Виден възрожденски деец, радетел за независима българска църква, светско образование и национално освобождение.
Димитраки Хаджитошев е роден в гр. Враца в семейството на Хаджи Тошо Ценов - едър търговец и градски първенец. Димитраки получава високо за времето си образование в родния си град и в чужбина, а по-късно помага на баща си и доразвива семейната търговия. Развива търговски връзки с почти всички български земи, а също така с Румъния, Сърбия, Австрия, Италия, Русия.
В началото на ХІХ век Димитраки Хаджитошев е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и на цяла Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на най-големите български манастири – Рилския, Хилендарския, Зографския, а така също и на няколко черкви. Полага особени грижи за развитието на стопанския живот на града и областта. Особени заслуги има за подпомагането на просветата и здравеопазването, като инициира откриването през 1822 г. на първото светско училище във Враца. Той оглавява разгорялата се в началото на ХIХ в. борба за самостоятелна българска църква, прераснала във всенародно движение и завършила с учредяването на Българската екзархия. Смел и неустрашим, Димитраки Хаджитошев се изправя срещу гръцкия митрополит Иларион Критски в Търново и врачанския епископ Методий, когото иска да замени с българския владика Гавраил Бистричанин. Повлияни от делото на св. Софроний Врачански, пред Димитраки Хаджитошев и неговите сподвижници, се открива перспективата и за политическо освобождение по време на водените по това време руско-турски войни. Той е сред инициаторите за изпращането в 1804 г. на първата през Възраждането българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия, имаща за цел да облекчи съдбата на българския народ и проправи пътя за неговото освобождаване от османско владичество. По време на Руско-турската война (1806 - 1812 г.) Димитраки Хаджитошев се свързва с руското командване отвъд Дунава за преминаването им в българско, за осигуряване на важни сведения за разположението на турските войски. В навечерието на Руско-турската война 1828-1829 г. подготвя населението за подпомагане на руските войски за освобождението на България. Той строи в чифлика си край с. Кунино кула с бойници, а в Радотино видня за производство на метал и оръжейна. Тези му приготовления не остават скрити от турските власти и през 1827 г. султанът издава ферман за неговото обезглавяване. . На 24 април 1827 година Димитраки Хаджитошев е посечен край Видин.
МАМА ДИМИТРУ ДУМАШЕ:
- Синко Димитре, Димитре,
ела си мама послушай,
не дигай глава голема
въф тая турска царщина!
Недей да караш хората
със кола камъне да карат,
девойки венци да вият,
невести - земя да носат -
ф една ръка - торбата,
въф друга ръка - детето,
че правиш кула шарена…
….
Из народна песен за Димитраки Хаджитошев от с.Селановци, Врачанско.
Информатори / Автори Из "Врачански будители и дарители", 2013