Сватбата на най-малката дъщеря в семейство Горанови от село Ботево - 1941 година Четиресе и първа година е мойта сватба – от Ботево съм дошла у Букьовци, така беше тогава (днес гр. Мизия). Дарове са даваха на кръстник, на свекър, свекърва, на етърва, на девер – всичките даряваме с одеала, с чаршафи, ризи, пешкире – всичко, чорапи… Там, от Ботево наще ги докараха мойте дарове тука ги докараха с кон и отгоре рубата – на ковчега наслагана рубата сичката. Така са караше некога – с конете и викат: „И-хууу, и-хуууу…” Тука спреха на портата и свекъра требва да иде да плати, да плати и тогава пускат да влезнат. Отиде да плати и тогава влезнаха тука и така разтовариха. Тука имаше един кош – направиха една голема сватба – улицата беше пълна с народ и двора. Мои чершафи, мои одеяла – тъкано. Я си бех тъкала – седемнайсе годишна бех кога си тъках тия одеяла къде ги имам – наводката… Пошивала съм с домашна прежда – така беше некога… - Кога се дават тия дарове? - Като додът и седнат на трапезата – наредът са хората и тогава булката и младоженяка минават по трапезата, чиститяват и те им дават парички… Метаме там кой пешкир, кой голем дар… На свекър, на свекървата, девер имах, етърва имах – се им дадох големи дарове… кръстник. На кръстник се така: одеала, чаршафи, възглавници, чорапи, пешкире. Тия дарове ги земат за кръстника и шаферките играат, играат с тех, играат, играат да им дават паричка (кръстникът да ги откупи). Симеона Христова Въловска, р. 12.09.1921 г. в с. Ботево, Врачанско. Омъжила се през 1941 г. в с. Букьовци (Мизия). 1.05.2009 г. гр. Мизия. Зап. Калина Тодорава. ЕФ - РБ „Христо Ботев” – Враца.Ботево
Сватбата на баба Симьона
Категория : Моята история / нашата история
Риза за честта
- А след това всички хващат ли се на хоро с даровете?
- Хващат са, разбира се, играат „шареното хоро” с даровете са наловат и играат… Тука играеха у двора и тука, на улицата, и тука – народ и музиката свири, и хоро… Фотограф имаше там, та ни снима с дедо ти Марин.
- Ти играеш ли „шареното хоро”? - К. Т.
- Играх го. Булката върви напред, булката води орото.
- Кръстниците какво ти дадоха на тебе? - К. Т.
- Те ми дадоха кобилица с два котли – такива бакърени имаше некога – венец по краищата на котлите и вътре бонбонки, карамелки…
- Каква музика имаше?- К. Т.
- Флигорки, краненца, тупанка – така беше…
- А ти като дойде тука свекървата даряваше ли та с нещо? - К. Т.
- Свекърва ми ми даде риза за честта. И като се… с дедо ти такова… я бех с честа си. Сипаха ракия отгоре – да видат дали действително имам това. Тогава е тука запалиха огън и турат на един кол запален сноп ластунье и викане до сутринта, и ихкане и викане… И сутринта потеглихме за Ботево. Сутринта додоа роднини и ние и отидохме пеша с музика – такова… тупанче и краненце…
Баба ти Влъкана (майка й) ми пускаше една совалка тогава у пазвата; една шарена хурка с къделка вълна и вретено насам, та ги донесоа…
- Имаше ли уруглица на твойта сватба? - К. Т.
- Тия за Ботево кога отидоа, те си носеа така. Некоги сложеа на пръта една кокошка и забият на пръта и ихкат, и викат и носи ги един мъж и ихка, и вика на хорото, през народа…
- Кой те научи да тъчеш?
- Там, баба в Ботево.
Истории от Ботево