Крета
Бунтовникът се завръща - Ботевият четник Кръстю Генков
Категория : Моята история / нашата история
Бунтовникът се завръща - Ботевият четник Кръстю Генков
Нощта се е спряла под сами скалата и изцежда мократа си дреха. Селото, закрепило се здраво о скалистия баир, спи трети сън. Дъждът не престава и по кривите улици на Крета се мятат пороища.
Изведнъж една сянка се отлепи от голямата черница и с мъка прецапа през водата. После се изправи пред разкривена вратня и хлътна в нечий двор.
- Кой е? – чу се сънен глас. – Петре! Братко! Вратата се отвори.
- Ти... Кръстю! Сега... - мъжът е по риза и с брадва в ръката.
В одаята се събра цялото семейство.
- Божичко, братец! Добре дошел! – обаждат се снахите и къщата се изпълва с радост. В огнището лумва пламък и Кръстю протяга вкочинясалите си ръце. От бунтовнишката му премяна се сцежда вода. Той сваля юнашкия калпак и светлините играят по червендалестото му лице, обветрено и угрижено, по орловия му нос. На стената се очертават големите му мустаци, придобили фантастичен размер.
- Разбиха ни... - Гласът му, макар гърлест и твърд, е глух и пълен с мъка. – Убиха Ботьова, а ние се разпиляхме. Малцина ще стигнат бащин праг...
- И сега, какво? – прекъсва го Петър.
- Ще ме криете. – Кръстю изгледа тримата си братя. – Само буната да мине. После аз сам ще се махна. Ще си хвана занаята.
- Тая няма да я бъде. Още сега трябва да се измиташ от тука.
Радостта помръкна по лицата на жените. Двамата му по-млади братя стояха в тъмното като вкаменени.
- Да се махне от тука. Иначе турците най-напред на мене ще посегнат... Аз съм старейшината в селото... Челяд имам...
Кръстю хвърли поглед на околните и грабна пушката.
- Е, добре... Дайте ми само дрехи...
С мъка прекрачи бащиния праг, огледа двора и погали стария Мурджо. Кучето радостно скимтеше около него, ближеше му ръцете. Над селото и над пороищата прехвърчаше дрезгавия глас на петлите, когато Кръстю хвана пътя към Искъра. Братовите думи като камъни тежаха на душата му. Едни паднаха на Милин камък... Вчера убиха Ботьова... Турците с куршуми, а своите – с проклятия... Кучето, що е куче, и то ме позна... тъкмо да свие към брода на реката, изпукаха пушки. Чу се гълчава. Турците бяха завардили това сгодно място за преминаване. Кръстю извади циганската си кама и тръгна по течението.
На самия бряг на Искъра, под Люти брод го хванаха. Окован във вериги, придружен от онбашията и една сбуна заптиета, го откараха в Берковица. Тук го подложиха на разпит. Кръстю прехапа устни и не обели нито дума. Прекълцаха го от бой. Дигнаха го, та във Видинския затвор. Какво ли не правиха турчулята, та да смажат бунтовнишката му душа. Нищо вече не сещаше по себе си, само умът му будуваше. Оттам го помъкнаха за Русе, където заседаваше извънредният съд.
…
Присъдата гласеше: „Да се турне в окови за три години”.
Изведнъж една сянка се отлепи от голямата черница и с мъка прецапа през водата. После се изправи пред разкривена вратня и хлътна в нечий двор.
- Кой е? – чу се сънен глас. – Петре! Братко! Вратата се отвори.
- Ти... Кръстю! Сега... - мъжът е по риза и с брадва в ръката.
В одаята се събра цялото семейство.
- Божичко, братец! Добре дошел! – обаждат се снахите и къщата се изпълва с радост. В огнището лумва пламък и Кръстю протяга вкочинясалите си ръце. От бунтовнишката му премяна се сцежда вода. Той сваля юнашкия калпак и светлините играят по червендалестото му лице, обветрено и угрижено, по орловия му нос. На стената се очертават големите му мустаци, придобили фантастичен размер.
