- Срещала ли си легендата, че т...
Клина Тодорова/ "Рилският Чудотворец и Бистрешкият манастир", 2013
Бистрешки манастир
...Като пчели кога се трупат около паница мед... - спомените на учителката Пелагия Стоянова
Категория : Вярвания и традиции / песни
...Като пчели кога се трупат около паница мед... - спомените на учителката Пелагия Стоянова
- Срещала ли си легендата, че тук е бил свети Иван Рилски, че е живял в тоя манастир? - КТ
- Да, чувала съм я от бистречане – че Иван Рилски… Ма аз се чуда дали е тоя Иван Рилски, който е основал Рилския манастир!... Така се говори: че Иван Рилски, който е основал Рилския манастир първо е бил тука в тоя манастир и е живял в Постницата, така наречената „Постница” – горе така… Така в една пещера над една вода – там му е бил живота. Хранил са е с горски плодове, с горски плодове, с кореняци – какво е ял – не знам, но там е бил. Така го говори цел Бистрец – това е от предания…
И хората са били много набожни. Даже свекър ми ми е казвал, Бог да го прости, че го поменувам, е бил… …пастирче е бил, овци пасъл, кози и „като идеме – вика – те са живели там негде, под манастира н,ги е било къщата – като идеме и една вечер – вика…” Ветровете като са веяли, там от оградата на манастира паднала некаква дъска и той я зима и я носи дома си. „Леле, като ме виде мама: „Откъде носиш таа дъска?”- „Е от манастира.”- „И защо я зема?”- „Еми ветъро я отвел и яз я донесох те да я изгориме.” - „Дъската ша занесеш откъде си я намерил. Тава е свято место, Божие место. Нема да донасаш в къщи такива неща! Дъската – на место!”
Това е лично па от моя свекър. „И язе – кае – бех детиняк, като каза мама, че дъската требва да си иде там, откъде е намерена, че това е греховно, зех и на другия ден си я остаих там – вика.” Това е било почитанието на хората към манастирите и уважението! „Занесох – кае – дъската и си я остаих.”
- Ти от коя година си в Бистрец? - КТ
- Ами аз - от четиресе и девета…
- Хората продължаваха ли да ходят (на манастира) и по комунистическо? - КТ
- Да, ходеха на манастира. И мойта свекърва беше толкова набожна – секи 28-ми (август) беше Богородица, Успение на Света Богородица…
- А ти знаеш ли защо му казват „Иван Пусти”? - КТ
- Да. „Иван Пусти” са казва, защото манастира е разрушаван. Манастира през време на турското робство три пъти е изгаран и по едно време вече нема нищо от манастира – значи той запустява вече и му викат „Иван Пусти”. И така неколко години е бил „Иван Пусти”, после се възстановява манастира и се развива вече дейност… Там е имало щампарница…
- Ти виждала ли си го разрушен?- КТ
- Значи то беше жалка картина… Да, да. Сега преди да го реставрират – иманяри разбили го и вътре: икони нема, стенописите обезобразени… И после – един ъгъл… В един ъгъл – хората каква жажда за тоа манастир – хората там в ъгъла сложили една масичка – сигурно са намерили некакво… некакъв свещник останал. Сложили свещника на масичката и почват да палат свещи… Ако да немаше двеста души…
- Двеста души?! - КТ
- Еми да.
- Вътре, пред иконата на масичката?!- КТ
- Не, те са в двора и влизат на групи, на групи, та палат свещи пред иконата на Богородица… В манастира… И са яви един журналист, ама съм му забраила името, с него говорихме – не знам, мъж беше, вика: „Леле, това е грозна картина, майко, неописуема картина! Гледай – кае – къ са трупа народа и к,во става?!”
- А то разрушено? - КТ
- Той (манастира) разрушен, ма това кюше останало… Останало там и хората се трупат като неко пчели кога се трупат около паница мед. Те така се трупат и палат свещи… И са кръстат, и палат свещи… И аз отидох, и аз запалих… И той отиде, и той запали… Вика: „Леле, Боже, тоа манастир – вика – требва да се възстанови! Таа картина ще я описвам – вика…”
…
За водата също са говори, ча е лековита и там който иде, пие от таа вода и хвърга пари за здраве. Значи над таа пещера, дето водата извира, над нея отгоре, над нея... е Постницата. А и там има една дупка до водата, аз мисля, че е в те таа дупка лежал (Св. Иван Рилски) обаче се оказа, че е точно отгоре. Отгоре… А там сигурно е имало пак такива отшелници…
…
- …Много, много жени готват по курбанете!
- То си е останала традицията (за курбаните на Голяма Богородица)… - КТ
- О, традицията ще продължи! И тая есен е имало, и сега ще има, и винаги ще има – докато свет светува…
…
- Той е най-близо тука (манастира) и са казва Бистрешки манастир.
- А така ли си му казваха отнякога? - КТ
- Така си му казват – Бистешкия манастир!
…Тоа много ценен манастир. С голема историческа стойност: хайдути е крил, какво ли не…, тук са минували… в този манастир са… от Света гора монаси, които са отивали в Русия и са носили икони – тук са отседали, в тоа манастир и са продължавали с коне, пеша… Местността е много красива…
- Да, чувала съм я от бистречане – че Иван Рилски… Ма аз се чуда дали е тоя Иван Рилски, който е основал Рилския манастир!... Така се говори: че Иван Рилски, който е основал Рилския манастир първо е бил тука в тоя манастир и е живял в Постницата, така наречената „Постница” – горе така… Така в една пещера над една вода – там му е бил живота. Хранил са е с горски плодове, с горски плодове, с кореняци – какво е ял – не знам, но там е бил. Така го говори цел Бистрец – това е от предания…
И хората са били много набожни. Даже свекър ми ми е казвал, Бог да го прости, че го поменувам, е бил… …пастирче е бил, овци пасъл, кози и „като идеме – вика – те са живели там негде, под манастира н,ги е било къщата – като идеме и една вечер – вика…” Ветровете като са веяли, там от оградата на манастира паднала некаква дъска и той я зима и я носи дома си. „Леле, като ме виде мама: „Откъде носиш таа дъска?”- „Е от манастира.”- „И защо я зема?”- „Еми ветъро я отвел и яз я донесох те да я изгориме.” - „Дъската ша занесеш откъде си я намерил. Тава е свято место, Божие место. Нема да донасаш в къщи такива неща! Дъската – на место!”
Това е лично па от моя свекър. „И язе – кае – бех детиняк, като каза мама, че дъската требва да си иде там, откъде е намерена, че това е греховно, зех и на другия ден си я остаих там – вика.” Това е било почитанието на хората към манастирите и уважението! „Занесох – кае – дъската и си я остаих.”
- Ти от коя година си в Бистрец? - КТ
- Ами аз - от четиресе и девета…
- Хората продължаваха ли да ходят (на манастира) и по комунистическо? - КТ
- Да, ходеха на манастира. И мойта свекърва беше толкова набожна – секи 28-ми (август) беше Богородица, Успение на Света Богородица…
- А ти знаеш ли защо му казват „Иван Пусти”? - КТ
- Да. „Иван Пусти” са казва, защото манастира е разрушаван. Манастира през време на турското робство три пъти е изгаран и по едно време вече нема нищо от манастира – значи той запустява вече и му викат „Иван Пусти”. И така неколко години е бил „Иван Пусти”, после се възстановява манастира и се развива вече дейност… Там е имало щампарница…
- Ти виждала ли си го разрушен?- КТ
- Значи то беше жалка картина… Да, да. Сега преди да го реставрират – иманяри разбили го и вътре: икони нема, стенописите обезобразени… И после – един ъгъл… В един ъгъл – хората каква жажда за тоа манастир – хората там в ъгъла сложили една масичка – сигурно са намерили некакво… некакъв свещник останал. Сложили свещника на масичката и почват да палат свещи… Ако да немаше двеста души…
- Двеста души?! - КТ
- Еми да.
- Вътре, пред иконата на масичката?!- КТ
- Не, те са в двора и влизат на групи, на групи, та палат свещи пред иконата на Богородица… В манастира… И са яви един журналист, ама съм му забраила името, с него говорихме – не знам, мъж беше, вика: „Леле, това е грозна картина, майко, неописуема картина! Гледай – кае – къ са трупа народа и к,во става?!”
- А то разрушено? - КТ
- Той (манастира) разрушен, ма това кюше останало… Останало там и хората се трупат като неко пчели кога се трупат около паница мед. Те така се трупат и палат свещи… И са кръстат, и палат свещи… И аз отидох, и аз запалих… И той отиде, и той запали… Вика: „Леле, Боже, тоа манастир – вика – требва да се възстанови! Таа картина ще я описвам – вика…”
…
За водата също са говори, ча е лековита и там който иде, пие от таа вода и хвърга пари за здраве. Значи над таа пещера, дето водата извира, над нея отгоре, над нея... е Постницата. А и там има една дупка до водата, аз мисля, че е в те таа дупка лежал (Св. Иван Рилски) обаче се оказа, че е точно отгоре. Отгоре… А там сигурно е имало пак такива отшелници…
…
- …Много, много жени готват по курбанете!
- То си е останала традицията (за курбаните на Голяма Богородица)… - КТ
- О, традицията ще продължи! И тая есен е имало, и сега ще има, и винаги ще има – докато свет светува…
…
- Той е най-близо тука (манастира) и са казва Бистрешки манастир.
- А така ли си му казваха отнякога? - КТ
- Така си му казват – Бистешкия манастир!
…Тоа много ценен манастир. С голема историческа стойност: хайдути е крил, какво ли не…, тук са минували… в този манастир са… от Света гора монаси, които са отивали в Русия и са носили икони – тук са отседали, в тоа манастир и са продължавали с коне, пеша… Местността е много красива…
Пелагия Аврамова Стоянова, р. 18.І.1930 г. в с. Галатин, Врачанско. От 1949 г. живее в Бистрец. Начална учителка, фолклористка. Притежава богат архив с народни песни и обичаи от Врачанско. 1.ІІ.2011 г., с. Бистрец, зап. Калина Тодорова и Цветана Евгениева. Архив „Краезнание” – РБ „Христо Ботев” – Враца. Публикува се за първи път.
Информатори / АвториКлина Тодорова/ "Рилският Чудотворец и Бистрешкият манастир", 2013
Истории от Бистрешки манастир
-
Занаятите в Бистрешки манастир
- Вярвания и традиции / песни
-
Стенописът в Голямата пещера
- Откак се е село заселило
-
Целебният извор в манастира „Иван Пусти”
- Вярвания и традиции / песни
-
Легендите за свети Иван Рилски и Бистрешкият манастир „Св. Иван Пусти”
- Вярвания и традиции / песни
-
Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец”
- Откак се е село заселило
-
Легенда за Св. Иван и Постницата на Бистрешкия манастир
- Вярвания и традиции / песни
-
Поклоннически поход "Светият път"
- Фотоархив
-
НАДПИСЪТ ОТ МАНАСТИРА КАСИНЕЦ КРАЙ ВРАЦА
- Вярвания и традиции / песни
-
Манастирът "Св. Иван Рилски - Касинец" - история и легенди, разказани от отец Сашо
- Вярвания и традиции / песни
-
НАРОДНИЯТ СКАЗ ЗА СВ. ИВАН РИЛСКИ И МАНАСТИРА „СВ. ИВАН РИЛСКИ (ПУСТИ) - КАСИНЕЦ” - I ЧАСТ
- Моята история / нашата история