История от Враца - родове и личности

Враца - родове и личности

МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И КМЕТЪТ ИВАН СИМЕОНОВ

Категория : Моята история / нашата история

МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И КМЕТЪТ ИВАН СИМЕОНОВ

ПРИНОСЪТ НА МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И КМЕТА ИВАН СИМЕОНОВ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АВТОРИТЕТ И ДОВЕРИЕ КЪМ ИНСТИТУЦИИТЕ ВЪВ ВРАЦА

Когато говорим за личности, допринесли за развитието на един град или регион, не трябва да забравяме, че те, работейки на дадено поприще, всъщност оставят своя отпечатък върху авторитета на институцията, която ръководят и представляват. Приносът им за дейността, издигането и развитието на своите институции – съответно Врачанската митрополия и Врачанската община е така значим, че у изследователя остава впечатлението, че те изцяло са се раздали на своето поприще, напълно са се разтворили в него, оставили са самите себе си в своите дела, а с това са се издигнали така високо, че постепенно са излезли от погледа и на поколенията. Може би това е по-философското обяснение за факта, че имената на две такива ярки личности като Митрополит Климент и кмета Иван Симеонов липсват в сборника за личностите на ХХ в., липсват в списъка на почетните граждани.

И двамата са пришълци във Враца, от тези, които се присаждат непоклатимо на каменистата врачанска почва и с присъствието си променят пейзажа, всред който са се вкоренили. Кметът Симеонов идва тук, доведен от съпругата си врачанка, като врачански зет, а пък митрополит Климент – както се казва според църковния канон - “заема овдовелия престол на врачанската Митрополия” – и своего рода се венчава за Врачанската епархия. Но и двамата идват тук и остават - може би защото и двамата са балкански чеда. Кметът Симеонов идва от Елена, а Климент – от Сопот.

С настоящето кратко научно съобщение разбира се далеч не могат да се обхванат всички дела на тези толкова сложни и многоаспектни личности за развитието на Враца през първата половина от 20 в. Затова ще представя заслугите им към града, започвайки от края – от края на жизнения им път. Тук открих поредната прилика – и двамата са погребани във Враца, в двора на Митрополитската църква “Св. Никола”. По едно от неподражаемите хрумвания на историческата случайност, първото ми запознанство с личността и на двамата беше … от сведенията за грандиозните им погребения. И то грандиозни не само за мащабите на Враца. За да бъде подчертана по- още по-категоричен начин неповторимостта на тези поклонения, те са документирани като на никой друг, по уникални и неповторими начини.

Поклонението на Митрополит Климент е заснето на първия документален филм за Враца - 1930 г. И макар че не успях да открия самия филм, но пък в Държавен архив се съхранява сценария му, в който то е описано кадър по кадър. Те показват едно внушително поклонение, което се вижда и на снимките, които успях да издиря.

Само две години по-късно – 1932 г., по не по-малко уникален и оригинален начин е отразено изпращането на бившия кмет Иван Симеонов – в. “Демократ” издава специален траурен брой на 12 дек. 1932 г., и той е единственият, за когото има хумористично стихче по такъв повод, с автор Червен Лиляк.

След като се запознахме с тези категорични, макар и не тривиални измерители на тяхната величина, може да се обърнем и към сведенията за приноса им към Враца и врачани, с които са си заслужили това преклонение пред тяхната памет.

Митрополит Климент начело на Врачанската епархия – 1914 – 1930 г.

Освен че не са много личностите в България, на чието погребение присъстват цар, митрополити, главен мюфтия и главен равин. Единици са и тези, които приживе успяват лично да въздействат върху хода на събитията и проблемите от своето съвремие. А точно такъв е митрополит Климент. Условията, при които той, като Браницки епископ оглавява Врачанската епархия и работи като духовник, митрополит, наместник-председател на Светия синод, е един от най-тежките и сложни в българската история. Това са години на войни, кървави политически брожения, довели до опожаряването на Враца на 30 септември 1923 г., глад, разрушения, духовна, икономическа и политическа криза.

В държавен архив Враца се откриха макар и не многобройни, но съществени данни които внасят яснота относно неговите трудове в епархията.

