Множеството познати и популярни легенди за свети Иван Рилски са част от почитта към най-обичания и най-почитания български светец. Фактът, че легендите за него са свързани с определени географски реалии изследователите обясняват главно със злополучните му странствания, познати предимно от Народното житие, както и с разнасянето на мощите му цели пет века из разни краища на страната и извън нея. Документираните и изследваните текстове образуват два основни цикъла – Софийски и Рилски. Публикувани са от Никола Фекелджиев в издадената през 1979 г. монография „Народни легенди за Иван Рилски”. Проучванията в последните десетилетия на северните предели на Риломанастирското културно пространство – Врачанско, Монтанско, Чипровско, Берковско, Софийско и Самоковско и записаните фолклорни материали от Западно Врачанско и Монтанско дават достатъчно основание да бъде отчетен нов, трети цикъл – наречен „Врачански” (в основа на който стои фолклорната неприказна проза от селата Стубел и Липен). В текстовете доминира сюжетът „Движение (летене) на светец (без глава) за пренасяне на святост”. Материалите, които ние събрахме в периода 2008 – 2011 г. от селища, разположени в непосредствена близост до Бистрешкия манастир „Св. Иван Рилски – Пусти (Касинец) - (с. Бели извор, кв. Бистрец и гр. Враца) - и от самия манастир не само обогатяват този цикъл с мотиви, но образуват ново сюжетно ядро, в центъра на което е темата за пребиваването и чудесата на свети Иван Рилски в Постницата на Бистрешкия манастир. За първи път в известните ни до момента писмени извори легендата се среща в документ от 1860 г. – „Статистически сведения за църквите и манастирите във Врачанската епархия”. Донесението е изготвено по искане на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров от Врачанския владика Доротей и изпратено до Азиятския департамент при Министерството на външните работи в Петербург. Данните се отнасят до състоянието на черковното дело в епархията, в която влизали Врачанска, Плевенска и Оряховска каази. Втората част (отбелязана под „Б”) на документа е озаглавена „Манастири”. Тя съдържа кратки сведения за Черепишкия, Долнобешовишкия, Тържишкия и Бистрешкия манастир „ в окръг Вратца”. За последния е казано следното: „Бистрешки манастир Св. Йоан Рилски, на висока скала в планината, на разстояние един час на югозапад от град Враца, близо до селището Бистрец, от което и получава името си Бистрешки, има стара църква. На запад от нея има пещера, в която, според преданието, свети Йоан Рилски е постил. Този манастир, в който има само двама монаси, се намира в крайна бедност, няма никаква утвар и се нуждае от богослужебни книги. Сградата е започнала да се разрушава.” Легендата за свети Иван и Постницата във Врачанския балкан се появява през 70-те години на ХХ в. в местния периодичен печат и в издадената през 1976 г. „История на град Враца”, без да бъдат посочени източници. По същото време (1972 г.) като оповестява резултатите от своето проучване на манастира изкуствоведката Велда Марди-Бабикова (Институт за паметниците на културата) я цитира: „Северозападно от Враца, в ляво от шосето за Михайловград, високо в планината се намира манастирът „Св. Иван Богослов” или „Св. Иван Рилски”, наричан още „Св. Иван Пусти” или „Иван Касинец” от местността Касината (така се нарича тази част от Стара планина, разположена между Враца и Берковица). Според преданието, тук се подвизавал Иван Рилски.” Изследователката се позовава на сведения, получени от отец Инокентий, който живял в манастира „Иван Касинец” от 15 септември 1928 г. до 20 септември 1933 г и бил очевидец на освещаването му, състояло се на 16 септември 1928 г. под името „Св. Иван Рилски”. В заключение тя изтъква: „Името на манастира „Св. Иван Касинец (Пусти)” е свързано с историята на първия български отшелник, национален светец Иван Рилски, косвено свидетелство за което са сцените от житието му в Постницата над манастира.” (Марди-Бабикова 1972). Тези и записаните от нас текстове можем да причислим към по-късните монашески легенди, създадени, за да се прехвърли святост към новоосновани или вече съществуващи, но ограничили (по една или друга причина) своята културна територия манастири. Повод за създаването на подобни текстове откриваме в пътя на процесията с мощите на свети Иван Рилски при последното им пренасяне от Търново в Рилския манастир през 1469 г. Според хипотезата на д-р Росен Малчев пътят на процесията минавал през манастира „Иван Пусти” (Малчев 2009). В подкрепа на тази хипотеза можем да добавим и много пъти преповтаряните думи на историци, каеведи и изкуствоведи, че още през ХV век, според предание, манастирът наред с името „Иван Богослов”, получава името „Иван Рилски” както и фактът, че в последвалите десетилетия и особено