- Разбиха ни... - Гласът му, макар гърлест и твърд, е глух и пълен с мъка. – Убиха Ботьова, а ние се разпиляхме. Малцина ще стигнат бащин праг...
- И сега, какво? – прекъсва го Петър.
- Ще ме криете. – Кръстю изгледа тримата си братя. – Само буната да мине. После аз сам ще се махна. Ще си хвана занаята.
- Тая няма да я бъде. Още сега трябва да се измиташ от тука.
Радостта помръкна по лицата на жените. Двамата му по-млади братя стояха в тъмното като вкаменени.
- Да се махне от тука. Иначе турците най-напред на мене ще посегнат... Аз съм старейшината в селото... Челяд имам...
Кръстю хвърли поглед на околните и грабна пушката.
- Е, добре... Дайте ми само дрехи...
С мъка прекрачи бащиния праг, огледа двора и погали стария Мурджо. Кучето радостно скимтеше около него, ближеше му ръцете. Над селото и над пороищата прехвърчаше дрезгавия глас на петлите, когато Кръстю хвана пътя към Искъра. Братовите думи като камъни тежаха на душата му. Едни паднаха на Милин камък... Вчера убиха Ботьова... Турците с куршуми, а своите – с проклятия... Кучето, що е куче, и то ме позна... тъкмо да свие към брода на реката, изпукаха пушки. Чу се гълчава. Турците бяха завардили това сгодно място за преминаване. Кръстю извади циганската си кама и тръгна по течението.
На самия бряг на Искъра, под Люти брод го хванаха. Окован във вериги, придружен от онбашията и една сбуна заптиета, го откараха в Берковица. Тук го подложиха на разпит. Кръстю прехапа устни и не обели нито дума. Прекълцаха го от бой. Дигнаха го, та във Видинския затвор. Какво ли не правиха турчулята, та да смажат бунтовнишката му душа. Нищо вече не сещаше по себе си, само умът му будуваше. Оттам го помъкнаха за Русе, където заседаваше извънредният съд.
…
Присъдата гласеше: „Да се турне в окови за три години”.
…
- Бунтовникът се връща! – Вестта като лястовица се люшна над Крета и цялото село се изрина на мегдана. По-нетърпеливите се покачиха на черницата.
- Иде! – викат децата и подмятат дъната на потурите си.
Кръстю е поотслабнал, походката му не е така чевръста. Само очите и мустаците са същите. Той се спира, а около него пръстенът се затяга. Всеки иска да се здрависа с бунтовника. Някои трият сълзите си. Пълни се и душата на Кръстю. Той е в родното си село, сред своите. В навалицата съглежда тримата си братя. Те стоят настрана от общата радост, навели лица към земята. Братята му! Петър е застарял, калпакът му съвсем се е проскубал. Кръстю понечи да тръгне, но нещо схвана краката му. Братята му... Оная дъждовна нощ – като стрела го прободе мисълта. – Пропъдиха го от бащиния дом... Свободата на родината трябваше да им прости греха... Смъртта на Ботьова... Цариградската тъмница, която изсмука силата му... Навалицата напира и всеки протяга ръка към него. Сега го посрещат... А тогава бяха готови на огън да го накладат... Радост и мъка се блъскат в душата на бунтовника. Пусто тегло!
…
Когато се заправи линията София-Мездра, Кръстю се хвана майстор. Тук се сдружи с работниците. А те бяха все прокудени люде – арменци, македонци, черногорци. Обикнаха и те дюлгерина – било за щедрата му душа, било за правите му думи, било за бунтовнишкото му сърце. Вечер, щом лумнеше огънят, Кръстю ги събираше край огнището и им разправяше за своето младо време, за Ботьова, за юнаците. Мъжете около него, небръснати, със свъсени вежди, ловят всяка дума от устата на стария поборник, преглъщат мъката у себе си, а очите им горят. Горят и очите на Кръстю.
