В сряда девер, зълви, облечени в нови дрехи минават – обикалят цялото село с ветленик или бъклица и канат хората наред – калесване. Сряда е чист ден, светъл ден – средата на седмицата, затова в сряда. Такова поверие е останало – че е добър ден. Бъклицата, ветленика са връзани с червена китка и здравец. И минават от къща на къща – канат всички на сватбата. И обикновено сватбите така са били – цялото село се кани на тях.
Доколкото си спомням, аз не съм го изживяла това, но по-възрастните хора са ми разказвали, че в деня на сватбата, сутринта рано се бръсне младоженяка. И не се бръсне той, а го бръснат неговите братя, свои хора го бръснат.
И сега тръгват вече с музиката, духовата – първо минават да земат кръстника и крастницата – кума и кумицата. И характерно за нашия край е, че има стари сват и старойковица, които са по висота след кръстника – важна роля играят. Евентуално ако стане нещо може би с първите свидетели, те са също гаранция за сключването на брака.
В дома на булката вече посрещат близките, младоженеца, но не си дават момичето така лесно – искат откуп да я дадат. Държат на това нещо и след като булката вече излиза – тя е предварително облечена, с воала, който е спуснат пред очите й. Младоженякът вече зима я за ръката – с хора и ръченици отиват до дома на свекъра и свекървата.
Там вече ги посрещат свекъра, свекървата, обикновено с хубава пита и мед. Маже, след като я захрани (свекървата) булката – маже рамката на вратата с мед – да им е сладък живота, да не бяга от тази къща. Влизат вътре – тя я дарявя с огърлица, ако има нещо – златни накити. И тогава вече отиват да сключват брак в черквата и там вече след като сключат брак й вдигат воала на булката. Връщат се.
Но пропуснах да кажа – когато излезе булката от дома си – вече са вдигнали нейния чеиз. Чеиз, който представя в новия си дом и даровете – за свекър, свекърва…Кръстника е дарен в дома на булката още и минава с целия дар по цялата церемония – той е вързан на гърба му. Зашит и вързан. Дарът се пренася с каруците, с колите. Сега с коли, ама некога – с каруци и са товари и майката излиза горе на балкона на къщата и почва: едно по едно показва и се редат. И хората викат: „Ей, какво е натъкала! Гледай какво е направила!” Едно по едно го показва и го очаква майката на булката и още жени близки.
След венчавката, на трапезата – играе се с дара. Обикновено са ръчениците, когато са дава дара. После – играе се , води се хорото – „чорбаджийското хоро”. „Чорбаджийското”, защото свекъра го води, надарен, той е чорбаджията на къщата. Ако булката през първата брачна нощ е в реда на нещата – всичките сватбари очакват с нетърпение как е булката. Ако е като трябва – почва да се пие греяна ракия. Показва се ризата на всичките сватбари. Показва я свекървата.
Виолета Михайлова, на 61 г., с. Видраре, общ. Правец, обл. Ботевград. Зап. Калина Тодорова - 2. ХІІ. 2011, Ботевград. РФ – РБ „Хр. Ботев” – Враца.
Връщат са вече – на трапезата, където е сватбата в дома на момчето. Сичко – дара, който е стоварен вече. Обезателно скрин трябва са качи на колата – тоа багаж, къде е даден (за новия дом на булката) да може се подредят по-хубавите върху скрина, а другите се нареждат ей така и се завиват отгоре с един чаршаф.
Отиваме вече даряване на кръстника – всички се събират – свекър, свекърва, майка, баща са даряват, фръгат са – дават са пари – кой каквото обича. Играе се – то си има специални „играчи”, така горе-долу: „Ти ше играеш с дара на кръстника?” Подготвят се нещата предварително. Зимат дара на кръстника и на кръстницата – двама, мъж и жена играят. Играят ръченица с дара. И са връзва дара на кръстника и хващат го двама мъже, които са така по-яки и го вдигат. Па моа и да го пощипнат така и са вика: „Иху, иху!” И той показва – каквото обича да даде. И след това като са дари кръстник, кръстница, стари сват – сички братя, сестри ако има… И китеници обезателно, одеяло големо – те се правят дарове големи, та не мож и да ги носиш. Цял китеник да ти връжат, па две пижами, па… И после има хоро – булката го води, па чорбаджията на къщата (свекъра)…
Маргарита Стайкова, р. 1957 г., с. Джурово, общ. Правец, обл. Ботевград. Зап. Калина Тодорова - 2. ХІІ. 2011, Ботевград. РФ – РБ „Хр. Ботев” – Враца.