Григория Найденов (1854- 1919)

Целия си съзнателен живот Григорий Найденов посвещава на борбата за освобождение на поробеното си отечество, на обществено- политическото и икономическото му развитие, за преуспяването на родна Враца.

Роден на 30 януари 1854 г. във Враца. Близък родната на председателя на врачанския революционен комитет Мито Анков, Григорий Найденов активно участва в неговата дейност. След потушаването му, той е сред арестуваните, но е освободен след дадена амнистия. Когато научава за сформирането на Българско опълчение, потегля за Румъния с други врачани. Пристигат в Плоещ през март 1877 г. При генерал Столетов се явяват петима - Григорий Найденов, братята Иван и Коста Бошнакови, Мито Анков и Иванчо Цветков, със собствени коне и с молба да образуват конна сотня. Първото бойно кръщение е на 5. VII. при с. Уфанли. След тази битка врачанските кавалеристи са произведени в  чин вахмистър, а Григорий Найденов - унтерофицер. Конницата участва в епичните боеве при Стара Загора, Казанлък, Шипка е Шейново. Санстефанският мирен договор сварва кавалеристите в района на Котел. Те отказват предложението да останат като офицери в новата българска войска и се връщат във Враца, окичени с ордени и медали.

След Освобождението Григорий Найденов участва активно в изграждането на българската администрация като секретар на Окръжния съвет, околийски началник на Бяла Слатина. Избран е за председател на Централното поборническо- опълченско дружество в София и напуска Враца.

В началото на XX век Григорий Найденов се утвърждава като крупен търговец и предприемач. Той изпълнява поръчение на правителството при сключване на търговки сделки в чужбина. Със собствения си капитал е гарант при тези сделки. Построява първата сграда на „Славянска беседа”, както и красива къща на ул. „Хр. Белчев” и „Неофит Рилски”. Участва в изграждането на ж. п. линия Търново- Борущица- Стара Загора. Гр. Найденов не създава свое семейство. Живее със сестра си Параскева и нейната внучка.

Въпреки че в последните 20 години се откъсва от Враца, той не забравя своя роден град. Според завещанието му, написано собственоръчно на 10.III. 1919 г., дарява на врачанската църква „Св. Николай” 10 000 лева, „За да се възпева во веки и веков името на нашите освободители- руския народ”, по 3 00 лева за останалите три църкви в града и 10 000 лева за Черепишкия манастир. И още: „Всичкият мой останал свободен имот  завещавам на родния си град Враца…”. Той е 4 000 декара земя за около три милиона лева. Отделно от това врачанска община се определя да получи над 26 милиона лева за строителството на ж. п. линия Търново- Стара Загора. Според волята на Григорий Найденов парите да се използват за културното и икономическото издигате на Враца. Той пожелава да се открие фонд за стипендии на ученици, между които са десет от децата на братята и сестрите му.

Информатори / Автори
Из "Врачански будители и дарители", 2013