- Онова време... И юнаците му юнаци, а и песните му бамбашка – и бунтовникът запяваше. Песента отначало оборваше главите на чужденците, а очите им се овлажняваха, но сетне и те я подемаха. Тъжна като мъката им, проточена като мислите по изгубеното отечество, а сетне яростна и буйна като сърцата им. Някой изваждаше нож, друг пущаше с барабанлията-пищов.
Огънят догаряше, мракът обгръщаше лицата, а песента се издигаше все по-високо и по-високо, до самите върхове на планината. Искърът се притискаше до брега, заслушан в думите на бунтовника, после се отдръпваше, удряше се о камънаците, пенеше се и бягаше надолу, подмамен от думите на песента.
Кръстю Генков е от с. Крета, Врачански окръг. Участвал е в Ботевата чета.
Информатори / Автори- Бунтовникът се връща! – Вестта като лястовица се люшна над Крета и цялото село се изрина на мегдана. По-нетърпеливите се покачиха на черницата.
- Иде! – викат децата и подмятат дъната на потурите си.
Кръстю е поотслабнал, походката му не е така чевръста. Само очите и мустаците са същите. Той се спира, а около него пръстенът се затяга. Всеки иска да се здрависа с бунтовника. Някои трият сълзите си. Пълни се и душата на Кръстю. Той е в родното си село, сред своите. В навалицата съглежда тримата си братя. Те стоят настрана от общата радост, навели лица към земята. Братята му! Петър е застарял, калпакът му съвсем се е проскубал. Кръстю понечи да тръгне, но нещо схвана краката му. Братята му... Оная дъждовна нощ – като стрела го прободе мисълта. – Пропъдиха го от бащиния дом... Свободата на родината трябваше да им прости греха... Смъртта на Ботьова... Цариградската тъмница, която изсмука силата му... Навалицата напира и всеки протяга ръка към него. Сега го посрещат... А тогава бяха готови на огън да го накладат... Радост и мъка се блъскат в душата на бунтовника. Пусто тегло!
…
Когато се заправи линията София-Мездра, Кръстю се хвана майстор. Тук се сдружи с работниците. А те бяха все прокудени люде – арменци, македонци, черногорци. Обикнаха и те дюлгерина – било за щедрата му душа, било за правите му думи, било за бунтовнишкото му сърце. Вечер, щом лумнеше огънят, Кръстю ги събираше край огнището и им разправяше за своето младо време, за Ботьова, за юнаците. Мъжете около него, небръснати, със свъсени вежди, ловят всяка дума от устата на стария поборник, преглъщат мъката у себе си, а очите им горят. Горят и очите на Кръстю.
- Онова време... И юнаците му юнаци, а и песните му бамбашка – и бунтовникът запяваше. Песента отначало оборваше главите на чужденците, а очите им се овлажняваха, но сетне и те я подемаха. Тъжна като мъката им, проточена като мислите по изгубеното отечество, а сетне яростна и буйна като сърцата им. Някой изваждаше нож, друг пущаше с барабанлията-пищов.
Огънят догаряше, мракът обгръщаше лицата, а песента се издигаше все по-високо и по-високо, до самите върхове на планината. Искърът се притискаше до брега, заслушан в думите на бунтовника, после се отдръпваше, удряше се о камънаците, пенеше се и бягаше надолу, подмамен от думите на песента.
Кръстю Генков е от с. Крета, Врачански окръг. Участвал е в Ботевата чета.
Георги Тодоров /Из "Ботьов си поведе белите комити", 2008
Истории от Крета
-
Дяконът във Враца
- Моята история / нашата история
-
МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И КМЕТЪТ ИВАН СИМЕОНОВ
- Моята история / нашата история
-
ВАСИЛ КЪНЧОВ
- Моята история / нашата история
-
Софроний Врачански
- Моята история / нашата история
-
Димитраки Хаджитошев
- Моята история / нашата история
-
Козма Тричков
- Моята история / нашата история
-
Иванчо Младенов
- Моята история / нашата история
-
Григория Найденов
- Моята история / нашата история
-
Цвета Кръстенякова
- Моята история / нашата история
-
КРЪСТЬО СТОЯНОВ ПИШУРКА
- Моята история / нашата история