Виден български учител, театрален деец и народен будител. Роден е във Враца през 1823 г. Произлиза от стар, издигнат врачански род с много книжовници, откъдето идва и прозвището Пишурка (пишещ, книжовен човек). Под давление на първия си учител Константин Огнянович, Пишурка продължава обучението си в Софийското елино-греко-словено българско училище, после в гръцкото училище в Пловдив и гръцката гимназия в Куручешме (Цариград), добивайки завидно за времето си образование. Учителства първоначално във Враца, сетне в Лом.
В родния си град през 1848 г. постъпва като учител в мъжкото училище. Наследник на традиция, създадена от поколения учители, негови деди и прадеди, Кръстю Пишурка с ентусиазъм и жар отдал своите сили за обучението на децата, но на следващата година бил принуден да напусне поради конфликт с владиката Агапий. Във Враца учителства и през 1950 г., след което напуска града завинаги и се установява в Лом, където основава първото градско читалище през 1856 г. На 12 декември същата година организира там първото театрално представление в България, с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“. Другата пиеса, която подготвя, „Велизарий“ става причина Пишурка да бъде арестуван от турските власти. Освен двете пиеси, Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език.
Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги - „Сбор от български песни” /1864/, „Кудкудячка или разни морални стихове и приказки”/1871. Той е типичен представител на просветителския (даскалски) тип поезия. Прави авторски преводи на пиесите „Аделаида, алпийската пастирка“, /1857/ „Опелото на Исуса Христа“ /1869/, „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ /1870/ „Момина китка или книга за секого“, „Рахилин плач“. Пишурка умира в Лом на 6 януари 1875 г. Драматичният театър към ломското народно читалище „Постоянство” носи неговото име.
Информатори / Автори