Бистрешки манастир


Занаятите в Бистрешки манастир


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Занаятите в манастира „Св. Иван Рилски-Пусти”

Заедно с приемането на християнството от св. княз Борис-Михаил през 865 г. в България се основават и първите манастири, които стават средище на духовната и материална култура в младата християнска държава. Това тяхно значение – на културни центрове е особено подчертано през годините на робството. Построени на закътани и труднодостъпни места, те стават огнища на духовността и вярата, на културата на българския народ. Пазители на народностния дух, в тях активно се създават нови литературни, художествени и занаятчийски произведения.
Образец в това отношение е намиращият се на 10 км. от гр. Враца Бистришки манастир „Св. Иван Рилски-Пусти”. Към своята богата история той е прибавил и съществуването на известна през ХVІІ век златарска школа и популярна медно-щампарска работилница.
Манастирът „Св. Иван Рилски-Пусти” е основан в края на ХІ и началото на ХІІ век. Първите писмени сведения за него са от 1540 г. в надпис под стенописите в Голямата пещера, посветен на “Димитър син Дубов”, който вероятно е възстановил обителта. По време на турското робство манастирът е опустошаван многократно и многократно е възстановяван.
В края на ХVІ и началото на ХVІІ век майсторите златари Никола, Костадин и Пала (Павла), по неизвестни за нас причини, напускат родния си град Чипровци и идват в манастира „Св. Иван Рилски-Пусти”, където основават своята златарска работилница.
От майсторите, работещи в манастира, са запазени няколко красиви произведения на златарското изкуство от началото на ХVІІ век.
Първото от тези произведения е художествено украсен сребърен жезъл от 1612 г., които се съхранява в Регионален исторически музей – гр. Враца. В надписа върху него се отбелязва, че жезълът е изкован във  Враца от майсторите Никола и Костадин от  м е с т о  К и п р о в ц и за търновския митрополит Гаврил.
Точният текст на надписа гласи: „С изволението (позволението) на Отца и поспешенията (помощта, силите) на Сина и съвершенията (силите, благодатта) на Светия Дух искова се тази патерица в град Враца. Искова я майстор Никола и Костадин от место Кипровци в лето седем хиляди и сто и двадесет (1612 г.) месец декември при царя султан Ахмед за търновския митрополит кир Гаврил много му лета и приложи се в Светата търновска митрополия в храма на светите и върховни апостоли Петър и Павел настойник бе смирения кир Павел”.
Най-популярното произведение на майсторите от школата, изработено в Бистрешкия манастир, е сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г. Красива по своята форма и направа е неговата обковка. Под двете странични рамене са прикрепени два лъва. В надпис, изкован спираловидно върху дръжката на кръста, е посочено, че този кръст е изкован през времето на архиепископ Гаврил от майсторите Никола и Пала от  м е с т о  К и п р о в ц и  в манастира „Св. Иван Късинец”.
Традицията за производството на кръстове-енколпиони или палестински кръстове (в средата на които се е поставяло късче дърво от „светия кръст” или от „мощи” на светец), основана от златарите в манастира „Св. Иван Рилски-Пусти”, е продължила във Враца дълго време. За това свидетелстват и два оловни модела за отливане на такива кръстове в леярска пръст, които са принадлежали на врачански златари от преди Освобождението. За това свидетелстват и намерените в манастира „Св. Иван Рилски-Пусти” няколко железни калъпа за отливане на двойни кръстове. Те са имали формата на клещи с две дълги дръжки, с помощта на които са се отваряли и затваряли.
Третото произведение е сребърна обковка на Черепишкото евангелие, с надпис, от които се вижда, че обковката е изработена от майсторите Никола и Пала на следващата 1612 г. в Черепишкия манастир.
Най-вероятно под влияние на съществуващата златарска школа в манастира или като част от нея, е създаден един интересен потир, изработен през 1628 г. Върху него са гравирани изображенията на Иван Рилски, Йоан Богослов и Христос с надпис, където освен годината, са дадени и имената на ктиторите. Според Димитър Бучински, обаче, по начертанието на буквите и времето на създаването му, може да се приеме, че той е дело на врачанския майстор Мавроди, който е работил във Враца по същото време.
