Оряхово


РЕКА ДУНАВ – ПЪТ НА КНИЖОВНОСТТА


Категория : Откак се е село заселило
photo

РЕКА ДУНАВ – ПЪТ НА КНИЖОВНОСТТА

От началото на ХІХ в. се наблюдава засилен интерес към книгата. Причините за това са няколко. Инвестират се капитали в Османската империя, развиват се занаятите, търговците откриват кантори в големи европейски градове. Българите влизат в досег с европейската култура, формира се интелигенцията. Започва преходът към модерно, светско образование[1] и книгата става необходимост[2].        

Издаването на книги, вестници и списания е скъпо, което принуждава издателите да търсят иждивенци, т. е. спомоществуватели[3]. Като израз на благодарност, в книгата се прилага списък на иждивенците. Те се изброяват по селища, често поименно, като срещу всяко име е посочен броят екземпляри, за които е платило съответното лице. От Неделника на Софроний Врачански, отпечатан през 1806 г., до Освобождението през 1878 г., според проучванията на Маньо Стоянов, излизат 1871 книги[4]. От тях 197 имат приложени списъци с иждивенци. Тема на настоящата разработка е разпространението на книги, спонсорирани в Оряхово, в съпоставка с развитието на книжовността в другите дунавски градове.

В Оряхово[5] до 1878 г. са подпомогнати 15 издания с 257 екземпляра. Сред имената на иждивенците се открояват Цеко Вълчев[6] – пръв кмет на града след Освобождението и депутат в Учредителното събрание; протосингел Алипий[7]; учителите Георги Лазаров[8], Стоянчо Петров, Кръстьо Теодоров[9] и др.

В периода преди Кримската война е издадена само една книга - Разговори за сърдечно и душевно образование. Белград, 1847 /10 бр./. Една е издадена и по време на войната – Церковна история с най-нужните случаи от святата история. Белград, 1855 /10 бр./. За времето след 1856 г. излизат 13 творби с 237 екземпляра:

  • религиозни: 5 - Ковчег цветособрания. Константинопол, 1857 /11 бр./; Разговори между двама християни, от които единият изпитва, а другият е уверен за православието на Източната църква. Петроград, 1862 /20 бр./; Кирианодромион, сиреч Неделник. Нови Сад, 1856 /2 бр./; Поучения в святата и великата Четиридесятница и в други недели през годината и знаменити празници. Русе, 1868 /1 бр./; Чърковно богословие, приспособено за учащите в духовните семинарии. Белград, 1872 /30 бр./.
  • педагогически, учебници: 2 - Словар француско-българско-турски. Русчук, 1868 /2 бр./; За отгледванието на малките дечица. Русчук, 1875 /20 бр./
  • художествена литература: 2 – Аделаида, алпийската пастирка. Белград, 1857 /49 бр./; Сърдчелива Маринка. Русе, 1872 /13 бр./
  • драми: 1 – Кардам Страшний. Русчук, 1872 /42 бр./
  • поучителни: 3 - Момина китка. Виена, 1870 /13 бр./; Водачът по пътя на живота. Виена, 1870 /8 бр./; Куткудачка, или разни морални стихове и приказки. Виена, 1871 /26 бр./

Книгите с иждивенци от Оряхово са малка част от литературата, която се разпространява в града. Във фонда на Историческия музей са запазени и други книги, пристигнали в Оряхово по различни пътища – най-често донесени от учители или закупени от граждани при пътуванията им в чужбина. Има 59 заглавия на български, руски, гръцки, немски и френски език, някои с повече от един екземпляр.

В периода до Освобождението във Видин са събрани дарения за 61 книги с общо 1603 екземпляра[10]. Наблюдава се жанрово разнообразие. Дялът на религиозната книжнина е по-малък. Навлизат художествената литература и драмите, включително от чужди автори. Има интерес към различни науки, но с най-голяма популярност е поучителната книжнина. От 13-те книги, спонсорирани в Оряхово, във Видин са подпомогнати 8.

В Лом[11] иждивенци са помогнали за 44 книги с общо 1411 екземпляра. В сравнение с Видин репертоарът е по-богат, но екземплярите са по-малко. Явно интелигенцията има  широки интереси, но скромни  финансови възможности. Прави впечатление разнообразието на учебници. Високият брой на екземпляри на други издания сочи, че вероятно и те са използвани в училищата. Твърде бедна е художествената литература. В Лом също преобладават поучителните книги. Срещат се 7 от заглавията, подпомогнати в Оряхово.

Скромна е книжовната продукция и в Никопол[12]. В града има иждивенци само на 9 книги с едва 145 екземпляра. Общата с Оряхово книга е само една.

