Бистрешки манастир


Легенда за Св. Иван и Постницата на Бистрешкия манастир


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Легенда за Св. Иван и Постницата на Бистрешкия манастир

Попитахме там поповете: „Защо тоа манастир са казва „Свети Иван Пусти”, а са не казва като оня „Свети Иван Рилски”(става въпрос за Рилския манастир – б. м. )? „Знаеш ли – вика – защо? Горе, ше ви заведа сега, п`остница има. На п`остницата – вика – свети Иван е седел вътре. Четиресе дена… Не е „п`усти”, ми е „п`остница”, а тия му викат „п`усти”. Седел е четиресе дена без леб и доле слазал на реката. И ходил на реката (извора при Голямата пещера – б. м.), та е пил вода и не е имало ни леб, ни вода горе у п`остницата. Е, вода е имал, ма леб… И казват, че кога е излезнал, п`остницата са е отворила, та е излезнал.
    Та питахме ние там поповете. Бехме дечорлиа – на десет годин да съм била, единайсе най-много. И Дешка, таа, она е у София, нема я тука.
    А поповете (казват), че са е отворила скалата и свети Иван излезнал и тогава е отишъл къде Рилския манастир. От тука е заминал. Той там е „Свети Иван Рилски”, а тука е останало „Свети Иван Пусти”. Стареца го не е имало вече, ама църквата доле си е траяла. От тогава е таа църква, дек сега я разбия и я преправия.

- На кои празници сте ходили някога на манастира?
- Одехме на 28 август – Богородица. Тогава аризахме Петър и Павел (близнаци).
- Коя година е било това? - ВИ
- Четирас пета-четирес шеста – те тогава да е било.
- Тогава аризахте Павел и Петър? А защо? - ВИ
- Защо ги аризахме там, на свети Иван – да са здрави, да са прави, да са набожни, да са силни!
- А с кои си ходила там тогава? - ВИ
- С баба Линка.
- Майка им? - ВИ
- Майка им. И Петра – баба Петра. Я носех Павел. А баба Петра… - що са карахме тука за децата кой да земе белия, кой чърния. Она чърна и я си й дадох чърнию Петър. Идехме горе и после ги водехме кога са аризани - на сека Богородица. Те – питай ги!
- А кога сте ходили да ги откупувате? - ВИ
- Ходили са. Я не съм ходила.
- А коя година?- ВИ
- Я съм съ оженила 68-ма – значи те тогава е било – 68-ма. Като съ ожени момчето или момичето (които са харизани), веднага отива та са откупува там.
- С какво? - ВИ
- С какво е аризан – петел ли ша е, ягне ли ша е. Какво щеш да е. Ако ще и пита да е. И съ откупува. Там съ чете. А ние, като ги аризахме, ни викна попо с Петра и лала Линка и децата сме клекнали. А за мене не стигна т,ва – расото и язе сецнах кака Линка и тя падна и попо съ изсме. Оно беше некоги, я съм била дете. И така после и до ден днешен. Я пея много набожни песни. Ода та помагам неко път на поповете.
- А какво знаеш за Мътнишкия манастир? - ВИ
- Мътнишкия манастир – и тогава под турците – село Краводер, там от таа страна е, къде Главаци – са го освободили, та са са крили тия – партизаните при освобождението на България. И там има много убави работи. Имаше! Икони… Манастира сега са го разбили. Казват, че е разбит пак. Ама и там одеа ора много. Там музиката на Главаци…
- А там на кой празник се е ходело на Мътнишкия манастир? - ВИ
- На същия празник, на Богородица. Там се е ходило само на Богородица, а тук съ одеше и на Светлию петък.
- А кога е тоя Светли петък? - ВИ
- След Великден. Кога са мине Великден и у петък. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък и до петък, зимаме децата и право горе, защо имаше една билка, та я берехме против шап, дако бех дете.
- И коя е тая билка? - ВИ
- Шап са казва.
- И на какво е действала? - ВИ
- На овците, на козите, къде им връзваме краката, дека кьопаа.

Разказ на Спаса Филипова Василева, р. 7.ІХ.1931 г. в с. Бели извор. 7. VІІ.2009 г., с. Бели извор, Врачанско. Записала Владислава Иванчева.

Архив „Краезнание” – РБ „Христо Ботев” – Враца.

 

Истории от Бистрешки манастир