Враца - забележителности


БОТЕВАТА АЛЕЯ - II


Категория : Моята история / нашата история
photo

БОТЕВАТА АЛЕЯ. *ОПИТ ЗА БИОГРАФИЯ*- Част II

  От 1975 г. е запазена програма за благоустрояване на населените места по пътя на четата, която предвижда асфалтиране на улици, тротоари, осветление и др. Как се работи по нея не е съвсем ясно. В писмо от 13 март 1976 г., само два месеца преди юбилейната годишнина, 24-та  и 25-та низова организация на ОФ в с. Борован сигнализират, че улицата, по която минава националният поход тъне в кал: „( … ) отделни групи туристи си правят снимки с издигане като лозунг думите: „До кога Борован ще спи …” Ние ( … ) вместо смело, с букети цветя и с открити чела да излезем да ги посрещнем, сме принудени и смутени от предлаганата им обстановка, да стоим настрана”. Хората, живеещи там, предлагат с доброволен труд да оправят улицата и да се започне ремонт на Долнокрайската чешма. Писмото е адресирано до армейски генерал Иван Михайлов, член на Политбюро на ЦК на БКП и на ДС, до Комитета за изкуство и култура и Окръжния народен съвет – Враца. Емоционално, с примери, хората опровергават думите на З.Стоянов, които уж Ботев бил изрекъл за Борован.   Липсва отчет за това как е отпразнувана юбилейната 100-годишнина.

     На следващата година с писмо на ОНС от 11 февруари 1977 г. се предлага на МНО и „на вниманието на армейски генерал Добри Джуров” , „в това благородно дело да участват и войните от Българската народна армия”, защото алеята е младежки обект. Министърът реагира веднага и с писмо от април 1977 г. съобщава, че войните от поделение 45150 – Враца и НШЗО – Плевен, в празнични дни, „без нарушаване на учебния процес” ще отработват трудови дни.

   Започва поредната кампания – за 1300-год. на Българската държава.

Програма 1979/81 е регламентирана от Разпореждане N317 на Комитета за стопанска координация и Генералния план на Държавната комисия за монументално изкуство. Целта е „Ботев път да се превърне в система от пейзажни пространства, свързани неразделно с околната среда”. Предвидени са три зони: мемориално-историческа ( за пешеходци ), „в която се изключва всякакво движение на превозни средства”, обслужваща и охранителна. Отчетено е, че са използвани 1 000 000 лв. за: „6 архитектурно-скулптурни монументи – паметни знаци” на Козлодуйски бряг, на мястото, където е загинал Стоян войвода ( край с. Алтимир ), на Милин камък ( край с. Баница ), на мястото, където е загинал съветникът на Ботев Давид Тодоров, в м. Пестикьовец, където са изгорени трима Ботеви четници ( в друг източник става дума за трима четници изостанали в лозята и убити в колибата на Делибалтови ), и на Околчица. Предвидени са нови 69 каменни маркировъчни знаци на местата на старите, които не са еднакви, започва „изграждането на лесопарковете „Козлодуйски бряг”, „Рашково бърдо”, „Речка”, „Ботево бранище” и „Рашов дол” с обща площ 2033 дка., по трасето са засадени и отгледани 220 000 дръвчета, много храсти и цветя”. Планирана е автобусна линия до Околчица. Една от точките е задраскана с молив: „…да се предложи на ГПК – Берковица да премахне боровата култура от м. Йолковица в изпълнение на Генералния план за ландшафтно оформление на бойния път на Ботевата чета”. Мотивът е, че на това място иглолистна гора не е имало и залесяването не е съобразено с историческата реалност. По информация на Ц. Каленски на тази идея се противопоставя Асен Найденов, Председател на ОС на БТС. Според него не може точно за100-годишния юбилей да се посрещнат хилядите Ботеви поклонници с оголен баир, залесен с малки дръвчета, които скоро няма да станат гора.

 Раздел Идейно-възпитателна работа на тази програма, освен масовата дейност сред населението, в училищата и масовите организации ДКМС и ДПО „Септемврийче”, съдържа и предложение „работническите колективи и военните поделения да поддържат участъци от Ботевия път”.