Между тях са грижите му за издигане нивото на свещеническото съсловие, чрез подготовка на задълбочени и нравствено-просветени личности, способни да изпълняват многобройните свещенически обязаности. През 1921 г. по негово предложение се открива второ свещеническо училище с 3 годишен курс в Черепишката света обител, наречено на името “Софроний Врачански”. Училището се издържа от приходите на манастирите във Врачанската епархия, подпомогнато и от Св. Синод и е насочено изключително към нуждите на населението от Северна България,с най-големия брой вакантни енории.

Проповедническата дейност, която той счита за една от най-важните роли на свещеника е наставлявана и регламентирана от него с особена настойчивост. Към тази цел са насочени и неговите духовни послания по различни теми и проблеми, духовните му наставления, които той публикува по особено болезнени и важни за епархията проблеми и въпроси.

Същевременно виждаме Митрополит Климент и начело на редица обществени благотворителни инициативи – още през 1914 г., вече е председател на комитета за въздигане паметник на падналите герои от Врачански окръг; във Върховния местен комитет за събиране дрехи за войниците на фронта; не случайно под негово ръководство и влияние, врачанска епархия дава най-много военни свещеници на фронта; подпомагат се сираците от войните; съдейства за издирване на безследно изчезнали италиански войници.

Многобройни са благотворителните акции, дружества и организации, които разчитат на неговия авторите за привличане на обществена подкрепа, - между тях са Дружеството за “Борба с детската престъпност и покровителство на затворниците”; БЧК; Съюза за закрила на децата в България организирания от него ежегодно “Ден на детето”; Дружеството на слепите; Съюза на руските военни инвалиди – бежанци в България; Всебългарския съюз “Отец Паисий”; Българският птицевъден съюз, който организира агитационни седмици за развитие на птицевъдството; българското дружество за покровителство на животните, за популяризиране идеите за закрила на животните; Министерство на земеделието, което провежда празника на българската земя, уредено от за развитие на земеделието.

Обществени и културно-просветни инициативи също разчитат на неговото съдействие – за построяването на къща-музей Иван Вазов през 1921 г.; честването на 1000 годишнината от царството на Симеон и 50 години от освобождението на България през 19127-1928 г. Издигане паметник на първия български екзарх Антим през 1923 г.

Той призовава към събиране средства, към организиране на молебени, произнасяне на агитационни слова; тържествени литургии, участва в инициативните комитети и лично дарява средства.

Като духовен водач на епархията, виждаме митрополит Климент пряко съпричастен и ангажиран с проблемите на Враца и врачани по време на едно от най-трагичните събития в новата ни история – опожаряването на града на 30 септ.1923 г., по време на септемврийските бунтове. Освен с пряката си, категорична реакция срещу организирането на братоубийствените бунтове, с която осъжда пренебрегването на християнските добродетели и насаждането на безизходната омраза сред населението срещу държавата и законите, той се включва и със личните си финансови средства за подпомагането на пострадалите. На 5 авг.1924 г. той учредява фонд “Митрополит Климент” с капитал 170 хил. лв. във Врачанската пощенска банка, а основната му цел е да подпомага деца на бедни родители, пострадали от пожара, за следване в духовните училища. Не по-малко съпричастен е към общонационални трагедии, като Чирпанското земетресение през 1928 г. и като наместник-председател на Св. Синод подпомага активно организираните комитети за събиране помощи за пострадалите.

Начело на врачанската епархия, той трябва да се бори и с отчуждението на църковните имоти, от земеделското правителство, а след това и с възстановяването на разсипаните манастирски имоти. В резултат на тези негови грижи, към врачанската митрополия са създадени и функционират още фонд “Епархийски църковни нужди”, “манастирско-стопанствен фонд” и фонд “Бедни свещеници”, с капитал общо 2 млн. 930 хил. лв. и това е наследството, което той оставя при смъртта си през 1930 г.