В Свищов[13] са подпомогнати 86 книги с общо 3766 екземпляра. Голяма част от тях са за нуждите на началното образование и се издават в повече бройки. Любопитна е появата на книги по медицина. Има две географски съчинения; този тип литература явно е слабо разпространен, но в Свищов едната книга е с немалък тираж. След 1856 г. се разпространява повече религиозна литература. Учебниците не са много, насочени са предимно към по-високи степени на образование, но се издават малко екземпляри. В града се води активен културен живот. Причината е в популярното класно училище и в читалището: първото в българските земи, създадено през 1856 г.[14] От спонсорираните в Оряхово книги в Свищов се срещат 6.

В Русе[15] са подпомогнати 89 издания с общо 6766 екземпляра. Общите с Оряхово книги са 8. Преобладава книжнината на религиозна тематика. Учебниците са едва 4. Интересна е появата на историята на Йован Раич. За времето след 1856 г. прави впечатление липсата на учебници, а религиозната книжнина е с малко екземпляри, за сметка на художествената. Учебната е представена с много заглавия, но с малко бройки. Историческите съчинения са със значителен тираж. Иждивенците дават средства за голям брой екземпляри. Причината е, че в Русе има печатница, а и нивото на образованието е високо - през 1871 г. в Русе е създадено първото учителско дружество[16].

Учудващо бедна е книжнината в Тутракан[17]: едва 5 книги с общо 111 екземпляра, от които всички са отпечатани в периода след Кримската война. Не се среща нито едно от заглавията, подпомогнати в Оряхово.

  В Силистра[18] има иждивенци на 35 книги с 948 екземпляра, като общите с Оряхово заглавия са 4. Прави впечатление малкото учебна литература. Отделните книги са с почти еднакъв тираж, което навежда на мисълта, че са закупувани за конкретно училище.

В района от Видин до Силистра е документирано разпространението на 157 от 197 книги със списъци на спомоществуватели. Анализът показва, че „модата” в литературата е доста сходна в дунавските градове. Освен книгите, издавани в Цариград, Букурещ и Белград, се срещат такива от Виена, Будапеща, Одеса, както и печатани в Русе. Въпреки особеностите на всяко от селищата е ясно, че по поречието на Дунав се изгражда културен ареал, силно повлиян от Западна Европа. Сред художествената и педагогическата литература се наблюдава значително разнообразие, докато заглавията на религиозна и поучителна тематика са едни и същи за целия регион. Голяма част от книгите в дунавските градове отразяват субективни вкусове, някои са случаен избор, но при четивата, които формират морала и мирогледа на възрожденския българин, се забелязва оформяне на общ и траен репертоар от заглавия. Направеният преглед на разпространението на книгите ясно доказва, че именно реката е пътят, по който знанията и книжнината навлизат в големите дунавски пристанища.

[1] Тилева, В. Българско печатарско дружество „Промишление” в Цариград 1870-1885. София 1985, 101-102.

[2] Гаврилова, Р. Колелото на живота. София 1999, 45-60; Даскалова, Кр. Грамотност, книжнина, читатели, четене в България на прехода към модерното време. София 1999, 116-121.

[3] Тилева, В. Българско печатарско..., 102-103.

[4] Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина.Т. І. София 1957.

[5] Стоянов, М. Българска възрожденска..., с. 556.

[6] Словар француско-българско-турски. Русчук, 1868, с. 294.

[7] Чърковно богословие, приспособено за учащите в духовните семинарии. Белград, 1872.

[8] Аделаида, алпийската пастирка. Белград, 1857.

[9] Ковчег цветособрания. Константинопол, 1857.

[10] Стоянов, М. Българска възрожденска..., 524-525.

[11] Стоянов, М. Българска възрожденска..., с. 549.

[12] Стоянов, М. Българска възрожденска..., с. 554.

[13] Стоянов, М. Българска възрожденска..., 568-569.

[14] Митев, Пл. Българско възраждане. Лекционен курс. София 1999, с. 62, 156.

[15] Стоянов, М. Българска възрожденска..., с. 566

[16] Митев, Пл. Българско възраждане..., с. 157.

[17] Стоянов, М. Българска възрожденска..., с. 578.

[18] Стоянов, М. Българска възрожденска..., с. 570.

 

Литература:

Аделаида, алпийската пастирка. Белград, 1857.

Гаврилова, Р. Колелото на живота. София 1999.

Даскалова, Кр. Грамотност, книжнина, читатели, четене в България на прехода към модерното време. София 1999.

Ковчег цветособрания. Константинопол, 1857.

Митев, Пл. Българско възраждане. Лекционен курс. София 1999.

Словар француско-българско-турски. Русчук, 1868.

Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина. Т. 1. София 1957.

Тилева, В. Българско печатарско дружество „Промишление” в Цариград 1870-1885. София 1985.

Чърковно богословие, приспособено за учащите в духовните семинарии. Белград, 1872.

Автори/Информатори:

Д-р Деница Петрова - ИМ - Оряхово / В: Дунав - път праз времето, мост между светове, 2018

Истории от Оряхово