Руска Бела
Ботевият четник Никола Нанов
Категория : Моята история / нашата история
Ботевият четник Никола Нанов
- След смъртта на Ботев решено бе да бягаме кой накъдето види – казал Никола на брат си Вълко по-после.
В четата заедно с Никола имало и едно момче откъм сръбската граница. То поканило другарите си да бягат с него към границата. Осем души четници, между които и Никола, тръгнали с момчето...
След като се завърнал в село, Никола Нанов разказвал...
- Не видях точно как е убит Ботев. Другарите ми казаха, че Ботев се надигнал да види къде са турците. Пукнала пушка, куршумът пронизал челото му и той паднал. Другари отрязали главата му, за да не я носят турците нанизана на кол, взели дрехите с шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която след това запушили с камъни, трева и тръни... Побягнахме и тръгнахме към Ритлите срещу Люти брод... Залегнахме в камънака в Сенниците. Започна се престрелка с турците, предвождани от типченския спахия Джамбулаз. Наш другар се прицели в него – гръмна. Турчинът падна мъртъв. Отклонихме се оттам и продължихме нататък. Един лютибродчанин ни преведе към Зверино. Оттам ни нае друг и ни поведе нататък.
Когато стигнали границата, момчето-четник се отбило в познато село и им донесло храна. Два дена четниците се крили около това село, докато се свържат с опитни водачи, които ги извели през границата в Сърбия.
Сърбите ги посрещнали любезно и ги нахранили добре. Взели им оръжието и ги разпитали подробно за четата.
През лятото сръбски войски нападнали Турция. Никола се включил в доброволчески отряд...
При бой с турците Никола бил ранен с два куршума в крака и паднал. Турски санитари прибрали ранените, между които попаднал и той. Заедно с всички и Никола бил пренесен във Видин. При разпит той казал, че не е сърбин, а е туркоземец. Излъгал, че отишъл в Сърбия на гурбет, а те го взели войник.
От Видин Никола се обадил тайно на близките си в Бяла (сега Руска Бяла), като ги замолил да казват и те същото, ако бъдат запитани. Помолил ги също да крият и да не казват, че той е бил комита.
И наистина, турската власт запитала в Бяла за Никола Нанов, но тогавашният кмет Цеко Семов Цеков бил вече подготвен и дал благоприятни сведения.
Една сутрин селският кехая съобщил на Вълко Нанов, че каймакаминът вика него и кмета Цеко Семов да се явят на другата сутрин при него. Изплашени, двамата се явили в уреченото време при каймакамина. Този ги взел в тюрмата. Извикали Никола Нанов, който плахо и боязливо се отделил от другите тюрмаджии и излязъл. Каймакаминът попитал кмета познава ли този човек. Той кимнал глава утвърдително:
- Познавам го. От наше село е.
Попитал и Вълко Нанов дали го познава. Вълко изплакал и казал, че това е негов брат.
Братът Вълко платил исканите му три гроша и заедно с Никола си тръгнали за село. През улиците на града някои врачани го познали. Те се спирали да го гледат и хвърляли пред краката му пари. Вълко се навеждал и ги събирал. Събрал трийсет гроша.
След връщането си в село Никола първоначално отворил кръчма. После затворил кръчмата и започнал да прави керемиди в местността „Герена”.
През лятото на 1877 година русите минали Дунава и напреднали към Южна България. През есента на същата година турците прибързали да приберат десятъка от нашите села, включително и от Бяла. Те събирали житото и веднага го пращали за войските в град Плевен с коли, та даже и задянати на гръб. Някой си селянин, многодетен и вдовец, молел да не го изпращат него „в оня огън”. Ако се случело нещо, кой щял да гледа децата му! Никола Нанов излязъл напред и казал:
- Аз ще откарам колата вместо него!
Той съжалил селянина, а освен това не можел да търпи и искал да се приближи „по-близо до огъня”, още повече, че за участието му в Ботевата чета вече се шушукало тук-таме. На тръгване Никола се сбогувал с близките си и казал, че не се знае кога и дали ще се върне.
Като пристигнал в Плевен, турците го задържали с колата. Скоро русите склопили обръча около Плевен. Никола останал обсаден. С колата си той превозвал храна и припаси ту на едно, ту на друго място на фронта. Показал се пред турците старателен и инициативен, докато го назначили за отговорник на ешалон.
Един път ешалонът бил натоварен с важни и тежки припаси, които трябвало да бъдат откарани на предните линии. С хитрост Никола успял да докара ешалона така, че русите го пленили. Заедно със съселянина си Павел Цонов той отишъл с руските войски на Шипка, дето прекарвали убити войници в село Шипка и ги заравяли в общи гробници.
Завърнал се в село след падането на Шипка жив и здрав. Към празника Св. Никола той бил извикан във Враца и назначен на служба...
В четата заедно с Никола имало и едно момче откъм сръбската граница. То поканило другарите си да бягат с него към границата. Осем души четници, между които и Никола, тръгнали с момчето...
След като се завърнал в село, Никола Нанов разказвал...
- Не видях точно как е убит Ботев. Другарите ми казаха, че Ботев се надигнал да види къде са турците. Пукнала пушка, куршумът пронизал челото му и той паднал. Другари отрязали главата му, за да не я носят турците нанизана на кол, взели дрехите с шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която след това запушили с камъни, трева и тръни... Побягнахме и тръгнахме към Ритлите срещу Люти брод... Залегнахме в камънака в Сенниците. Започна се престрелка с турците, предвождани от типченския спахия Джамбулаз. Наш другар се прицели в него – гръмна. Турчинът падна мъртъв. Отклонихме се оттам и продължихме нататък. Един лютибродчанин ни преведе към Зверино. Оттам ни нае друг и ни поведе нататък.
