На снимката: Младоженците и сватбарите с даровете - сватбата на Йошка и Георги Лилов, с. Ботево, Врачанско, 1966 г. Въвеждането на булката в новия й дом било съпроводено със задължително даряване от страна на свекървата и от близки роднини във цяло Врачанско. Някога свекървата дарявала младите с черга, с която да се завиват, с ризи и чорапи, пешкири. Богати и пребогати дарове получавала невестата, която отивала в по-заможен дом – одеала, чаршафи, възглавници, престилки, вълненици, платно – вълнено, памучно, свилено; цели топове платна и черги. Дарът се мятал на лявото рамо на всеки от младоженците, а по-късно бил наложен обичаят младите „да си сплетат” ръцете – и така „да хвърлят” дар отгоре им. Всяка вещ, преди да бъде „метната” върху техните сплетени ръце, е била вдигана високо от шаферките и сред всеобщо „ихкане и броене” – „мятана”. Натрупаните „багажи”, щом станели толкова много, че двамата „немож ги удържа”, техни приближени „отвалвали” отстрани на столове и мятането продължавало отново върху освободените им ръце. Друга често срещана практика била „да се опъне въже”, върху което на показ „са мятани” даровете, след като били свалени от раменете на младоженците.Ботево
Сватба
Категория : Фотоархив
Сватба - *Шареното оро*
Кулминацията и краят на сватбеното веселие винаги било отбелязвано с даряването на сватбарите и заиграването на „шареното хоро”.
Широко разпространена била и практиката с даровете да се играе пред кръстника. Шаферките играели ръченица с нашития дар, кръстникът го „откупувал”, а булката целувала ръка и „качвала” дара първо на кръстниците, после на свекър и свекърва и така на по-близките, сетне и на всички сватбари. „Пълен дар” се давал на основните обредни лица и на близките роднини. „Пълният дар”, както го наричат нашите информатори, се състоял от одеяло и/или чаршаф, а на негопришити риза, по-късно - пижама, възглавница, табуретка, чорапи, каре, мильо. Такива дарове за всяка сватба се приготвяли обикновено над 10-15 броя.
След даряването се заигравало шареното хоро (някъде кривото хоро или моминото, хоро на кръстника) - сватбарите се „наловат на него с даровете” и така, играейки излизали на мегдана, където веселбата продължавала до късно „и сички гледат даро на булката”, докато „сватбата се разнесе”.
По даровете се съдело както за имотното състояние на невестата и жениха, така и за нейната сръчност и умение да тъче, плете и шие, да върши женска работа, за усета й към красивото. „Тежестта му” – т.е. колкото е по-голям и включва повече елементи – изразявала почитта на младоженците към участниците в сватбата. Най-богато са дарявани старокята и кръстниците, деверите, родителите на младоженеца. Като знак за уважение булката дарявала и всеки, присъствал на сватбата (обичаят бил задължителен за всички селища и всички общности на територията на региона) – „…и най-близкия, и най-чуждия, и най-малкия, и най-стария”: „И на най-малкото, и на най-далечното от улицата дете да дойде, са дава кърпа. Щом е влезнал у двора на невестата, му са дава кърпа ли е, чорапци ли е – ако е момиче – престилчица, ако е момче – кърпичка. Но щом е влезнал у двора на невестата, обезателно му са дава дар.”
Калина Тодорова - Из "Златни ръце", 2010
Истории от Ботево
