Северозапад


Тупа тупаня и са събира орото - спомени за игри и играорци от старо време


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Тупа тупаня и са събира орото - спомени за игри и играорци от старо време

***
Бехме радостни да чуем, че тупа тупаня и са събира орото. Ако сме на нивата да плевим паламида, от нивата ше си додем, че орото са събира. Селото ни големо орото ни големо, много народ. Много! И са ловим: отбор момите в едната страна, отбор ертенне – в другата страна. Която си има любовник, той са фане край нея, та играе.
19 юли 1987 г. , разказва народната певица Пена Грозева, р. 1893 г. в Дерманци, от 1922 г. живее в Червен бряг. Зап. Никола Ценкуловски.
 
***
Имаше един червенобрежденин, Едрата му викаа. Играорец. Със стара носия. И Марин кънчов от Реселец. Също играорец.
Сека година от пролет до есен околните села се събираа в Реселец, в Червен брег и в други села на състезание. Тия са организираа сами си. Облачаа са със стари дреи, окитени с гайтане, с елеци, потури, калпаци. И с цървуле от щавена биволска коже – да им е по-леко. Или с обуща. И за един ден ги покъсат от игръ. Между тех понекога играеше и вълко Събински от Реселец. Това ставаше и по панаирите в Червен брег и Луковит. И на сборовете по селата. Свитеха им духови музики. В селата ги откупуваа да свират ергенете. Кой води орото – плаща 8 лева.
Та Едрата и Марин са бореа равновесно. И не можеа да са преборат кой ша надиграе. Музиката чустваше умора, също и другите играчи, които се отказваха. А тия двамата играат. И се искаа да им свират ситната или ръченица. И ги наобиколил народа на тумби, на тумби.
Имало е случай такъв – от игръта падат токовете на новите обуща.
В Реселец орото е било най-напред с кавале от свирчовина. И един тупан с пръчка. Без оро живота не е нищо. Щото там е веселбъта, раздумката на ората. Приказват си, оглеждат си дреите, коя е с по-убав сукман. Има тъжни песни, ама тъжно оронема. Един реселеченин казал: „От гроба ми кога са върнете, ша свирите и ша играете ръченица!“ – че много обичал ръчениците.
Още преду да почне да свири музика, реселечане са фанале на леса и щом тупне тупаня – не чакат, а веднага заиграват. Не чакат като сеги да засвири музиката, па после да станат да играат. И секи гледа по-убаво да играа.
Много пъти са са биле кой да води орото. Има случай, че Цано Гъцовски платил да води орото и го повежда. Направиле голем синджир. В тоа момент Данко Иванов използва, че е големо орото, прекъсва го и повежда половината. Фанал един дза покарва онова оро и прави ново. И Цано доде, та го изсуче с балтията, та му строши главъта. И го задължиа побойника, додето оня оздравее, да го рани с млеко и ориз.
Зап. 6 февруари 1989 г. в гр. Червен бряг от Трифон Диков, р. 1910 г. Зап. Никола Ценкуловски.
 
