Северозапад


ПЪРВАТА УЧИТЕЛКА


Категория : Моята история / нашата история
photo

ПЪРВАТА УЧИТЕЛКА

В средата на XIX век Цвета Кръстенякова преподава на роден български език  буквара и псалтира, уроци по родолюбие и нетърпимост към поробителите.
 
Майката на тогавашния врачански епископ Агапий, Евгения, образована и културна българка от Западна Македония, открива в будното девойче Цвета Кръстенякова, ученичка на даскал хаджи Георги Софиянеца, желание да продължи образованието си. Тя успява да убеди епископа да разреши на Цвета, най-малката сестра на даскал Васо, да замине в Плевен при известната учителка Анастасия Димитрова. На тръгване в ранната пролет на 1843 г., й поръчва да се учи старателно, да се запознае с методите на преподаване, с устройството на училището, за да ги приложи после на своите ученички.
Трудностите започват още с връщането й във Враца. Попада като размирна искра сред провинциалното спокойствие на града, когато се заема да събира ученички. Еснафът не й дава помещение, предупреждава я да се откаже от намеренията си. Тогава тя решава да превърне бащиния си дом в училище. Тръгва от къща на къща да убеждава родителите да запишат своите момичета. Крехката й нежна фигура предизвиква учудване – знае ли какво иска и какво прави, какво ще й струва това? Много добре знае, но от този път вече никой не може да я отклони. Помагат й, въпреки натрупаните предразсъдъци, някои врачански търговци и занаятчии, прозрели ролята на образованието и знанията, и най-вече епископ Агапий.
Един есенен ден на 1843 година възвестява идването на нещо ново, непознато, недопустимо допреди година – откриването на Девическо училище във Враца, второто след мъжкото във Възнесенската църква. Плахо, със смутено наведени глави пред първенците на града, момичетата прекрачват прага, окичен с бръшлян и здравец. С окуражителна усмивка и ласка ги посреща тя, първата учителка.
Според историческите сведения, в началото ученичките седели на черги и рогозки и пишели на сандъче с пясък. За да преодолее тяхната свенливост, понякога Цвета Кръстенякова била много строга. Не се разделяла с камшика и често го употребявала или пък карала момичетата да заплюват тези, извършили лоши постъпки. Не можем от дистанцията на времето да съдим до колко е била права Цвета Кръстенякова с тези възпитателни методи. Но едно е сигурно – те били много резултатни. Възпитавали  честност и добродетелност, откровеност и справедливост. В последния учебен ден, на специално тържество, учителката поставяла на главата на най-добрата ученичка венец от цветя. После всички изпращали отличената с шествие до нейния дом...
Дали упоритосттта на Цвета Кръстенякова или жаждата за просвета, която била толкова голяма, колкото и надеждата за свобода, побеждават, но след няколко месеца започва строителството на училищна сграда за Девическото училище в двора на църквата “Свети апостоли”. По архитектура наподобява на Възнесенското, но в умален вид. С радост и умиление изразява възхищението си от тази сграда младият учител Стоян Робевски в писмо до своя баща: ”Отидохме тържествено, мъже и жени с деца у женското училище. Ох, Боже, радост, радост неописуема имаше тогава общо, а най-вече аз, понеже познах защо бях повикан и за кое и за где...Училището добро и къде вече, не Габровското, не Еленското, нето другото Врачанско може да се сравни с него...Стените му са изписани, има и икони по стената, където стои учителката и места за ученичките, твърде удобни за писане.”
За напредъка на женското образование Константин Фотинов пише възторжена статия във вестник “Любословие” /бр. 13 от 1846 г/: ”...Неизказана е и неописуема е радостта и благодарността на всички врачански жители, като гледат и слушат тия нежни и предраги девически уста свои чеда да произнасят и от уста да говорят сборно божествени и благонравни речения вероизповедни же и политични и да славят соборно и представлено величие Божие...”
Скоро Врачанското училище получава известност в цялата страна. В него вече се учат 130 момичета, докато в Плевенското са 90. На роден български език те изучават буквара, наустницата, псалтира, светчето, апостола и осмогласника. Овладяват и взаимоучителните таблици. В своите ученички Цвета Кръстенякова създава навици за лична хигиена, спретнатост и домакинство, подготвя ги за живота с всички умения, които ще им бъдат нужни... Неусетно стига до умовете и сърцата на своите ученички, моделира личности със знания, със самочувствие, българки с вяра в утрешния ден, който те ще съградят. Нещо повече – тя им отваря очите за безправното робство, разкрива им славната история на българите, учи ги на родолюбие и нетърпимост към поробителите. Като нежни фиданки избуяват в сърцата на момичетата сили, които ще им потрябват, за да шият знамена и воеводски дрехи, да леят куршуми и да пекат хляб за въстаниците...
    В “Български притчи” Петко Славейков разказва за една от срещите си с първата врачанска учителка: ”Беше празник. Отидох в църквата “Свето Възнесение” и там видях  даскалицата Цвета Кръстенякова да чете слово от Софроний. Неволно ми дойде наум - пише Славейков - и аз да изляза пред врачани със слово в черквата”. Щом свърши даскалицата и аз се изтъпаних на амвона и извиках към свещеника: ”Отче, благослови!”
Дълги години Цвета Кръстенякова, една от първите апостолки на българското девическо образование, подготвя млади учителки, разширява просветата сред различни слоеве и възрасти. Преживява тежко погрома на Априлското въстание и на Ботевата чета. По-късно разбира, че на 18 май 1876 г., когато в полунощ въстаниците се събрали в двора на Възнесенската черква, Стоян Заимов развял ушитото от нейните ученички, сестрите Мица и Калица Хаджикръстеви, знаме. Над златното лъвче грейнала дълго жадуваната дума Свобода. Но на следващия ден турците нахлули във Враца и въстаниците се разпръснали. Мито Анков и Стоян Заимов напуснали черквата и се укрили. Няколко дни по-късно турците претърсили църквата, училището и домовете на въстаниците, но не открили нищо. Защото още на 19 май учителите Дестимиров и Христо Даскалов успели да скрият знамето, въстаническите дрехи, запасите от фишеци и барут. Те били арестувани заедно с брата на Давид Тодоров - Никола.
Цвета Кръстенякова продължава активната си обществена дейност и като пенсионер. След Освобождението е една от организаторките на дружество “Милосърдие”, в което врачанските жени се изявяват като личности, чиято благотворителност помага на много хора да живеят пълноценно.
Сред немногобройните документи и сведения, останали в паметта на историята за първата врачанска учителка Цвета Кръстенякова, се откроява един образ на българка, трудно побиращ се в обичайните за онова време на патриархално-консервативни традиции рамки. Образ - светлина, пример, искра, надежда, който вълнува със своето обаяние, пречиства и ни кара по-често да се връщаме към нашето “а,б,в” начало.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/Из "Шарената река на времето", 2011
Споделяне

Истории от Северозапад

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa