„Престилката е белег за жената. Мъж престилка не носи” (Маринов 1984: І 221). Заедно със забрадката и пешкира, престилката в сватбената обредност е един от най-често представящите женското начало символи. Различните изследователи я определят като „еквивалент на женската утроба” и „врата, която затваря пътя към дома-утроба при раждането и сватбата”. Новороденото задължително било поемано в престилка – на майката или на бабата. Чрез нея се осъществявал преходът от оня към тоя свят. „Като един от главните декоративни центрове в костюма престилката се изравнява по значение с ризата. Не случайно всички символи, заложени във везбената орнаментика на ризата, се открояват дори по-силно в нейната тъкан.” (Ганева 2003: 55)Ботево
Ботевските тъкани престилки - кр. на ХIХ - нач. на ХХ в.
Категория : Вярвания и традиции / песни
Ботевските тъкани престилки - кр. на ХIХ - нач. на ХХ в.
Според една етиологична легенда от с. Фурен, Врачанско, Господ някога бил наредил да раждат и мъжът, и жената. Веднъж жената родила, повила новороденото и взела да го кърми. Когато дошло време да роди, мъжът се качил на една трънлива круша. „И зел да го ражда вече да пада доле на земята. И Господ го гледал отгоре. Добре, ама жената, като видела, че мъжа зел да ражда, она отишла и си отворила престилката. При падане на детето от мъжа она подложила престилката и го фанала…” Господ проклел мъжа никога да не ражда, а благословил само жената да ражда. Оттогава ражда само жената (Когато 1993: №14).
За настоящата разработка особен интерес представлява запазеният сватбен чеиз и дар на дъщерите в семейството на Вълкана и Христо Горанови от с. Ботево, Врачанско.
Най-малката дъщеря – Симеона (р. 1921 г.), която се омъжила в Букьовци (гр. Мизия) през 1941 г. получила като дар от своята свекърва вълненик – 30 лакти, много тъкани престилки, ризи, чаршафи. Свекърва й била от богат род – Крайчовци. Няколко престилки от този дар са особено важни за нея, които запазила и до днес – „престилката с лозичката” като тя я нарича, кафява сатенена престилка, модна по онова време, обшита с черна купешка дантела, каквато свекървата дала и на етърва й, „престилката с парите и гюловете” – три червени и розови рози с пришити пари и най-важната престилка – „престилката с лулките (люлките)”, както я наричала свекърва й баба Йордана (родена 1894 г. в с.Букьовци и тук омъжена) - червена прека престилка с множество геометрични мотиви, с богата монетна украса, обшита с тел, кадифе и маниста. Тя изпълнявала специална обредна функция - опасана с нея за пръв път като млада булка изкарала на паша стоката.
В село Ботево често срещан мотив върху престилки са рози и маковетена едри цветове и китки и тези тъкани се отличават от останалите именно по яркостта и наситеността на цветовете, по големината им, заемащи цялата им площ. В престилка на Вълкана Горанова, р. 1878 г., майка на сестрите, композицията е съставена от четири китки – две по-малки в горната третина на престилката и две, заемащи цялата долна половина. Разделени са по средата също с орнамент – розови цветя.
Специално внимание можем да отделим на престилка, тъкана от другата нейна (доведена) дъщеря – Горана, и тя омъжена в Букьовци (Мизия). Това е т. нар. „престилка с петлите”, която споменахме по-напред в настоящата разработка. Изтъкана е от Горана като момиче – майка им била строга и карала дъщерите си от рано сами да си готвят рубата. Изпълнена е в два основни цвята – черно и лилаво – прека престилка. Долната половина е отделена и окантена в двата края с оранжева ивица, върху която са разпределени симетрично малки геометрични мотиви – жълти, зелени, розови и лилави триъгълници. По средата на долната половина е изтъкана редица от пет петела, всички обърнати в една посока. В средата е ярко жълт петел, от двете му страни - ярко розови, а в краищата – лилави. По този начин центърът изпъква и привлича вниманието - ярко жълтият петел с неговата слънчева и оплодителна символика.
Престилките, запазени в невестинския ковчег на третата дъщеря – Димитра са типичните тъкани преки престилки на червени и изпъстрени на дребни шарки ивици, обточени с кадифе и телена дантела, с изключително богата монетна украса. Те са от типа „престилка на лулките (люлките)”, за която стана вече дума. Повечето престилки са с монетна украса, на на престилката на Вълкана Горанова при сребърните пари е прикачен и нейният медал, даден й като многодетна майка.
Калина Тодорова / Из *Златни ръце - народните занаяти във Врачанския край *, 2010
Истории от Ботево