряко наблюдавана от Ангел Солаков (ръководител на Комитета за държавна сигурност - КДС), от министъра на вътрешните работи Дико Диков, както и от завеждащия отдел "Военен" на ЦК  Демир Борачев и Боян Българанов от Политбюро.

Според документите и спомените на ген. Анев пряк участник в убийството на Горуня е Мирчо Спасов  (заместник-вътрешен министър по време на тоталитарния режим, един от най-близките сподвижници на Тодор Живков, организира и ръководи лагерите край Ловеч и Скравена). След 10 ноември е заведен процес срещу него, но умира.

Физическият убиец на Горуня е Наско ЗЛОТО, така го нарича обкръжението на Т. Живков.  От това "зло" и от генерал Мирчо Спасов са се плашели и Живков с охраната си. ЗЛОТО - жалко оръдие в специалната служба за терор и убийства към ДС, се пропива и започва да се хвали с опасни неща. Затова на този "приятел" на Спасов някои помагат бързо да се разболее и изчезне от очите на Мирчо. 

ВИНОВНИЦИТЕ

Виновни за убийството на Горуня, за внезапната смърт на Дена Горунова (съпругата на Горуня) и на Цоло Кръстев, са Цвятко Божков и Христо Панечев. Те и двамата се оказват най-големи негодници и неблагодарници във Враца. Виновна за убийството на Горуня е и Цола Драгойчева.

И ако Т. Живков не е избран на Априлския пленум на ЦК през 1956 г. или е сменен с друг през 1965 г., положението и в партията, и в държавата ще да е било по-различно! Можеха да се избегнат репресиите, лагерите и убийствата на невинни работници и служители, а по-късно дисидентската съпротива на българската интелигенция.

Но Горуня не можеше да не бъде убит!

Възможно ли е било в рамките на една изначално порочна система на тоталитарно класическо управление, на строга полицейщина и невъзможност за свободна изява на личността, система, изградена върху основите на т.нар. държавен социализъм и планова икономика - ръководена  от господстващата партия – БКП и КПСС, да се изгради един нов свят?  Да се гради демократично общество и да се сложи край на полицейщината, терора и диктатурата? Още повече, че Иван Тодоров - Горуня смело и открито се изправя срещу Първия - Т. Живков, заявявайки му, че на предстоящия пленум ще бъде свален!

Не! Горуня не можеше да не бъде убит! СИСТЕМАТА ГО ПОГУБИ!

РЕАБИЛИТИРАНЕ

За съжаление отмяната на присъдите и наказанията идва след повече от три десетилетия, вследствие промените, настъпили с политическия преврат на 10 ноември 1989 г. На 15 юни 1990 г. всички осъдени са реабилитирани. Такива са решенията на Партията след смяната на Тодор Живков и неговото изключване от редовете на БКП. Съответните органи предлагат на осъдените да им възвърнат всички звания и отличия, отнети им незаконно. Реабилитират изцяло осъдените, отменят и отхвърлят като клеветнически и лъжливи политическите обвинения и моралните квалификации, а така също и решенията за наказания, взети от Политбюро и пленумите на ЦК на БКП и оповестени пред партията и обществеността.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Използвани документи:

1.         ДАВр.,ф.ЧП,оп.468, а.е.Б, л.72-105.

2.         Кой уби Горуня? Документален очерк. П. Цонев

3.         Иван Тодоров Горуня. Спомени на негови близки, съпартизани и съратници.

Информатори / Автори
Светла Димитрова / В: "Памет и паметници", 2021