В манастира „Св. Иван Рилски-Пусти” са били изработвани малки икони, някои от които са били носени с верижка на шията. Този факт се основава на намерено калъпче за отливане на иконки с образа на св. Георги с фес на главата.
Златари, работили в манастира “Св. Иван Рилски-Пусти” са:
Майстор Никола (началото на ХVІІ в.)
Майстор Никола е един от най-ранните майстори, чието име е засвидетелствано върху златарски произведения. Той е родом от Чипровци. От него са запазени един архиерейски жезъл, една обковка на евангелие и един кръст с поставка. И върху трите произведения са гравирани красиви надписи с двойно очертание на буквите. Жезълът е бил изкован в 1612 г. заедно с мойстор Костадин в гр. Враца по поръка на търновския митрополит Гаврил за храма”Св. Апостоли Петър и Павел” в Търново. Обковката на евангелието е била изработена съвместно с друг майстор на име Пала, в същата 1612 г. в Черепишкия манастир. Кръстът е бил изкован в 1611 г. заедно със същия майстор Пала в манастира „Св. Иван Касинец” до Враца. В регионален исторически музей -  Враца се пази бронзова каса за отливане с леярска пръст с надпис: „Никола куюмджи”. Възможно е тя да е принадлежала на майстор Никола. Най-вероятно постоянното местожителство на този майстор да е било гр. Враца, където е работил дадените му отдалеч поръчки, какъвто е случаят с жезъла, а като прочут майстор да е бил викан да работи и в съседните манастири, където е имало златарски работилници.
Майстор Костадин (началото на ХVІІ в.)
Името на майстор Костадин стои наред с името на майстор Никола върху работения в гр. Враца в 1612 г. митрополитски жезъл. Той също е бил родом от Чипровци и е работил в гр. Враца. Възможно е негово дело да е обковката на т. нар. Щипско евангелие, което се намира в Археологическия музей. На надписа върху нея се чете годината 1596 и името „майстор Костадин”.
Майстор Пала (началото на ХVІІ в.)
Майстор Пала, родом от Чипровци, е бил също съдружник или помощник на майстор Никола, тъй като и на двете произведения, където се среща името му (на обковката на Черепишкото евангелие и върху поставката на кръста, работен в манастира „Касинец”) то стои заедно с това на майстор Никола. Вероятно майстор Пала е работил постоянно в гр. Враца както и майстор Никола и е бил викан заедно с него в съседните манастири.1
    В началото на ХІХ век манастирът приютява една от първите по нашите земи медно-щампарска работилница, когато неизвестен монах от манастира се сдобил с донесени от чужбина пособия за гравиране. Със сигурност се знае, че тази работилница е съществувала през 1822 год. От това време са достигналите до нас две щампи.
Едната от тях, неголяма по размери, изобразява двамата светии – покровители на обителта - „Св. Иван Рилски и св. Иван Богослов”. Снабдена е с дълъг ивичен надпис с църковнославянски букви, в които се упоменава и името на нейния ктитор – Иван Велкин от с. Краводер, Врачанско. Тя е гравирана на медна плоча доста несръчно и наивно и по всяка вероятност е работа на неизвестен майстор-златар.
    Втората щампа, създадена също през 1822 г. в работилницата, представлява панорамен изглед на манастира, - създадена по поръка на ктиторите Димитраки хаджи Тошев (Тодорович), жител и старейшина на Враца и Йоан Томович – Бакалбаши. Макар и да превъзхожда първата със своите художествени качества, тя има подобен начин и стил на изработка и можем да предположим, че е дело на същия неизвестен гравьор.2

Манастирът „Св. Иван Рилски-Пусти” дава своя изключителен принос за развитието на художествените занаяти във Враца и региона. Тук е основана и съществува през целия период на българското Възраждане, а и в първите години след Освобождението на България златарска школа, която придобива голяма популярност в пределите на родината. Неоспорими свидетелства за това са многобройните произведения на златарския занаят. Едновременно с това той дава подслон на една от първите по нашите земи медно-щампарска работилница.
 
   
Бележки:

1 Георгиева, Соня, Бучински, Димитър. Старото златарство във Враца. София, 1959, с. 47.

2 Томов, Евтим. Български възрожденски щампи. София,  1978, с. 33.

Автори/Информатори:

Отец Сашо Стефанов/"Златни ръце", 2010

Истории от Бистрешки манастир