Търнак
Баенето – позабравеното лечение на душата и тялото
Категория : Вярвания и традиции / песни
Баенето – позабравеното лечение на душата и тялото
Докъм края на второто десетилетие на ХХ в. народът разчита при заболяване най-вече на своята природна медицина. До лекар и болница се прибягва само в крайни случаи, след неблагоприятните резултати от домашно лекуване. С течение на времето това се променя – с помощта на законодателни мерки традицията се изоставя повсеместно. Заклеймена, народната медицина се определя като „бабини деветини“, макар с нейните методи да се церят, според някои проучвания, стотици болести, като в този списък влизат и симптоми като температура, кашлица, главоболие, повръщане и др.
Народните представи за болестите и лечението се опират на вярването, че за всяка болест има билки, които могат да я лекуват (77 билки и половина). Приемат се най-често вътрешно във вид на чай или запарка. Берат се през лятото и се изсушават.
На особена почит са се радвали правачите – намествали са изкълчени стави.
По-тежки болести са се лекували от баячки и врачки.
Елементи на баенето се откриват още в тракийската лечебна култура. Пръв по-обзорен преглед върху баянията прави учителят Цани Гинчев в сп. „Труд“ от 1889 г. в статията „Няколко думи за нашите народни баяния“. Михаил Арнаудов ги определя като форма на магическо лекуване, а Христо Вакарелски – като заклинание към болестта.
Баенето се придобива чрез предаване. Най-често с това се занимават жени. Предаването става изключително по родова линия – от майка на дъщеря или от баба на внучка.
Момичето трябва да е младо, „чисто“, „да не се е пропрало“ (да не е влязло в пубертета).
Текстът на баенето не трябва да се изрича на глас. При баене се повтаря поне 3 пъти, за да се изчистят „уроци и страци“.
В дипломната си работа „Етнографско изследване на с. Търнак, Белослатинско“ от 1946 г. Маргарита В. Костова пише за урочасването: „Когато някой има силно главоболие, повръща и постоянно му се спи, казват че той е урочасан. Обикновено това се отнася за деца. Тогава болният го завеждат при баячка да му бае от уроци“. Пак в това изследване е записан и текст на баене срещу уроци:
Бела птица фърчеше,
в криле млеко крепеше,
бело млеко капеше по бели камъне,
камъне се пукаха.
Да се спукат тиа очи зли.
Ако е мъж – мъде да се спука.
Шарена крава шарено теле.
Сама го отелила,
сама го облизала,
сама му уроци баиала.
Отдоле иде чуден човек,
на рамо носи чудна тояга
и чуден наджак.
Отиде в чудна гора,
насече чудни пръте,
направи чудна ограда.
Вкара чудна крава,
издои чудно млеко,
направи чудно сирене,
закара го на чуден пазар,
продаде го на чудни ора,
кой апне да се люсне.
Народните представи за болестите и лечението се опират на вярването, че за всяка болест има билки, които могат да я лекуват (77 билки и половина). Приемат се най-често вътрешно във вид на чай или запарка. Берат се през лятото и се изсушават.
На особена почит са се радвали правачите – намествали са изкълчени стави.
По-тежки болести са се лекували от баячки и врачки.
Елементи на баенето се откриват още в тракийската лечебна култура. Пръв по-обзорен преглед върху баянията прави учителят Цани Гинчев в сп. „Труд“ от 1889 г. в статията „Няколко думи за нашите народни баяния“. Михаил Арнаудов ги определя като форма на магическо лекуване, а Христо Вакарелски – като заклинание към болестта.
Баенето се придобива чрез предаване. Най-често с това се занимават жени. Предаването става изключително по родова линия – от майка на дъщеря или от баба на внучка.
Момичето трябва да е младо, „чисто“, „да не се е пропрало“ (да не е влязло в пубертета).
Текстът на баенето не трябва да се изрича на глас. При баене се повтаря поне 3 пъти, за да се изчистят „уроци и страци“.
