Останките от това средновековно българско селище се намират в местността Крешка, на 5 км югозападно от с. Софрониево по десния бряг на р. Огоста. Тук сега са ниви, но винаги подир оран се изравят на повърхността късове от средновековна керамика и домашен инвентар, които показват, че селището е съществувало още през Второто българско царство и през първите векове на турското робство. До 1910 г. тук е имало запустяла каменна еднокорабна църква с паднал свод и следи от стенописи. Обаче камъните от тази църква били взети за строеж от една известна софрониевска фамилия, която по-сетне не видяла добро. В местността Крешка и до наши дни са останали на местата си каменните надгробни кръстове от гробището на село Проданковец. По стил и по орнаментика те сочат определено XIV — XVI в. (вж. Николов, Б. Софрониево. — Враца, 1971, с. 37, обр. 18 — Гробищни каменни кръстове от Проданковец). Село Проданковец се среща като ленно владение в османски документ от XV в. с 11 домакинства. В този списък е заедно със съседните си села Галиче и Крушовица (ИБИ, т. XIII, с. 243).
Село Проданковец е обезлюдено по неизвестни засега причини в началото на XVII в. След освобождението от турско робство върху землището на обезлюденото село Проданковец се образували две нови български села — Ботево и Крива бара.
Информатори / Автори Богдан Николов, "От Искър до Огоста", 1996