***
Беше чудо и приказ в Реселец, в неделя на хорото, когато се случваше да се надиграват двамата заклети другари – игрохорци. Единият ат Реселец, казваше се Марин Кънчов и другият от Червен брег, Стоян Едрата. Двамата наистина бяха като братя – еднакво високи, червендалести, пъргави, жизнерадостни. Държаха се като истински братя, обичаха се, разменяха си и посещения. Едрата – вероятно името му идеше от това, че беше страдал от едра шарка, лицето му бе на петна – това е мое обяснение. Забавно и приятно беше да ги гледаш как двамата се отправят заръка за голямото хоро, ухилени, щастливи. Кой кого ще надиграе? Никой се не даваше на другия. Всеки се смяташе предварително победител в тая неравна борба. Хорото си искаше своя мекамлък, своя майстория, която те владееха до съвършенство. Те играеха, без да се изморяват сякаш.
Улавяха се на хорото, а публиката ги следваше. Набираше се гъмжило свет да наблюдава. Естествено това усилваше желанието им да се надиграват. И почваха. Първоначално леко, опипом, разкършвайки се на една и друга страна, усмихваха се под мустак, подхвърляйки си закачки. Но после наистина се запалваха и ела сега да ги видиш.
От подкованите им сандали с налчета искри изхвърчаваха. Кършеха на лево и на десно снаги, но прави впечатление, че играеха от кръста надолу – играта беше в краката. Като гледаш – калпаците им не мърдаха. Публиката ги окуражаваше. Реселешката – своя любимец, но и за Едрата имаше любители, дошли от града чак да го гледат. Чуваха се възгласи: „Хайде, нашия! Дръж се нашия!“.
А те, целите потънали в пот, не мислеха да се предават. Свършваха, когато свършваше и хорото, и приятелите им се спущаха да ги прегръщат. Те си стискаха ръце: „Видиш ли, надиграх те!“ А другият отвръщаше: „И аз те надиграх!“
Играчите бяха любимци на публиката от двете села, защото тези надигравания ставаха както в Реселец по време на събора, на Герговден, така и в селото Червен брег. Дружаха, търсеха се. Нерядко можеха да се видят на пазара, уловени ръка за ръка и заслушващи се. Все за хора и за надигравания приказваха. Канеха се за нови срещи и сражения, докато Едрата един ден взе, та почина. Сравнително млад почина. Опечаленият му другар въздишаше: „Отиде си чиляка. Играеше много убаво, ама аз го надигравах!“.
Бяха облечени – бай Марин в сини реселешки потури и елеци с червенко на тех, с колчаци на потурите – Едрата с бозови потури и елеци. Около тях миришеше на нафталин, което значеше, че ги пазеха само за игра.
Песента и хорото са се родили едновременно. В един ден. Не може да се роди хоро, без да се роди и музиката му. През вековете са вървели ръка за ръка. Като Едрата и Марин Кънчов.
Зап. 14 февруари 1989 г. в гр. Червен бряг от Христо Ковачев, р. 1915 г. в с. Реселец, музикален педагог. Зап. Никола Ценкуловски.
 
***
- Помниш ли старите играорци в Лепица?
- О-о! Помна ги: Марин Тополарски, дедо Еван Ябълкара, Петко Христов Пановски, Иван Христов Пановски, Славчо Славчов. Се по игръ и по сватби съм ги гледал. Като пийнат, те са надиграваа. Има една жена от Лепица – Цвета Тошкова, мома, тя мома си и почина, тя са надиграваше и с мъже, и по вечеринки, и по сватби. Надиграват са и на старите им са харесва. Кръпите – на едно връвът по очите от пот. Без хоро и без песен не може. Защото, виж, в най-тежкия случай, съм чул от сатри ора, пострадал нещо и като чуе музиката на сред селото, отива там. Хорото – вика – не остарева. Старците го казваа. Помна случай, че на гроб се е свирило марш, играло са е хоро по желание на мъртвеца. Ша ти кажа и друг случай. Ти не може да не си чул. Аз много се интересувам от Дико Илиев. Това го писа и вестника, че е казална гроба ми да прозвучи „Сливенци при драва“, „Дунавско хоро“, а да не забравите и „Александрийка“. Имал дъщеря, която починала. И са връща от гробищата, отива зад къщата и почва да пише нотите на това хоро – „Александрийка“. И казва на журналиста, че не е запазил щимчетата да види, че били накапани със сълзи.
13 февруари 1989 г. в с. Лепица, Ловешко от Тоно Горанов, Тонов, р. 1919 г. в Лепица.
 
***
Моят баща свиреше със свирчица такава, мъничка. Ние бехме от две майки шест деца. И като засвири, ние ставаме и играеме. Ем играеме и той ни учи ка да пееме. Затова през мое време и песента, и хорото са били едно. Хорото и песента са веселията. От тях живеят повече хората, а не да се затвориш като кадъна и ни да пее, ни да свири, ни да играе. Това не а живот.
15 февруари 1989 г. в Червен бряг, от Гана Атанасова Вуткова, р. 1923 г. в Рибарица, Тетевенско.
 
***
Откъси от писма между етнопедагозите Нешка Туртанска, която по това време преподава в шолата „Знаме на мира“ – Враца и Никола Ценкуловски в Червен бряг. Писмата съдържат отговори на анкета за танца и хорото, която тя изпраща на Ценкуловски. От своя страна той разговаря и пита информатори от Реселец, Лепица и Червен бряг, събира любопитни сведения за местни игрохорци и й ги изпраща.
Личен архив на Нешка Туртанка – из кореспонденцията между етнопезагозите Нешка Туртанска и Никола Ценкуловски.

Споделяне

Истории от Северозапад

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa