Според...
Ангелина Емилова / Духовата музика - ХХ век- Емблемата на Северозападна България, 2017
Северозапад
Славейко Каменов – живот, отдаден на музиката
Категория : Вярвания и традиции / песни
Славейко Каменов – живот, отдаден на музиката
Според големия руски композитор Пьотър Илич Чайковски „Музиката е съкровищница, в която всяка националност внася нещо свое за общата полза.“ Като част от тази съкровищница може да определим и духовата музика, която българите развиват през годините след 1878, която е вълнувала и продължава да вълнува поколение след поколение.
Времето в своя неспирен ход отнася годините една след друга. Светът продължава своето развитие напред, но далеч назад винаги остава нещо трайно, нещо, което да напомня за личности, които със своя живот и дела завещават на идните поколения, че „същинското богатство се състои не в това какво имаш, а в това какво представяш от себе си.“
Сред музикантите от област Монтана, които оставят следа след себе си, е Славейко Каменов, малко известен на обществеността, но с живот, отдаден на музиката, и то най-вече на духовата музика.
Целта на това научно съобщение е да се извади от полето на забравата една личност, която е завещала на идните поколения десетки музикални творби. Информацията и данните, изнесени в съобщението са на база архивни документи, съхранявани в Държавен архив – Монтана. В Списъка на фондовете на Държавен архив – Монтана през 1987 г. под № 1311 е заведен личен архивен фонд на името на Славейко Каменов, който съдържа 67 броя архивни единици и е в размер на 0,35 лм. Документите са предадени от самия Славейко Каменов. От 67 архивни единици, 66 съдържат партитури на музикални произведения за духов оркестър: маршове (1942-1984); фокстроти (1953-1981); румби (1948-1981); танга и джаз (1943-1967); словфокси 1946-1962), хор¡ (1967-1987), музикални сюити (1964-1989), песни и балади за духов оркестър, камерен духов оркестър, соло певец и пиано (1943-1981).
Освен архивните документи са използвани и отделни публикации от периодичния печат и електронните медии.
До настоящия момент подробно и цялостно проследяване на житейския път и дейност на Славейко Каменов не е правено. Отчасти неговият живот и дела са отразени в очерк на Мито Генов, публикуван във в. „Септемврийско слово“ от 1985 г.
Славейко Каменов Първанов е роден на 4 октомври 1915 г. в с. Горно Церовене, Фердинандско (Монтанско). Основно образование завършва в родното село. За средно и висше образование родителите му нямат средства, с които да го издържат. Едновременно с това, 15-годишният юноша има огромно желание да учи музика. Интересът към музиката е зароден още в ранна детска възраст, когато 4-5 годишното дете с часове наблюдава музикантите, които свирят на селския мегдан, „помръдва с крака и шари с пръсти по парче тояжка“1, сякаш свири „като чичковците“2.
На 15 март 1931 г. Славейко Каменов постъпва във военния духов оркестър в Берковица като ученик-музикант. Започва да се осъществява неговата детска мечта да свири. До 30 април 1935 г. се учи и свири на флигорна в този военен оркестър, след което остава на свръхсрочна служба в него. В същия момент в оркестъра няма вакантни места и Славейко Каменов е назначен на заплата във Фердинандската община, като същевременно свири в оркестъра в Берковица.
От септември 1937 г. се премества да свири в духовия военен оркестър в гр. Фердинанд (Монтана). Флигорнистът Славейко става любимец на музикантите. Когато те почиват, той свири, за да овладее до съвършенство музикалните инструменти.
Като оркестрант Славейко Каменов взема участие в действията на Българската армия в Македония от пролетта на 1941 г. до ноември 1942 г. След прибирането му в гр. Фердинанд (Монтана) служи като старшина на оркeстъра до септември 1944 г.
В първите години след 1944 г. Славейко Каменов, заедно с военния оркестър, участва в провеждането на агитационни и предизборни мероприятия в Михайловградския край. През 1948 г. полага изпит за военен диригент, а по-късно, през годините достига до чин капитан в армията.
От 1949 до 1951 г. е във военното поделение в град Смолян, където освен военната духова музика, ръководи войнишкия хор, градския хор при читалището и духовата музика в Райковската гимназия.
През 1951 г. е преместен отново в Михайловград. За известно време изпълнява и длъжността военен комендант на града. В Михайловград служи до 1955 г., когато е разформировано военното поделение. От 1955 до 1956 г. е на Гара Пирин (гр. Кресна), Благоевградско, където се пенсионира.
След пенсионирането си се завръща в Михайловград и поема диригентството на духовия оркестър при читалището в града. Под неговото диригенство духовият оркестър израства бързо. За кратко време обновява репертоара си, включва класически пиеси, български и чужди маршове, хор¡ и забавна музика.3
След 1960 г. в с. Долна Вереница се прави опит за създаване на духова музика от млади хора. Трудовото кооперативно земеделско стопанство със собствени средства закупува необходимите духови инструменти, които предава на читалището безвъзмездно. Набират се кандидати. Специалист-музикантът Славейко Каменов започва обучението. Някои от кандидатите се научават, но само след 2-3 години музиката се разпада.4
По спомените на културния деятел от Монтана Павел Илиев, през сезон 1960-1961 г. в Читалището в Михайловград са поставени пиесите „Просяците от Самарканд“ от Крало Гоци, постановка на Ахмед Бабишев, под диригентството на Славейко Каменов, с участието на балета и оркестъра при читалището.5
Славейко Каменов участва и в поставянето на повече от 10 оперети в самодейната трупа към читалището.
Трайни следи оставя Каменов и със създадените от него духови оркестри в средни и основни училища в Михайловград, с. Георги Дамяново, с. Копиловци, с. Бързия и редица други селища. Славейко Каменов е ръководител и на работнически оркестри и хорове, създадени към предприятия от Михайловградски окръг.
Той има заслуги в създаването и масовизирането на художествената самодейност в региона. Още през 1947 г., на фестивал на военните, проведен в София, като ръководител на хор и малък оркестър, той става първи войнски отличник.6 На IV Републикански фестивал по художествена самодейност е лауерат и носител на бронзов медал.
Автор е на повече от 177 композиции – маршове, хорà, концертни пиеси и др.; над 131 оркестрации на пиеси от други автори. Сред по-известните негови творби са: маршовете „Септемврийска слава“, „Огоста“, „Малинарката на Берковица“; народните хора „Еленино“, „Игнатино“, „Булчино“; тангата „Моя си до край“, „На синия вир“, „Мила мамо“; както и на песните „Михайловград – едно и две“, песен за Чипровци и още много други.
Славейко Каменов е автор на едно от най-известните северняшки хорà, т. н. Еленино хоро, известно още като „Елено, моме“ или войнишката, в размер 7/8.
За дългогодишната си дейност като музикант и ръководител на духови състави Славейко Каменов е отличен с орден „Кирил и Методий“ III степен, юбилейни медали, значки и грамоти.
Умира на 19 април 1999 г.
Времето в своя неспирен ход отнася годините една след друга. Светът продължава своето развитие напред, но далеч назад винаги остава нещо трайно, нещо, което да напомня за личности, които със своя живот и дела завещават на идните поколения, че „същинското богатство се състои не в това какво имаш, а в това какво представяш от себе си.“
Сред музикантите от област Монтана, които оставят следа след себе си, е Славейко Каменов, малко известен на обществеността, но с живот, отдаден на музиката, и то най-вече на духовата музика.
Целта на това научно съобщение е да се извади от полето на забравата една личност, която е завещала на идните поколения десетки музикални творби. Информацията и данните, изнесени в съобщението са на база архивни документи, съхранявани в Държавен архив – Монтана. В Списъка на фондовете на Държавен архив – Монтана през 1987 г. под № 1311 е заведен личен архивен фонд на името на Славейко Каменов, който съдържа 67 броя архивни единици и е в размер на 0,35 лм. Документите са предадени от самия Славейко Каменов. От 67 архивни единици, 66 съдържат партитури на музикални произведения за духов оркестър: маршове (1942-1984); фокстроти (1953-1981); румби (1948-1981); танга и джаз (1943-1967); словфокси 1946-1962), хор¡ (1967-1987), музикални сюити (1964-1989), песни и балади за духов оркестър, камерен духов оркестър, соло певец и пиано (1943-1981).
Освен архивните документи са използвани и отделни публикации от периодичния печат и електронните медии.
До настоящия момент подробно и цялостно проследяване на житейския път и дейност на Славейко Каменов не е правено. Отчасти неговият живот и дела са отразени в очерк на Мито Генов, публикуван във в. „Септемврийско слово“ от 1985 г.
Славейко Каменов Първанов е роден на 4 октомври 1915 г. в с. Горно Церовене, Фердинандско (Монтанско). Основно образование завършва в родното село. За средно и висше образование родителите му нямат средства, с които да го издържат. Едновременно с това, 15-годишният юноша има огромно желание да учи музика. Интересът към музиката е зароден още в ранна детска възраст, когато 4-5 годишното дете с часове наблюдава музикантите, които свирят на селския мегдан, „помръдва с крака и шари с пръсти по парче тояжка“1, сякаш свири „като чичковците“2.
На 15 март 1931 г. Славейко Каменов постъпва във военния духов оркестър в Берковица като ученик-музикант. Започва да се осъществява неговата детска мечта да свири. До 30 април 1935 г. се учи и свири на флигорна в този военен оркестър, след което остава на свръхсрочна служба в него. В същия момент в оркестъра няма вакантни места и Славейко Каменов е назначен на заплата във Фердинандската община, като същевременно свири в оркестъра в Берковица.
От септември 1937 г. се премества да свири в духовия военен оркестър в гр. Фердинанд (Монтана). Флигорнистът Славейко става любимец на музикантите. Когато те почиват, той свири, за да овладее до съвършенство музикалните инструменти.
Като оркестрант Славейко Каменов взема участие в действията на Българската армия в Македония от пролетта на 1941 г. до ноември 1942 г. След прибирането му в гр. Фердинанд (Монтана) служи като старшина на оркeстъра до септември 1944 г.
В първите години след 1944 г. Славейко Каменов, заедно с военния оркестър, участва в провеждането на агитационни и предизборни мероприятия в Михайловградския край. През 1948 г. полага изпит за военен диригент, а по-късно, през годините достига до чин капитан в армията.
От 1949 до 1951 г. е във военното поделение в град Смолян, където освен военната духова музика, ръководи войнишкия хор, градския хор при читалището и духовата музика в Райковската гимназия.
През 1951 г. е преместен отново в Михайловград. За известно време изпълнява и длъжността военен комендант на града. В Михайловград служи до 1955 г., когато е разформировано военното поделение. От 1955 до 1956 г. е на Гара Пирин (гр. Кресна), Благоевградско, където се пенсионира.
След пенсионирането си се завръща в Михайловград и поема диригентството на духовия оркестър при читалището в града. Под неговото диригенство духовият оркестър израства бързо. За кратко време обновява репертоара си, включва класически пиеси, български и чужди маршове, хор¡ и забавна музика.3
След 1960 г. в с. Долна Вереница се прави опит за създаване на духова музика от млади хора. Трудовото кооперативно земеделско стопанство със собствени средства закупува необходимите духови инструменти, които предава на читалището безвъзмездно. Набират се кандидати. Специалист-музикантът Славейко Каменов започва обучението. Някои от кандидатите се научават, но само след 2-3 години музиката се разпада.4
По спомените на културния деятел от Монтана Павел Илиев, през сезон 1960-1961 г. в Читалището в Михайловград са поставени пиесите „Просяците от Самарканд“ от Крало Гоци, постановка на Ахмед Бабишев, под диригентството на Славейко Каменов, с участието на балета и оркестъра при читалището.5
Славейко Каменов участва и в поставянето на повече от 10 оперети в самодейната трупа към читалището.