     На 31 юли 1978 г. под N 428 е заведено като „ЖАЛБА” писмо от Димитър Осинин, адресирано до Нано Лалов – първи секретар на БКП във Враца, до Тодор Живков – Генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет и до Людмила Живкова – Председател на Комитета за култура. Осинин отново се опитва, на най-високо ниво, да отправи въпроси, които са поставяни многократно, но не са намерили отговори. Предлага маркиране на пътя на четата след преминаването й през Искъра до окончателното й разпадане при с. Шипково; да се ремонтира ханът на Логофетов в Козлодуй ( по-късно съборен ); Бутанското ханче, което е „в запущен вид , особено дворът му, превърнат в сметище”; при Гърбавия мост да се засади „китка дървета с надпис”; да се вземат мерки за укрепване на старата бигорна чешма в Борован; да се пазят трите дъба на Банин връх; да се освободят двата извора  на Речка, които са унищожени като са каптирани; да се направи чешма на Погледец. Отново говори за кошарата в Рашов дол и напомня, че „центъра на дола” е отчужден от Народното събрание, и че има решение на ЦК на БКП за създаване на хайдушко бранище. Една от китките дървета ще бъде за Румена войвода: „  … ще бъде горичка от калинки, а за убитите 12 човека – 12 плачещи калинки”. В Йолковица трябва да стане „отлесяване от иглолистни дървета”, за да се  запази „старият вид на растителността”. Важно е „словесното осмисляне” - казва авторът и напомня, че по целия път има „един поетичен надпис на скалата над Рашов дол, поставен през 1937 г. ( според Иван Райкински през 1939 г.) от учениците на Първа софийска мъжка гимназия”. Приложени са цитати от различни български поети за всяко паметно място. Датата е 19 юли 1978 г. На 7 септември 1979 г.  ново писмо - до Тинка Павлова – директор на Окръжния исторически музей. По това време ( 1979 г. – 1989 г. ) „Ботев път” е отдел към Окръжния исторически музей – Враца. Цитирам цялото:

       „Другарко Павлова,

Изминаха 11 месеца от моето последно писмо относно Пътя на Ботевата чета. Аз съм в пълно неведение какво се прави по приетия план и това не може да не ме тревожи. Близо 40 години живея с идеята. На старини тя се превърна в смисъл на живота ми и с право нейната съдба ме тревожи. Ще бъда много благодарен, ако ме осведомите какво се върши. Тия дни се каним да минем с м-р Георги Йорданов да се запознае с тоя обект от първостепенно национално значение.

Поздрав на другарите, които имат връзка със задачата.”

Няма сведения дали са минали по маршрута. Осинин е на 88 години, а Г. Йорданов по това време е зам.-председател на МС, а не министър.

       Отговорът на Тинка Павлова, е от 25 септември 1979 г. Изразено е задоволство от грижата за алеята и са изброени някои дейности от последната година, между които най-значимата е конкурсът за нов паметник на Околчица, който трябва да бъде открит за 1300-годишнината на Българската държава. Засадени са 20 000 широколистни фиданки и „почти” е решен проблемът с „движението на моторни превозни средства по трасето на алеята”.

       В началото на 1980 г. се организира конкурс за нов паметник на Околчица. Не е одобрен нито един проект и започва подготовка за втори национален конкурс. През пролетта на 1981г.трябва да се засадят 10 000 фиданки дъб от горско стопанство –Карнобат и 5 000 от Омуртаг.

     В чест на 110-годишнината от подвига на Ботев с Решение N5 от 10 юни 1982 г, Министерският съвет задължава ОНС – Враца да утвърди програма за окончателно завършване на Ботев път. За целта е отчуждена земя ( 464,7 дка.) на стойност 3,695,000лв. В обяснителната записка на новата програма се казва, че алеята трябва да се превърне в  „епос на Ботевия подвиг”. Да не бъде „обикновена” като сегашната, която със своята „строга геометричност се налага грубо в пейзажа” и е залесена с „неподходяща растителност, чужда на природната даденост и без връзка с историческите събития”. Предвижда се създаване на  „специализиран разсадник за посадъчен материал, който не се произвежда в други разсадници”. Започва проучване на растителните видове в ония времена. Запазена е характеристика на терена от Йордан Иванов Лозарски – озеленител от с. Алтимир, „по сведения на стари хора, които помнят съответните местности”: „Като е пътувал през с.Софрониево за с.Липница Ботев е минал през един мост, намиращ се край Липница. В ляво е имало гора – лъг, в която е имало тополи, брестак, трънак, гложак и др. В по-високата част е имало баир със ливади, ниви и лозя, а по равнинните части е имало смесени ливади, ниви и трънаци. Близо до гората е минавала малка рекичка, която се казва Бързина. Около нея е имало също брестова гора, тополи, тръни и др. храсталаци.”

