Оряхово


НОВИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ В ОРЯХОВО В КОНТЕКСТА НА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ГРАДА


Категория : Моята история / нашата история
photo

НОВИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ В ОРЯХОВО В КОНТЕКСТА НА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ГРАДА

В периода  24 октомври – 28 ноември 2016 г. се  провеждат спасителни проучвания на новоразкрит археологически обект в пристанищната зона на град Оряхово, разположен  върху възвишение край река Дунав. Регистрира се при срутване на пръст с човешки кости от брега на крайната северозападна част на възвишението*. След разчистване на терена се оформя профил с пет гроба, на разстояние  между  0,80 до 3,20 м. Реализира се малък сондаж (3,70 х 3 м) с финансирането на Община Оряхово, съобразен с условията на терена, обхващащ три от гробовете. В екипа на археологическите разкопки участват доц. д-р Валери Григоров от НАИМ – БАН – научен консултант, д-р Евгения Найденова – научен ръководител и д-р Деница Петрова от Исторически музей град Оряхово. Извършва се антропологическо изследване от ас. Надежда Атанасова - Тимева и Мария Христова – Пенкова от ИЕМПАМ – БАН.

В резултат на проучванията се установява продължително човешко присъствие в района от различни периоди. В културните напластявания с дебелина 4,23 м се откриват материали от ранната желязна епоха,  Късната античност и османския период. Стратиграфията на пластовете е нарушена от свличанията на пръстта по склона,  от корените на дърветата, намиращи се тук и от активната дейност на хората. Разграничени са четири основни по съдържание пласта (обр. 1-2). В най-долния пласт (ІV) се  разкриват останки от античен зид (обр. 3). Те са представени от струпване с дължина 1,70 м (североизток – югозапад) и ширина 1 м (изток – запад), състоящо се от  различни по-големина варовикови камъни, между които  има спойка от бял хоросан и льос. В целия сондаж на това ниво са  разпръснати деструкции с дебелина над 1 м. Липсата на субструкция, показва, че  останките от зида са свлечени по склона на възвишението и не са изградени „in situ”. Сходните строителни елементи с късноантична Рациария и откриването на дребни фрагменти керамика дават основание материалите да се свържат към съществуващо наблизо късноантично селище. На запад от струпаните камъни се очертава яма от ранната желязна епоха (обр. 3). Тя е частично разрушена. Съдържа дребни парчета мазилки, животински кости и дребни керамични фрагменти от съдове, изработени на ръка. Нейният запълнител е разпръснат и следи от него се регистрират в западната част на сондажа. До ямата се откриват характерни керамични фрагменти от устие и дръжка, вероятно от урни. Вкопаната структура има овален отвор, цилиндрично сечение и овално дъно. Запазените й размери са: 1,10 х 0,80 м и дълбочина 80 см. Ямата е характерен елемент от тракийската култура.

Над деструкциите се намира пластът с гробовете (ІІІ) (Обр. 1-2) Трите гробни ями се засичат на дълбочина 2,60-3,00 м от нивото на съвременния терен, вкопани на 0,60 - 0,90 м от ходовото ниво на некропола. Те имат правоъгълна форма. В тях са положени с ориентация глава на юг мъж  на 31-35 години (гроб №1), жена на 36-39 години (гроб №3) и дете на 7-8 години (гроб №2) При детето и жената лицето е обърнато на североизток, а при мъжкия индивид на северозапад. Близкото разположениe на раменните стави до гръбначния стълб свидетелства за пристягане на тялото с платно. В женския гроб дъски покриват под наклон тялото (Обр. 4). Според погребалния обряд, гробовете са мюсюлмански. Състоянието на костите на погребаните мъж и жена показват усилен физически труд приживе. Изследванията на проби в специализирана лаборатория (Klaus-Tschira- Archäometrie- Zentrum) в Мюнхен датират гробовете с голяма вероятност в първите три десетилетия на ХIX век. С най-голям процент се посочва 1801 година. 

Нивото на гробовете се покрива с пласт (ІІ) (Обр. 1-2), в който се срещат фрагменти с глазура и цветна украса от османска керамика. Най-горният пласт е насипан от друго място.  Характеризира се с фрагменти от късноантична битова и строителна керамика, шлака и части от корозирали метални предмети. Тези археологически артефакти и разкритите деструкции от зид принадлежат на близкостоящо римско селище. Уточняването на неговото местоположение е цел на следващи теренни проучвания.

Спасителните разкопки от 2016 г. допълват познанията ни за общото развитие на района. Първият пласт от обекта до пристанището е едновременен с тракийските поселения, регистрирани през 1999 и 2013 г. на запад от Оряхово, в местностите Бататовец (и Орехите (Георги Иванов и колектив, 2014, 591). С новите резултати се потвърждава предположението, че в края на бронзовата епоха и през ранната желязна епоха земите при днешно Оряхово са интензивно обитавани. Римската епоха е представена тук с късните антични материали от IV-VI в. Покрай оряховското дунавско крайбрежие се откриват разпръснати многобройни керамични фрагменти от римски съдове с по-голяма концентрация отново в местността Бататовец (Ганецовски, Найденова, 2000, 215-233). Все още няма сигурни данни за свързването им с нелокализираната досега, но споменавана в изворите, крепост Аедава при Оряхово.

          Разкритите гробове от началото на 19 век, принадлежат на старо градско турско гробище. Неговата горна хронологическа граница, вероятно е средата на столетието. В запазена кадастрална карта от 1902 г. мястото вече е изоставено и се определя за залесяване. В протокол на заседание на оряховското общинското управление от 1881 г. се взема решение съборените камъни от турските гробища да се използват за строеж (Пр. 17, 6 юли 1881 - фонд 119К, оп.1 а.е. 1, л. 45а). По сведения на Никола Коцев, първоначално оряховското пристанище се е намирало в подножието на средновековната крепост, на около 900 м западно от града и под хълма Топ баир, до стара турска баня. До него се стигало по хубав калдъръмен път. По-късно, през 1848 г., поради затлачване на брега, пристанището се премества на сегашното място, за което благоприятства и строителството на маази (Н. Коцев, 2004, 50-51). Предполагаме, че погребенията вече се извършват на друга територия, а тук промените водят до оживена пристанищна дейност, товарене на стоки и храни и до движение на много хора. През тези възрожденски години Оряхово е център на кааза към Видинския санджак. Феликс Каниц го определя като ориенталски град с навлизащо европейско влияние. През 1832 г. градът има 500 къщи, 2 500 жители с доминиращо турско население (Н. Коцев, 49).  Поминъкът на хората е основно земеделие, лозарство, винарство и търговия. След Освобождението пристанището продължава да има важна роля в развитието на Оряхово и допринася за засилване на връзките с европейските градове.

Днес, новите археологически открития ни връщат отново назад във времето, свидетелствайки за дълъг поселищен живот при голямата река. Те ни докосват до човешки съдби и до още неизяснени факти от историята на Оряховския край.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Ганецовски, Найденова, 2000:  Г. Ганецовски, Е. Найденова. Резултати от теренните обхождания в община Оряхово през 1999г. - Известия на музеите в Северозападна България, 2000, 28, с.215-233

Георги Иванов и колектив, 2014: Георги Иванов, Георги Ганецовски, Кръстю Чукалев, Нарцис Торбов, Люба Трайкова, Евгения Найденова, Деница Петрова. Издирвания на археологически обекти в сервитутната зона на преносни газопроводи от ПГХ Чирен до Козлодуй и Оряхово. -АОР за 2013г., с. 591

Никола Коцев, 2004: Град Оряхово до  Освобождението

Информатори / Автори
д-р Евгения Найденова - ИМ - Оряхово / В: Дунав - път праз времето, мост между светове, 2018

Истории от Оряхово