първата половина на ХVІ век той не само е възстановен и обновен, но и процъфтява, радвайки се на ктиторска подкрепа (Марди-Бабикова 1972). Друг повод за създаване на легенди за пренасяне на святост са множеството възстановявания на светата обител след разрушения и запуствания. В нашите теренни проучвания голяма част от информаторите се позовават на думите на монаси от манастира (живели тук в различни години), които, водейки ги до Постницата, разказвали легендата за това как „лежал” в нея „свети Иван” и после отишъл в Рила. Сведенията ни дават възможност да определим и проследим един от основните пътища на поддържане и разпространение на легендите за рилския светец – чрез монашеството. Те са и ценен източник на инфор-мация за историята на манастира в преломния ХХ век. В голяма част от издирените от нас текстове се повтаря най-общо разказ-ваната легенда за това, че в Постницата „лежал някога” не друг монах, а именно свети Иван (според едни - Рилски, според други - Пусти, според трети - „те са един и същи”). Интересен е вариантът на легендата, който ни разказва 78 годишната информаторка (Спаса Филипова Василева) от съседното на манастира село Бели извор, наречен от нас (според възприетата традиция на наименоване на легендите за светеца) „Първа белоизворска легенда за свети Иван Рилски”. Според нея Постницата (скалата) сама се отворила, за да излезе св. Иван след четирийсетдневно пустино-жителство. В още няколко предания тя дава ценни сведения както за живота на манастира след 1944 година, така и за някои традиции и вярвания, свързани с него – „харизването” на деца „за живот и здраве” на св. Иван, брането на билки за здраве на добитъка на Светлия Петък и др. В легендата, разказана от монаха в манастира (дядо Антоний) се съдържат любо-питни допълнения и подробности за живота на светеца – например, че се хранел с трева и живеел в Постницата сред дивите зверове – мечки, вълци, лисици, сърни идвали при него „смирени, смирени…”. Отишъл си оттук тайно през нощта, за да не го видят хората. В неговия разказ свети Иван Рилски е смирен постник-лечител, който се подвизавал на много места. В легендата от Бистрец също са разказани някои подробности от пребиваването на светеца в Постницата. Един от текст-овете, записан от работник, взел участие в последното въз-становяване на мана-стира, съдържа любопитни твърдения за това как около Постницата на св. Иван и днес „се навъртат” множество диви зверове. Следва разказ за намерен от него млад – три годишен сръндак. В разказа пък на манастирския пазач се споменава, че след като прекарал четирдесет дни в Посницата, свети Иван заминал оттук на магаре, отбил се в „някаква” църква в Софийско и оттам отишъл в Рилския манастир. По-обстойно вни-мание заслужават и текстовете, в които Бистрешкият манастир е представен като умален модел на Рилския, където също има пещера-постница и място, през което се провират „за здраве” и за да узнаят дали са грешни, разположени в близост до извор. Друга тема в записаните от нас наративи е тази за „лековитата вода” в Голямата пещера – традиционните методи за водолечение и климатолечение, практикувани на територията на манастира. Така описаните текстове можем да групираме на базата на основните мотиви, сюжети и легендарни персонажи, въз основа на които са изградени и които се срещат в тях: Пребиваването и чудесата на св. Иван в Постницата на Бистрешкия манастир; Бягството в Рила; Произхода на манастира „Иван Пусти”; Именуването на манастирите „Св. Иван Пусти” край Враца и на Рилския манастир „Св. Иван Рилски”; Свети Иван и дивите зверове; Свети Иван - маг и лечител; Лековитата вода в Голямата пещера и традиционни методи на водолечение и климатолечение, практикувани на територията на манастира; Царските съкровища (монетарницата на Иван Шишман). В тях главен герой е свети Иван (Пусти, Рилски) – чудотворец, маг и лечител, а чудото е доказателство за неговите свръхчовешки, висши качества и действителната връзка на постника пустинник с Оня свят и Бога. То е свидетелство за присъствие на божественото и в същото време проява на неговата свръхестествена сила. В резултат на чудото и пребиваването тук на светеца тези качества придобива и мястото. Най-важното, според нашите информатори, е допирът на свети Иван Рилски със скалата, обитаването й (точно от него, не от друг монах), което преви мястото сакрално: място, където близостта между световете, „установена” в мига на чудото, продължава от този миг насетне – „докато свят светува”. Калина Тодорова – Регонална библиотека „Хр. Ботев” - ВрацаБистрешки манастир
Легендите за свети Иван Рилски и Бистрешкият манастир „Св. Иван Пусти”
Категория : Вярвания и традиции / песни
Бистрешкият манастир „Св. Иван Пусти” и Рилският чудотворец
Истории от Бистрешки манастир