В дипломната си работа „Етнографско изследване на с. Търнак, Белослатинско“ от 1946 г. Маргарита В. Костова пише за урочасването: „Когато някой има силно главоболие, повръща и постоянно му се спи, казват че той е урочасан. Обикновено това се отнася за деца. Тогава болният го завеждат при баячка да му бае от уроци“. Пак в това изследване е записан и текст на баене срещу уроци:
Бела птица фърчеше,
в криле млеко крепеше,
бело млеко капеше по бели камъне,
камъне се пукаха.
Да се спукат тиа очи зли.
Ако е мъж – мъде да се спука.
Шарена крава шарено теле.
Сама го отелила,
сама го облизала,
сама му уроци баиала.
Отдоле иде чуден човек,
на рамо носи чудна тояга
и чуден наджак.
Отиде в чудна гора,
насече чудни пръте,
направи чудна ограда.
Вкара чудна крава,
издои чудно млеко,
направи чудно сирене,
закара го на чуден пазар,
продаде го на чудни ора,
кой апне да се люсне.
Даден е и друг текст:
Пръснете се уроци
като пена по море,
като бабички от кръщене
като булки от вода,
като моми от сбор.
Да идете в пусти гори галилейски,
че там има чести трапези,
позлатени паници и червен месал.
Там да идете, там да ядете,
там да пиете.
Иванкино месо не яжте,
Иванкина кръв не пийте,
че ми е Иванка кръстена,
кръстена и миросана,
на Божа майка предадена.
(Повтаря се 9 пъти.)
Друг вид баене Маргарита Костова е отбелязала срещу болести. Червен конец се намотава около бяло перо. С перото се очертава болното място като се изрича следното:
Добрице ле, сестрице,
шъ ти се помола
с лека ръчица,
с блага думица,
с червен конец,
с леко перце,
с кръстат босилек.
Да ми олекнеш,
да ми облагнеш
като пресно млеко,
като агне на зелена трева,
като пиле над майчино крило,
че ми са съ рани разлютили,
че ми са съ люто възбудили.
Та болът Иванка,
та вика Иванка.
Добрице ле, сестрице,
шъ ти се помола
с лека ръчица,
с блага думица,
с червен конец,
с леко перце,
с кръстат босиле.,
Да се разпръснеш,
да се разидеш.
Като прах по небо,
като пена по море,
като жени от черква,
че тука нема за тебе легло да лежиш.
Добрице ле, сестрице,
шъ ти се помола
с лека ръчица,
с блага думица,
с червен конец,
с леко перце,
с кръстат босилек.
Да си идеш,
да се невидиш
в пусти гори галилейски
дето петел не пее,
дето кокошка не крека,
дето наджак не сече,
дето бухал не буха,
дето нощови не клопат,
дето огрибка не чегърта.
Там да идеш, там да бъдеш.
Баене срещу страх. Когато някой се изплаши от нещо – става му лошо пребледнява, тресе го – се смята за болен и отива да му баят от страх:
„Излез страх от кости, из кокале, из стави, че те е срешнал Иванчо на пъкя, на кръстопъкя, та ти е кокале строшил, крака скъсал и сърце изпил.
Излез страх из кости, из стави, из жили и сички снажица.“
Последното изречение се повтаря три пъти по три, всичко девет пъти.
Леенето на куршум също до някаква степен може да се отнесе към баенето. При него се ползват почти същитите думи, но този път в магическото действие се използват и оловото, и водата.
Части от тези текстове откриваме и в книгата „Фолклор и народни обичаи от Ботевград“. Това смятам не е случайно, защото част от родовете в Търнак са наследници на преселници от Ботевград и Правец.
Баенето има и друго медицинско свойство – психотерапията, тъй като премахва на първо място психическото неразположение – страхът, който причинява физическото заболяване. В миналото се е смятало, че баячката лекува не само тялото, но и душата.
Пръснете се уроци
като пена по море,
като бабички от кръщене
като булки от вода,
като моми от сбор.
Да идете в пусти гори галилейски,
че там има чести трапези,
позлатени паници и червен месал.
Там да идете, там да ядете,
там да пиете.
Иванкино месо не яжте,
Иванкина кръв не пийте,
че ми е Иванка кръстена,
кръстена и миросана,
на Божа майка предадена.
(Повтаря се 9 пъти.)
Друг вид баене Маргарита Костова е отбелязала срещу болести. Червен конец се намотава около бяло перо. С перото се очертава болното място като се изрича следното:
Добрице ле, сестрице,
шъ ти се помола
с лека ръчица,
с блага думица,
с червен конец,
с леко перце,
с кръстат босилек.
Да ми олекнеш,
да ми облагнеш
като пресно млеко,
като агне на зелена трева,
като пиле над майчино крило,
че ми са съ рани разлютили,
че ми са съ люто възбудили.
Та болът Иванка,
та вика Иванка.
Добрице ле, сестрице,
шъ ти се помола
с лека ръчица,
с блага думица,
с червен конец,
с леко перце,
с кръстат босиле.,
Да се разпръснеш,
да се разидеш.
Като прах по небо,
като пена по море,
като жени от черква,
че тука нема за тебе легло да лежиш.
Добрице ле, сестрице,
шъ ти се помола
с лека ръчица,
с блага думица,
с червен конец,
с леко перце,
с кръстат босилек.
Да си идеш,
да се невидиш
в пусти гори галилейски
дето петел не пее,
дето кокошка не крека,
дето наджак не сече,
дето бухал не буха,
дето нощови не клопат,
дето огрибка не чегърта.
Там да идеш, там да бъдеш.
Баене срещу страх. Когато някой се изплаши от нещо – става му лошо пребледнява, тресе го – се смята за болен и отива да му баят от страх:
„Излез страх от кости, из кокале, из стави, че те е срешнал Иванчо на пъкя, на кръстопъкя, та ти е кокале строшил, крака скъсал и сърце изпил.
Излез страх из кости, из стави, из жили и сички снажица.“
Последното изречение се повтаря три пъти по три, всичко девет пъти.
Леенето на куршум също до някаква степен може да се отнесе към баенето. При него се ползват почти същитите думи, но този път в магическото действие се използват и оловото, и водата.
Части от тези текстове откриваме и в книгата „Фолклор и народни обичаи от Ботевград“. Това смятам не е случайно, защото част от родовете в Търнак са наследници на преселници от Ботевград и Правец.
Баенето има и друго медицинско свойство – психотерапията, тъй като премахва на първо място психическото неразположение – страхът, който причинява физическото заболяване. В миналото се е смятало, че баячката лекува не само тялото, но и душата.
Използвани източници:
Вакарелски, Христо. Етнография на България. –С., Наука и изкуство, 1974. 797 с.
Етнографски проблеми на духовната култура. –С., БАН, 1989. 263 с.
Костова, Маргарита В. Етнографско изследване на с. Търнак, Бело-Слатинско: [Дипломна работа, предст. в Катедрата по Слав. Етнография при СУ], 1946. – 365л.
Фолклор и народни обичаи от Ботевград. 1968. 181с.
http://sanovnik.bg/n4-37758 - [електронен ресурс].
Информатори / АвториВакарелски, Христо. Етнография на България. –С., Наука и изкуство, 1974. 797 с.
Етнографски проблеми на духовната култура. –С., БАН, 1989. 263 с.
Костова, Маргарита В. Етнографско изследване на с. Търнак, Бело-Слатинско: [Дипломна работа, предст. в Катедрата по Слав. Етнография при СУ], 1946. – 365л.
Фолклор и народни обичаи от Ботевград. 1968. 181с.
http://sanovnik.bg/n4-37758 - [електронен ресурс].
Виолета Кръстева / В: Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019
Истории от Търнак
-
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЕДИН ВОЙНИК
- Моята история / нашата история
-
АИРА
- Моята история / нашата история
-
ЗОРНИЦАТА И МАМИКЕРВАНЪТ
- Вярвания и традиции / песни
-
СТАНИ, НИНЕ, ГОСПОДИНЕ
- Вярвания и традиции / песни
-
Седнал овчар да вечеря - сватбена песен
- Вярвания и традиции / песни
-
КАЖИ, ГЕНЕ, КАЖИ, МАМО
- Вярвания и традиции / песни
-
Музиката на Първан Ганчев
- Моята история / нашата история
-
Из историята на Търнак
- Откак се е село заселило
-
Спомен за Цветан Цоканов и прочутия женски народен хор на Търнак
- Моята история / нашата история
-
Цветан Цоканов – бялата лястовица на Търнак
- Моята история / нашата история