Трайни следи оставя Каменов и със създадените от него духови оркестри в средни и основни училища в Михайловград, с. Георги Дамяново, с. Копиловци, с. Бързия и редица други селища. Славейко Каменов е ръководител и на работнически оркестри и хорове, създадени към предприятия от Михайловградски окръг.
Той има заслуги в създаването и масовизирането на художествената самодейност в региона. Още през 1947 г., на фестивал на военните, проведен в София, като ръководител на хор и малък оркестър, той става първи войнски отличник.6 На IV Републикански фестивал по художествена самодейност е лауерат и носител на бронзов медал.
Автор е на повече от 177 композиции – маршове, хорà, концертни пиеси и др.; над 131 оркестрации на пиеси от други автори. Сред по-известните негови творби са: маршовете „Септемврийска слава“, „Огоста“, „Малинарката на Берковица“; народните хора „Еленино“, „Игнатино“, „Булчино“; тангата „Моя си до край“, „На синия вир“, „Мила мамо“; както и на песните „Михайловград – едно и две“, песен за Чипровци и още много други.
Славейко Каменов е автор на едно от най-известните северняшки хорà, т. н. Еленино хоро, известно още като „Елено, моме“ или войнишката, в размер 7/8.
За дългогодишната си дейност като музикант и ръководител на духови състави Славейко Каменов е отличен с орден „Кирил и Методий“ III степен, юбилейни медали, значки и грамоти.
Умира на 19 април 1999 г.
Бележки:
1. Генов, Мито. Диригентът Славейко. – Септемврийско слово, бр. 59, 16 май 1985, с. 4
2. Пак там
3. Духов оркестър Дико Илиев. http://razum.association.bg
4. Дамянов, Иван. Долна Вереница през вековете. http://www.omda.bg
5. Илиев, Павел. Развитие на театралното и оперетното любителско изкуство в читалище „В. Коларов“ –Михайловград (Монтана), днес читалище „Разум 1883“, в периода 1957-1963 г. http://ogostanews.blogspot.bg
6. Генов, Мито. Диригентът Славейко. – Септемврийско слово, бр. 59, 16 май 1985, с. 4
Информатори / Автори1. Генов, Мито. Диригентът Славейко. – Септемврийско слово, бр. 59, 16 май 1985, с. 4
2. Пак там
3. Духов оркестър Дико Илиев. http://razum.association.bg
4. Дамянов, Иван. Долна Вереница през вековете. http://www.omda.bg
5. Илиев, Павел. Развитие на театралното и оперетното любителско изкуство в читалище „В. Коларов“ –Михайловград (Монтана), днес читалище „Разум 1883“, в периода 1957-1963 г. http://ogostanews.blogspot.bg
6. Генов, Мито. Диригентът Славейко. – Септемврийско слово, бр. 59, 16 май 1985, с. 4
Ангелина Емилова / Духовата музика - ХХ век- Емблемата на Северозападна България, 2017
Истории от Северозапад
-
Карадимитровата
- Вярвания и традиции / песни
-
Красотата, която спасява света
- Моята история / нашата история
-
Баения и наричания от Видинско
- Вярвания и традиции / песни
-
Река Дунав – път и граница
- Вярвания и традиции / песни
-
Емпирични методи на кръвопускане, използвани от овчарите във Врачанско
- Вярвания и традиции / песни
-
СЪРЧАСВАНЕ ПРИ ДОМАШНИТЕ ЖИВОТНИ
- Вярвания и традиции / песни
-
Народни и емпирични наименования във Врачанско на болести при домашните животни
- Вярвания и традиции / песни
-
Международни празници на духовите оркестри *Дико Илиев* – Монтана
- Вярвания и традиции / песни
-
Живовските духови музики и музиканти
- Вярвания и традиции / песни
-
Създаване и израстване на духовата музика в с. Горна Гнойница (Септемврийци)
- Вярвания и традиции / песни