      Като „единствени постройки свидетели на историческите събития” в тази програма  са посочени Поповото ханче в Бутан, Гърбавият мост при Липница, Цаковите и Дановите зимници в м. Речка. Предвижда се благоустрояване на улиците в селата, през които минава алеята и „за да се прикрие разнородността на сградите, те да бъдат озеленени с увивна растителност”. Отново идват на дневен ред мостовете над Огоста и Сухия Скът, надлез на жп линията Мездра – София при Рашов дол, 25 км „пътна връзка с населените места, биваците, хижите, пионерските лагери и др. За да се превърне алеята в „място за всенароден отдих и патриотично възпитание” се предвиждат бази с 200 легла на Козлодуйски бряг, Речка и Околчица. Отбелязани са трудностите при опазване на алеята в районите съседни на пасища и се предлага на Държавния комитет за планиране „ да осигури издръжка на едно специализирано звено, например „Дирекция „Мемориално-исторически комплекс „Ботев път”, която да стопанисва „парковата и алейна растителност и паметниците”. Площите възлизат на 3023 дка. Искат се 29 бройки квалифицирани работници, а реално необходимият брой да бъде осигуряван с помощта на бригади. Предложението е прието и за директор е назначен инж. Цветан Каленски. Приета е още една програма за период 1985/86 г. съвместно с общинските народни съвети на селищата, през които минава алеята. Нови обекти са лесопарк „Въртопа” в м.Рашково бърдо при с. Софрониево, паметен знак на Давид Тодоров, чешма в м. Избата.

    През 1983 г. е обявена дарителска кампания. Постъпват средства от училища в Кърджали, Крумовград, Айтос, Бургас, Строителния техникум във Враца. Абитуриентите от випуск „юбилеен – работнически – 84, при СОУ „Васил Левски” – Крумовград, отправят Послание към връстниците. „Ние, бившите туристи от отряд „Димитър Петков”, внасяме като дарение нашата първа работническа заплата, 200лв., за Ботевата алея. Призоваваме нашите връстници да отдадат своята почит и уважение към безсмъртното дело на борците за народна свобода, като превърнат тази наша идея в една хубава традиция”.

Пионерите от с.Бъзовец, Русенски окръг заработват на бригада в селското стопанство 200 лв. и ги изпращат за стоителството на Ботев път в памет на техния съгражданин Владимир Друмев Върбанов – Ботев четник.

        Първият частен дарител – Руси Маразов от Айтос пише: „Аз съм възрастен човек, пенсионер. Когато прочетох във вестника за инициативата на врачанци, ме обхвана приятно вълнение. С Ботевите стихотворения съм израснал. Баща ми обичаше да пее песните му. За мен Ботев е една от най-крупните фигури в нашата многовековна история. Не мога да остана настрана. Това е един малък дар ( 300 лв. ), но го давам от сърце. Вярвам, че ще имам последователи”.

       Последователи има. Семейство Румяна и Димитър Вълкови от Смолянското село Върбина, които участват в похода заедно със своя внук Лъчезар ( за пръв път го довеждат, когато е на три години ) даряват два пъти по 200лв. Госпожа Вълкова е ръководител на експедиционен отряд „Дичо Петров”, който дарява 60лв.

      Боньо Иванов и Райчо Вълчев от Айтос даряват средства за построяването на чешмата в м.Избата, чийто проект е дарение от арх. Тодор Тодоров от Враца.

     Експедиционен отряд от ЕСПУ „Митко Палаузов” – Кърджали, по време на експедиция „Арда”, оформя свой Ботев кът като засажда символично 120 борчета. По време на 40-ия поход „Козлодуй – Околчица” участниците в отряда даряват паметна плоча за Ботева поляна, 12 саксии с декоративна зеленина за благоустрояване на терена наоколо и 50 лв. за чешма на бивака в с. Баница. Командир на отряда е Гинка Зикова, ръководител – Елена Топалова.

