Бистрешки манастир


Стенописът в Голямата пещера


Категория : Откак се е село заселило
photo

Стенописът в Голямата пещера

            Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски” се намира на около 12 км. северозападно от град Враца, в землището на Бистрец (от 1971 г. квартал на Враца). Разположен е вляво от пътя за град Монтана, на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. Недалеч оттук е Касината – мястото, където планината рязко се скосява, „къса се”, откъдето идва едно от прозвищата, с които е известен манастирът – Касинец.

От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор, сега каптиран. Първоначално манастирът бил пещерен и монасите живеели из тази и другите близките пещери. Смята се, че това се случвало и при многобройните нападения и опустошения на светилището по време на робството. Тук, в Голямата пещера, на северната й стена, при възобновяване на обителта през ХVІ в., неизвестен зограф изписал пет стенописни сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор: „Свети Димитър с кон тъпче в краката си повален войник”, „Джелата Лий, хвърлен с главата надолу от Нестор върху набити в земята копия”, „Войници пробождат свети Димитър”, „Мъжка фигура  на трон” и „Посичането на свети Нестор”. Стенописът се намира на 12 м. височина и обхваща площ от 15 кв. м. Под сцените, по цялата им дължина, има надпис върху черен фон с бели букви, в четири реда. До него има друг - той сочи годината, разчетена от специалисти като 1544 и името „Димитър, син Дубов”. Запазеното от тези образци от ранния период на османското владичество свидетелства за богата фантазия и забележително художествено майсторство – почерка на Търновската средновековна художествена школа. Интересен е паралелът, който изкуствоведите правят със стенописните изображения от параклиса „Св. Димитър” от Зографския манастир в Света гора - Атон. Реставраторите, които извършват консервационно-реставрационните дейности върху стенописната украса на пещерата с извора под ръководството на Стефко Аенски, потвърждават, че единият текст е свързан с житието на Йоан Богослов, а другият е посветен на Димитър Дубов –  ктитор на манастира. От екипа е разкрит и заснет надпис над самия стенопис – вероятно подпис на автора. Надписите по самите сцени все още не са разчетени, а този под сцените търпи доста корекции и е богат материал за проучване. В детайли и централни персонажи, оформили сцените се наблюдават  интересни отклонения от иконографската норма: свети Димитър е на бял кон в първата от тях, а в предпоследната светецът е на трон с копие, в краката на който доскоро се смяташе, че лежи човек, а всъщност са разкрити зооморфни образи, които включват елементи от змии и лъвове.

Върху западната стена на пещерата са запазени следи от две изображения на светци в четириъгълни рамки – скални икони на покровителите на манастира, изписани един до друг, така, както ще ги видим и върху запазени икони от църквата и върху т. нар. „Краводерска щампа” – св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Според друго предположение едната от иконите е посветена на Божията Майка.

Стенописите в Голямата пещера са обявени за паметник на културата с национално значение през 1973 година.

Автори/Информатори:

Из "Бистрешки манастир "Св. Иван Рилски (Пусти)- Касинец", 2011

Истории от Бистрешки манастир