Трудно е да се каже кога точно западноевропейските духови инструменти проникват в България, кога медните им гласове запяват български народни мелодии. Има исторически свидетелства, че преди освобождението на България наши музиканти са свирили в турски военни музики, в музиката на Казак алайъ (военна част от християни в османската армия) с медни духови инструменти. След Освобождението през 1878 г. у нас се създават първите военни духови музики. Ръководят ги чешки капелмайстори. По техен образец възникват и градски духови музики в много български селища. Средища на тази традиция в края на ХIХ и началото на ХХ век са Северозападна и Централна Северна България. По това време групите са съставени от свирачи на медни духови – тромпет, флигорна, валдхорна, баритон, тромбон, туба, дървени духови – кларинет, флейта и ударни инструменти. През първата половина на ХХ век пъстрата музика на духовите и военни оркестри се фолклоризира. Появяват се първите селски духови оркестри от фолклорен тип. В Търнак през 1931 г. селският учител по музика Първан Ганчев създава духов оркестър. Той бързо става неотменна част от културния живот на селото. Танцови забави, селски събори, читалищни и училищни тържества, сватби, кръщенета, та дори и погребения са немислими без оркестъра. В известен период около края на 70-те години духова музика звучи всяка събота и неделя и празнични дни в центъра на селото около 16 часа. Тогава съставът наброява 6-7 човека ентусиасти, които се събират да радват малки и големи със своята музика. В най-силните си времена този оркестър достига 22 души. През годините в оркестъра свирят няколко поколения музиканти. Възрастните хора в селото ги разделят образно на „старите музиканти“ и „от младите“. Те свързват разделението с това, че „старите“ са от създаването на духовата музика, а „младите“ са тези, които ги наследяват или постепенно обновяват състава. От т. нар. „стари музиканти“ все още се помнят имената на Първан Ганчев, Цеко Гугузки, Сечко, Йото Табака (тъпан). От „младите“ музиканти са Лало Пешев (флигорна), Сашо Александров (флигорна), Цветко Попето (кларинет), Ферко (кларинет), Иван Пеев, Начо Трифонов, Васил Иванов, Марин Дръндара (тъпан), Цеци (на Сечко син), Тото и др. От тук личи, че е имало и потомствени музиканти. По спомени на дядо Иван Цоканов от „нашата“ (от Търнак) музика са свирели в музиката на Дико Илиев в Оряхово. Нейното съществуване продължава до средата на 80-те години. Сега само спомените на възрастните и старите снимки ни напомнят за богатия музикален и културен живот в селото. Съвременниците на това време си спомнят с тъга за дните, когато изморени от работния ден или прибрали се от полето, усещали тръпка в сърцата си при звука на музиката, която се носела от селския площад.Търнак
Музиката на Първан Ганчев
Категория : Моята история / нашата история
Музиката на Първан Ганчев
Виолета Кръстева / В: "Духовата музика - ХХ век - емблемата на Северозападна България", 2017
Истории от Търнак