Бистрешки манастир
Стенописът в Голямата пещера
Категория : Откак се е село заселило
Стенописът в Голямата пещера
Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски” се намира на около 12 км. северозападно от град Враца, в землището на Бистрец (от 1971 г. квартал на Враца). Разположен е вляво от пътя за град Монтана, на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. Недалеч оттук е Касината – мястото, където планината рязко се скосява, „къса се”, откъдето идва едно от прозвищата, с които е известен манастирът – Касинец.
От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор, сега каптиран. Първоначално манастирът бил пещерен и монасите живеели в тази и другите близки пещери. Смята се, че това се случвало и при многобройните нападения и опустошения на светилището по време на робството.
Върху западната й стена, над скала, наподобяваща естествен олтар, са запазени следи от скални икони. До тях е свещеният извор – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава през цялата пещера, покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до него има скална ниша, където с традиционни водолечебни и климатолечебни способи в миналото се лекували душевно болни.
На северната стена на голямата пещера неизвестен зограф изписал пет сцени, представящи сюжети от житията на св. Георги, св. Димитър и св. Нестор. Стенописът се намира на 12 м. височина и обхваща площ от 15 кв. м. Под него са разположени два надписа. Първият от тях е пространен текст, съдържащ откъс от поема на константинополския патриарх Герман ΙΙ, свързана с популярния в монашеската традиция жанр на плача. Вторият текст съобщава името на дарителя на тези стенописи – Димитър Дубов и годината, когато са създадени – 1540 г. Над сцените от житието на св. Георги има запазен надпис – уви мне, който изследователи отнасят към самия зограф. През 1973 г. стенописите са обявени за паметник на културата с национално значение.
Фреските в пещерата и някои от стенописите в църквата показват, че манастирът е възобновен през ХVI в., но възникването му се отнася към епохата на Второто българско царство и се свързва с крепостта, намираща се на рида югоизточно от него. Откритата в и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че тук вероятно е имало светилище в предримската епоха (IV-I в. пр. Хр.), а може би и по-рано.
* Надписите са разчетени от Светозар Ангелов и оповестени в публикацията от 2017 г. "НАДПИСЪТ ОТ МАНАСТИРА "СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ" (КАСИНЕЦ) КРАЙ ВРАЦА".
Информатори / АвториВ: *Бистрешкият манастир "Св. Иван Рилски (Пусти)- Касинец*, 2023
Истории от Бистрешки манастир
-
Занаятите в Бистрешки манастир
- Вярвания и традиции / песни
-
Стенописът в Голямата пещера
- Откак се е село заселило
-
Целебният извор в манастира „Иван Пусти”
- Вярвания и традиции / песни
-
Легендите за свети Иван Рилски и Бистрешкият манастир „Св. Иван Пусти”
- Вярвания и традиции / песни
-
Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец”
- Откак се е село заселило
-
Легенда за Св. Иван и Постницата на Бистрешкия манастир
- Вярвания и традиции / песни
-
Поклоннически поход "Светият път"
- Фотоархив
-
НАДПИСЪТ ОТ МАНАСТИРА КАСИНЕЦ КРАЙ ВРАЦА
- Вярвания и традиции / песни
-
Манастирът "Св. Иван Рилски - Касинец" - история и легенди, разказани от отец Сашо
- Вярвания и традиции / песни
-
НАРОДНИЯТ СКАЗ ЗА СВ. ИВАН РИЛСКИ И МАНАСТИРА „СВ. ИВАН РИЛСКИ (ПУСТИ) - КАСИНЕЦ” - I ЧАСТ
- Моята история / нашата история