Всички тези негови дела с които той се ангажира в многобройни граждански и обществено-политически инициативи, към които привлича и населението в епархията, показват висотата на неговия авторитет, който издига Врачанската Митрополия като една от най- авторитетни църковни институции в страната. Поради това той е избран и за наместник-председател на Св. Синод и заема този пост до смъртта си през 1930 г.

ИВАН СИМЕОНОВ – КМЕТ 1908-1913 Г.

Не са много врачаните, оставили името си като изявени политически лидери от национален мащаб в българската история. А едва ли Враца има друг кмет, чиито произвища и прякори да са по-известни на поколенията от него самия. И днес се знае за “Рунтавия кмет”, решил проблема с водоснабдяването на Враца и “Вуйчото–владика” на прочутия си племенник Емилиян Станев. Благодарение контактите ми с акад.Иван Радев по повод врачанския период на Емилиян Станев успях да издиря по-вече данни за живота на този врачански зет. Единствен син на стар еленски род с 5 деца, от които 4 дъщери, той е гордостта на фамилията – завършил право в Женева. Но сдобивайки се със съпруга врачанка, остава във Враца. Установяването му като нотариус, а сетне и като адвокат във Враца – град с особено изострена обществено-политическа обстановка, характеризираща се с яростно противоборство между привържениците на различни партии, неминуемо го вкарва и в политиката. А от там – и до изграждането на ярка политическа кариера. Името му днес е по-известно в българската история отколкото във Враца. Той изпъква като един от най-изявените и авторитетни лидери на Демократическата партия, основател на печатния й орган – в. “Демократ”, инициатор за обособяването на ДП от Сговора през 1924 г., председател на парламентарната й група. Именно поради бързото му налагане като авторитетна фигура в ръководството на ДП, той е избран за кмет на Враца при спечелването на изборите от тях през 1908 г. на този пост той остава до 1913 г. Само пет години, но именно неговият принос на този пост е от решаващо значение за водоснабдяването на Враца.

Ето какво гласи запазеното в рода му като спомен за дейността му като кмет на далечния балкански град Враца : "Като кмет успял да доведе от Италия прочути хидроинженери, за да снабдят града с вода. Но тъй като балканският терен се оказва крайно неблагоприятен, сумата, гласувана от общината – недостатъчна, а комуникацията – невъзможна, поради липса на подготвен специалист-преводач, инженерите се готвели да прекратят договора. “Земята наопаки ще преобърна, но ще ги задържа и вода ще прокарам” – зарекъл се “нашия Иван” – свойски разказват еленчани. И решително продава всички бижута, купувал на жена си от Женева и Рим, за да прибави парите от продажбата им към оскъдния общински бюджет. А сетне въоръжен с италиански речници и граматики успява за трите месеца на срока по договора да научи италиански така, че не само се разбира с италианските инженери, ами налага и мнението си по въпросите на водоснабдяването.” Цитираме спомените на еленските роднини, защото във Враца не открихме такива спомени и сведения. Врачани са решили проблема си с водата и са забравили кой е извършил черната работа, докарал от 9 дерета вода според народния израз. Твърде политизираната врачанска атмосфера е свила водопроводния подвиг на кмета Симеонов до следното “общинският съвет се грижи сериозно за водното снабдяване на града и проучва изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Манастирски дол” – пише твърде пестеливо, та чак скръндзаво Д. Йоцов – виден деец на друга, противникова политическа сила в "Историята на Враца". Пък и от тогава още толкова пъти този въпрос е разширяван, преправян, че наистина е останало в забвение името на първия кмет, предприел решителни мерки за водоснабдяването. За това пък общинският съвет в деня на смъртта му – 28 ноември 1932 г. решава да го почете с погребение в двора на катедралната църква, задно с други кметове. А това вече настина е най- големият жест, който могат да направят врачани за един присаден зет, при това от друга партия. Това е истинска почит по врачански.

Информатори / Автори
Весела Пелова/ Седма регионална конференция "Минолото на родния край - послание към бъдещето"

Враца - родове и личности

МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И КМЕТЪТ ИВАН СИМЕОНОВ

Категория : Моята история / нашата история

МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ И КМЕТЪТ ИВАН СИМЕОНОВ

Истории от Враца - родове и личности

За проекта

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa