Бистрешкият манастир *Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец*

В непристъпните скали на Врачанския балкан се намира местността Касината.  Легендата разказва, че тук, при величествения скален венец, живял в пост и молитви Рилският чудотворец. Четирийсет дни останал в пещерата постница свети Иван и на четирийсетия ден скалата сама се отворила, за да тръгне към Рила планина. Така се родил един от дванадесетте болярски манастира, закътани някога в дванадесетте дипли на северния планински склон между реките Искър и Ботуня при Сопово.

„Идете на манастира „Свети Иван” - нигде погледът не обхваща такава дълбочина от хубости като тук. На юг величав балкан с тайнствена пещера. От ляво и дясно гора и зеленина. Напред окото стига дунавските брегове. А на малка поляна старинен манастир…” (в. „Читалищно дело”, 30 юни 1941 г.)

Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец” се намира на около 12 км северозападно от град Враца вляво от пътя за Монтана недалеч от местността Касината – тук планината рязко се скосява, „къса се”, откъдето идва и едно от неговите прозвищата – „Св. Иван  Касинец”. В средновековните писмени извори се среща и като „Св. Йоан Богослов”, а по-късно – „Св. Иван Пусти” и „Св. Йоан Рилски”. През Възраждането негов патрон е Рилският светец.

 Разположен е на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор.

Голямата пещера

Най-вероятно тази пещера е първото монашеско убежище. Върху западната й стена, над скала, наподобяваща естествен олтар, са запазени следи от скални икони. До тях е свещеният извор – за водата му се вярва, че е лековита.  Тя минава през цялата пещера, покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до него има скална ниша, където с традиционни водолечебни и климатолечебни способи в миналото се лекували душевно болни.

На северната стена на голямата пещера неизвестен зограф изписал пет сцени, представящи сюжети от житията на св. Георги, св. Димитър и св. Нестор. Стенописът се намира на 12 м височина и обхваща площ от 15 кв. м. Под него са разположени два надписа. Първият от тях е пространен текст, съдържащ откъс от поема на константинополския патриарх Герман ΙΙ, свързана с популярния в монашеската традиция жанр на плача. Вторият текст съобщава името на дарителя на тези стенописи – Димитър Дубов и годината, когато са създадени – 1540 г. Над сцените от житието на св. Георги има запазен надпис – уви мне, който изследователи отнасят към самия зограф. През 1973 г. стенописите са обявени за паметник на културата с национално значение.

Фреските в пещерата и някои от стенописите в църквата показват, че манастирът е възобновен през ХVI в., но възникването му се отнася към епохата на Второто българско царство и се свързва с крепостта, намираща се на рида югоизточно от него. Откритата в и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че тук вероятно е имало светилище в предримската епоха (IV-I в. пр. Хр.), а може би и по-рано.

Крепостта

Крепостта върху рида югоизточно от манастира е построена през Късната античност (IV-V в.). Тя била част от укрепителната система в Предбалкана и в северните склонове на планината за защита от т. нар. варварски нашествия, започнали в средата на III в. Охранявала е минаващите тук пътища, както и богатите рудни находища в Балкана. Своята функция запазила и през ХII – ХIV в., когато северозападните български земи стават арена на междуособици и обект на агресия от страна на Унгария, а в края на ХIV в. – и на турците.

Крепостта заема част от северозападния склон с билото на рида. Днес са запазени основите на югозападната й стена, изградена върху скален гребен, висок на места до 5 м. По традиция разрушаването й се свързва с турското нашествие в края на ХIV в. Не е изключено това да е станало по-рано – при междуособиците и унгарските набези през ХIII в., унгарската окупация на Видин през 1365 – 1396 г. или по-късно – при размириците през първата половина на ХV в.

Църквата

Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, като част от нея е вградена в новата сграда. Тази по-стара църква може би е принадлежала на обезлюдено днес селище към крепостта. В турски документи от средата на ХV в., заедно с Бистрец и други села в този район, се споменава и селото Къснец (Касинец) като лично владение на заима Махмуд Челеби от Враца.

Върху варовата мазилка на църковния храм личат следи от три стенописни слоя. Най-ранният е разкрит при реставрацията на храма в началото на ХХI в. – два фрагмента, разположени ниско в олтарната абсида, върху камъни, преизползвани в градежа. По всички стени на олтара и наоса са запазени стенописни фрагменти от XVII – XVIII в. При реставрацията на храма е разкрито и изображение на светец воин зад една от подпорните арки, добавени през ХIX в. През ХIX в. интериорът на храма е обновен, а стените са частично преизписани. Част от този трети стенописен слой е запазен върху западната стена на наоса – композицията на Страшния съд. Над входа е бил разположен ктиторски надпис, който днес е почти напълно разрушен и в него се съобщавало за възобновяването на манастира през 1867 г.

През турското робство светата обител има съдбата на повечето български манастири в този край – много пъти опустошавана, запуствана и възстановявана. Най-ранните сведения, с които разполагаме, за възстановяването й преди Освобождението са от ХVІ в. Скоро след това тя прераства във важно културно и духовно средище за населението от Врачанския край.

Златарска школа и книжовен център

През XVII в. в манастира процъфтява занаятчийството – известната златарска работилница, която е във връзка с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите от школата Никола, Костадин и Пала (Павел), изработено в Бистрешкия манастир, е сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г. Красива по своята форма и направа е неговата обковка. Под двете странични рамене са прикрепени два лъва. Запазени са също и художествено украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие – истински шедьовър на българското средновековно калиграфско и приложно изкуство. Най-вероятно под влияние на златарите в манастира или на някои от тях е създаден и един интересен потир (1628 г.). Върху него са гравирани изображенията на Исус Христос и на патроните и небесни закрилници на светата обител – свети Йоан Рилски и свети Йоан Богослов. Светците патрони могат да се видят един до друг и върху някои икони и щампи.

Запазена е щампа с ликовете на светците покровители (наречена „Краводерската щампа”, защото била направена по поръчка на семейство от недалечното село Краводер), както и създадената преди нея също през 1822 г. по времето на игумена Серапион цветна щампа – панорамен изглед на манастира и околността, по поръка на ктиторите Димитраки хаджи Тошев (Тодорович), жител и старейшина на Враца и Йоан Томович – Бакалбаши. Гравюрата е много важна за реконструкцията на историята на манастира и за неговите притежания и потвърждава посвещението на двамата едноименни светци – св. Йоан Богослов и св. Йоан Рилски. Според някои изкуствоведи в манастира се е намирала една от първите меднощампарски работилници – имало дървена преса за отпечатване на щампи, по подобие на тази в Рилския манастир, според други авторството на щампите се свързва с името на един от първите гравьори на мед, работили по нашите земи – хилендарския монах Леонтий Рус и се предполага, че те са били отпечатани в Троянския манастир, където той пребивавал за известно време.

Образци от изработена в и за светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в Регионалният исторически музей във Враца.

През ХV-ХVІІІ в. във Врачанския край се развива и утвърждава книжовна школа. За нейното развитие през Възраждането заслуга имат и Бистрешкият, и близкият Мътнишки манастир „Св. Никола”. След ръкополагането на Софроний Врачански за епископ във Враца за игумен на манастира, в самия край на ХIХ в., е издигнат Гаврил Петров Бистречанин – буден възрожденски книжовник, един от инициаторите за изграждането на Възнесенското училище във Враца, съмишленик на видния Врачански първенец Димитраки Хаджитошев в борбата му за църковна независимост. За останки и пособия от килийното училище на манастира, запазени до средата на ХХ век, разказват в спомените монаси и посетители на манастирския комплекс.

Постницата

Над Голямата пещера, в същия скален венец е пещерата Постницата – разположена върху отвесна скала и до там се стига изключително трудно без помощта на стълба. Вдясно до равната тераса има естествена утробна пещера. В нея на височина пет-шест метра е издълбана малка скална ниша и изградена (вероятно по-късно) миниатюрна църквичка със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който личи фигурата на Христос Вседържител. В този миниатюрен храм в полулегнало положение може да се подслони духовник пустинник и да се подвизава необезпокояван дълги дни. Отвън и отвътре постницата е била изписана със стенописи, които днес са силно повредени.

В цветната щампа на обителта от 1822 г. високо в планинския склон над манастира е изобразена църквица, отбелязана като постница, на самия връх се разхождат елени, а под тях – овчар свири на кавал.

Според легендите тук живял четирийсет дни в пост и молитви най-почитаният и най-обичаният български светец Иван Рилски, навестяван само от дивите зверове. И днес около неговото пещерно жилище могат да се видят промъкващи се сърни, горски хищници и птици. Постницата е уникална за нашите земи.

Любимо място на богомолци и туристи

Бистрешкият манастир е един от най-малките във Врачанската епархия, но зиме и лете той е обект за посещение от стотици поклонници през всички времена, откакто го има. Значителен принос за все по-голямата му популярност в началото на ХХ в. имат врачанските туристи. След учредяване на туристическото дружество през 1900 г., първият излет е именно до манастира и околността. Пътят до Касината става един от любимите маршрути за членовете на дружеството и за техните гости.

 При възобновяването на манастирския комплекс на 16 септември 1928 г. той е осветен с името „Св. Иван Рилски”.

 През 2008 г. ремонтираният и обновен манастир е преосветен от Врачанския митрополит Калиник в присъствието на стотици миряни. Днес той продължава да бъде притегателно място за поклонници и туристи. В последните години е част от поклоннически маршрут „Светият път”, следващ пътя на пренасяне мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец от Търновград до Рилската света обител от 1469 г. Жива е още една стара традиция  – курбанът на Голяма Богородица, който събира стопаните от околните села и града всяка година за освещаване на първото грозде, за здраве на хора и добитък.

Информатори / Автори
Пл. Иванов, В. Пелова, К. Тодорова/ Бистрешкият манастир *Св. Иван Рилски (Пусти)- Касинец*