Цветан Цоканов – бялата лястовица на Търнак

На 1 март 1927 година е роден Цветан Йорданов Цоканов. И може би символиката на датата не е случайна. Обречен по рождение, той отдава живота си на самодейността. Учител, музикант и поет – това е Цветан Цоканов.

След като завършва музикална педагогика, Цветан Цоканов е разпределен за учител в с. Бреница. На 1 октомври обаче е преместен в родния Търнак и животът му се завърта около училището и читалищната дейност. На 14 януари 1952 година управата на местното читалище взема решение младият учител да поеме ръководството на четиригласния хор, ръководен до това време от Първан Ганчев, и една певческа група. Избира песни на Държавния ансамбъл с ръководител Филип Кутев.

„На 22 май 1953 година –разказва Цоканов в едно интервю – бяхме на националните прегледи в столицата. Съставът пя така, както аз изках. След изпълнението ни ни съобщиха, че журито ни изпраща за запис в Радио София. За нас това бе неверотен сън. Записахме четири песни.”

След това участие са поканени в Дома на народната армия от Филип Кутев, а след това участват и в манифестацията за 24 май.

За работата си Цоканов е награждаван с орден „Кирил и Методий” ІІІ степен, по-късно и ІІ-ра. Отдел „Просвета” – Враца го награждават с „Червено знаме на мира”.

„Съставът, който ръководех – споделя Цоканов – беше познат на всички млади композитори, на проф. Н. Кауфман, Стефан Кънев, Петър Льондев, Иван Вълев, Никола Ненов, Петър Стоянов. Щом откриех и ми хареса песен от нашия край, я изпращах на някой от тях. Те или я хармонизираха, или разработваха, и веднага ми я връщаха, всичко – безплатно”.

„Нашит репертоар беше един от тежките репертоари... Аз се стремех да взема най-трудната песен, защото мурафета не е само да излезеш да я изпееш, а и да съумееш да направиш”...

Хорът на Цоканов участва във всички тържества в селото и общината. Първенец е на регионално и национално ниво.

Националното радио в рубриката си „Весела неделя” често пуска записи на женската група.

През 1966 година в Бреница има обещание да направят предаване за националната телевизия, но се случва така, че една от ръководителките, която ще участва сватба, друга смърт и не могат да участват. И звънят по телефона Цоканов там ли е, там е. Дайте го. Обаждат се от телевизията. Може ли така и така. Може казвам. Да си жив и здрав.... Жените веднага се отзоваха. Отиваме вечерта – дисциплина супер. Няма това, няма онова. Чакат и ме гледат какво ще стане, какво няма да стане. И действително те оправдаха доверието.... А тоя, който обявяваше номерата... при обявяването вмъква и това А сега ще чуете златните българки от село Търнак.

Не си спомням Врачанският салон да не е посрещнал нашия състав бурно и да го изпрати със супер признателност.

Цветан Цоканов събира песни от селото и издава книжката „Песни от с. Търнак”.

През годините събира група от 7-8 човека, която изпълнява сценки на обичаи от местния край.

„През 1985 год. с „Коледуване” поздравихме България за Новата година”.

Организира и мъжка група. Както и Ритуална група към Кметството за венчавки и именуване.

С децата от двете училища „съживява” местните детски игри под надслов „Игрите на дядо и баба”. Тази уникална програма е заснета от Националната телевизия.

През 1981 г. Цоканов „обира” наградите на фестивала в Копривщица. Златен медал получават женската фолклорна група, Мъжката певческа група, Детският фолклорен състав, Елена Бойкинска като индивидуален изпълнител и За представяне на коледарски костюми.

За упоритата си работа Цветан Цоканов е награждаван с екскурзии до  Унгария и Москва. А със състава – до Варна, Рилски манастир, Румъния.

Цоканов е автор на химна на с. Търнак.

За известен период той ръководи и хора на завод „Пионер” в Бяла Слатина.

Цветан Цоканов отдаде живота си на художествената самодейност в с. Търнак. И не само. Събираше материали за историята на селото, но така и неможа да ги види събрани и издадени в книга.

През 2013 г. на 18 октомври Цветан Цоканов си отиде от този свят, но неговото дело остава незабравено. „Хорът на Цоканов” – така ще бъде запомнен съставът, който той ръководеше и който постепенно си отива с него. Останалите негови певици сега са част от пенсионерските певчески състави.

 

Използвани източници:

В. Бяла Слатина, бр. 13, 11.05.1999.

Архив на „Ета-Рава ТВ”

Информатори / Автори
Виолета Кръстева - Регионално краеведско дружество - Враца