Когато стигнали границата, момчето-четник се отбило в познато село и им донесло храна. Два дена четниците се крили около това село, докато се свържат с опитни водачи, които ги извели през границата в Сърбия.
Сърбите ги посрещнали любезно и ги нахранили добре. Взели им оръжието и ги разпитали подробно за четата.
През лятото сръбски войски нападнали Турция. Никола се включил в доброволчески отряд...
При бой с турците Никола бил ранен с два куршума в крака и паднал. Турски санитари прибрали ранените, между които попаднал и той. Заедно с всички и Никола бил пренесен във Видин. При разпит той казал, че не е сърбин, а е туркоземец. Излъгал, че отишъл в Сърбия на гурбет, а те го взели войник.
От Видин Никола се обадил тайно на близките си в Бяла (сега Руска Бяла), като ги замолил да казват и те същото, ако бъдат запитани. Помолил ги също да крият и да не казват, че той е бил комита.
И наистина, турската власт запитала в Бяла за Никола Нанов, но тогавашният кмет Цеко Семов Цеков бил вече подготвен и дал благоприятни сведения.
Една сутрин селският кехая съобщил на Вълко Нанов, че каймакаминът вика него и кмета Цеко Семов да се явят на другата сутрин при него. Изплашени, двамата се явили в уреченото време при каймакамина. Този ги взел в тюрмата. Извикали Никола Нанов, който плахо и боязливо се отделил от другите тюрмаджии и излязъл. Каймакаминът попитал кмета познава ли този човек. Той кимнал глава утвърдително:
- Познавам го. От наше село е.
Попитал и Вълко Нанов дали го познава. Вълко изплакал и казал, че това е негов брат.
Братът Вълко платил исканите му три гроша и заедно с Никола си тръгнали за село. През улиците на града някои врачани го познали. Те се спирали да го гледат и хвърляли пред краката му пари. Вълко се навеждал и ги събирал. Събрал трийсет гроша.
След връщането си в село Никола първоначално отворил кръчма. После затворил кръчмата и започнал да прави керемиди в местността „Герена”.
През лятото на 1877 година русите минали Дунава и напреднали към Южна България. През есента на същата година турците прибързали да приберат десятъка от нашите села, включително и от Бяла. Те събирали житото и веднага го пращали за войските в град Плевен с коли, та даже и задянати на гръб. Някой си селянин, многодетен и вдовец, молел да не го изпращат него „в оня огън”. Ако се случело нещо, кой щял да гледа децата му! Никола Нанов излязъл напред и казал:
- Аз ще откарам колата вместо него!
Той съжалил селянина, а освен това не можел да търпи и искал да се приближи „по-близо до огъня”, още повече, че за участието му в Ботевата чета вече се шушукало тук-таме. На тръгване Никола се сбогувал с близките си и казал, че не се знае кога и дали ще се върне.
Като пристигнал в Плевен, турците го задържали с колата. Скоро русите склопили обръча около Плевен. Никола останал обсаден. С колата си той превозвал храна и припаси ту на едно, ту на друго място на фронта. Показал се пред турците старателен и инициативен, докато го назначили за отговорник на ешалон.
Един път ешалонът бил натоварен с важни и тежки припаси, които трябвало да бъдат откарани на предните линии. С хитрост Никола успял да докара ешалона така, че русите го пленили. Заедно със съселянина си Павел Цонов той отишъл с руските войски на Шипка, дето прекарвали убити войници в село Шипка и ги заравяли в общи гробници.
Завърнал се в село след падането на Шипка жив и здрав. Към празника Св. Никола той бил извикан във Враца и назначен на служба...
Христо Босев. Ботевият четник Никола Нанов.
Спомени от архивите
Братовият му син Тодор Вълков Нанов разказва: „Коцо Нанов като младеж е бил здрав и едър. Той е бил от тези хора, за които казват, че си не знаят силата. Веднъж Коцо бил на воденицата. Старият воденичар се обзаложил с мливарите: който спре воденичния камък с ръце, дава му пълен чувал с брашно. Опитвали се най-големите юнаци, но никой не успявал да спре въртящото се колело. Накрая Коцо подложил кожуха си, напънал сили и воденичното колело запрело да се върти.”
Братовият му син Тодор Вълков Нанов разказва: „Коцо Нанов като младеж е бил здрав и едър. Той е бил от тези хора, за които казват, че си не знаят силата. Веднъж Коцо бил на воденицата. Старият воденичар се обзаложил с мливарите: който спре воденичния камък с ръце, дава му пълен чувал с брашно. Опитвали се най-големите юнаци, но никой не успявал да спре въртящото се колело. Накрая Коцо подложил кожуха си, напънал сили и воденичното колело запрело да се върти.”
ТДА – Враца, Ф 1314, оп. 1, а. е. 170, с. 5.
Информатори / АвториИз "Ботьов си поведе белите комити", 2008
Истории от Руска Бела
-
Из историята на Руска Бела
- Откак се е село заселило
-
Ботевият четник Никола Нанов
- Моята история / нашата история
-
Фоторазказ за Руска Бела - ХХ век
- Фотоархив
-
Родови истории - спомените на Жана Босева
- Моята история / нашата история
-
Журналистът Иван Велин разказва родови истории
- Моята история / нашата история
-
Строежът на обществените сгради - училището, общината и часовника
- Откак се е село заселило
-
Паметникът на загиналите във войните и каменоделецът Петър Ангелов
- Откак се е село заселило
-
Спомени и разкази за миналото на селото, местности, личности и събития
- Откак се е село заселило
-
Спомен за селското стопанство
- Откак се е село заселило
-
Иван Велин разказва за Ботевия четник Никола Нанов
- Моята история / нашата история