Целебният извор в манастира „Иван Пусти”

Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец” се намира на около 12 км. северозападно от град Враца недалеч от местността Касината. Разположен е на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера – смята се, че първоначално манастирът е бил пещен и монасите я обитавали, както и околните пещери. На северната й стена неизвестен зограф изписал пет сцени от житието на свети Димитър, свети Георги и свети Нестор. Стенописът се намира на 12 м. височина и обхваща площ от 15 кв. м., а в надписът под сцените се сочи годината – 1540. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до него има скална ниша, където с традиционни водолечебни и климато-лечебни способи в миналото се лекували душевно болни. След каптиране на извора водата значително намаляла и днес буйният водопад може да се наблюдва само през пролетта и есента. Но в пещерата, в образувалото се малко езерце при каптирането на водата и днес се събират от близките села на Богородица „да си умият очите за здраве” с вярването, че водата ще изцери техните болни очи и души.Според предание в друга, по-малка пещера, разположена над пещерата с извора, наречена Постица е живял 40 дни в пост и молитви преди да отиде в Рила свети Иван Рилски.

В своята разработка „Исторически корени на народната медицина във Врачанския край” етнографът от РИМ – гр. Враца доц. д-р Йорданка Манкова дава интересни сведения за наличието на специално място за лекуване на болни с психическо разстройство: „По данни, почерпени от местни предания и потвърдени от духовни лица, познаващи дейността на манастирите във Врачанската епархия, научаваме за съществуването в манастира „Св. Иван Пусти”, в близост до водопада при него, на своеобразна скална ниша, наричана „стая за луди”. Като имаме предвид избора на мястото за това помещение, както и географската среда на манастира, можем да допуснем, че в случая става дума за традиционни методи на водолечение и климатолечение на болни с разстроена нервна система” (Манкова 1987: 104). Журналистът Кирил Андровски в статията „Свещени извори… и здраве” (Андровски 1983) разглежда традиционните методи за водолечение и се спира по-подробно на свещените извори във Врачанско, като за Бистрешкия манастир пише: „Като „лечебен център” слава имал и манастирът „Иван Богослов” край Враца. Тук, в подножието на водопада, имало специално място, където се настанявали болните с психически разстройства, душевно болните. Водата скачала край тях и леки пръски оросявали телата им. После духовно лице в специални одежди и кръст в ръка ги повежда към една скала с малка пещера във вид на буквата „Г”. Изяждали по една ябълка от близкото дърво, а плодове то имало до късна зима, и преминавали през тайнствения вход. В пещерата имало специално място като паничка, където се поставяли сребърни монети. Преминавайки покрай нея, те оставяли „за здраве” монетата, която носели със себе си.” При личен разговор с нас, журналистът уточни, че данните е записал от планинарите Николай Петков (бай Кольо) и Павел Ракьовски, с които обикалял местата около манастира през 70-те години на ХХ в. 

Информатори / Автори
Пл. Иванов, В. Пелова, К. Тодорова/ Бистрешки манастир "Св. Иван Рилски (Пусти)- Касинец", 2011