     Отрядът от Севлиево дарява два пъти по 250 лв., ОУ „Иван Вазов” – Кърджали – 100 лв., децата от гр. Субково, Гданкско воеводство, Полша – 41 лв.

       През 1980 г. се планира строителството на базата на Околчица. В „справка”, неясно за кого предназначена, инж. Росица Кузманова от Специализирано мероприятие „Ботев път” и Николай Дойнов – член на ръководството на БТС изразяват несъгласието си мястото на бунгалата да е  близо до паметника. Предлагат друго, което не е одобрено.

       На 22 януари 1985 г. Висшият лесотехнически институт – София изпраща Становище изх. N 234 относно създаване на самостоятелна административна единица – Дирекция „Мемориален комплекс „Ботев път”, което явно остава без последици. В „Информация състояние и перспективи на исторически парк „Боен път на Ботевата чета” ( не е ясно от коя година ) са поставени въпроси, които пречат на реализацията на програмата – няма проект за благоустрояването на лесопарковете, няма пари за Туристически комплекс „Околчица”, по трасето Козлодуй – Бутан тревният чим се гази от селскостопански машини, не е построен планираният пешеходен мост над Огоста и затова преходът на походниците се увеличава с 18 км., и се отклонява от пътя на четата.

      С цел опазване, през 1986 г. ОНС – Враца отправя искане до БАН алеята да бъде обявена за защитен природен обект. Открива се паметникът на Давид Тодоров, близо до лобното му място.

      Няма сведения за тържествата по случай 110- годишнината.

      През 1988 г. МК „Ботев път” предлага да се оформи мястото около паметника на тримата четници загинали в лозята във Веслец и поклонение на 31 май, и да се обозначи лобното място на подвойводата Перо Херцеговинеца ( Македонеца ) в м. Погледец. ( Проектът е реализиран през 2000 г. ) Организира се експедиция „Път на Ботевите четници”, под шевството на в. Ехо”, за установяване пътя на отделните групи след сражението на Околчица. След 11 години, през 1999 и този проблем е решен. Направените допълнителни проучвания са финализирани с официален протокол. В близките години вероятно е поставен паметният знак на лобното място на Никола Войновски в Троянския балкан. През 2003 г. към МК „Ботев път” е включена възстановената къща на Баба Илийца. Построени са две екопътеки.

От 1989 г. „Ботев път” е самостоятелна дирекция, от 1991 се преименува Център „Ботев път”, от 1996 г. е управление към Община – Враца, а през 2016 г. се закрива като самостоятелно звено и дейността се прехвърля на общинското предприятие „Спортни имоти”. През 2017 г. се оформя пространството около паметника на Милин камък и около Косталевския мост.

     Пръв ръководител ангажиран с Ботевата алея е Маргарита Бечева. След разкриване на предприятие „Паркове и градини” тя е назначена за ръководител там и я замества инж. Дръндарски, а след него инж. Цветан Каленски – до 1992 г. Борислав Бочев – историк, оглавява центъра 3 години. В последния период от съществуването си - до 2016 г., Ботев път се ръководи от инж. Росица Кузманова.

     Необходимо е да кажем нещо повече за тези хора, на които основно се дължи това, което все още наричаме Ботева алея, и което все по-малко прилича на паметник на културата с национално значение. В последните три десетилетия тя е поверена за целогодишно поддържане от общините, през които минава, но единствено отсечката от с.Баница до Околчица е запазила първоначалния си вид. Цялото трасе, голяма част от което е паркова алея, се коси и почиства от храсти само преди похода „Козлодуй – Околчица”. Между Матеев геран и с.Бутан, алеята е унищожена в по-голямата си част.

    Най-дълго с идеята за Ботевата алея като недвижимо културно наследство живее Димитър Осинин, литературен псевдоним на Димитър Николов Попов. Роден в Монтанското село Долна Бела речка през 1891г. Завършва Духовна сминария, после Славянска филология в Софийския университет. Работи като учител в Горна Бела речка, Бърдарски геран, Бяла Слатина. Офицер на южния фронт, при Вардар и Дойран, по време на Първата световна война. Участва в Септемврийското въстание. Емигрира в Югославия и Австрия. След това е учител в Свещеническото училище в Черепиш, библиотекар във Варненската мъжка гимназия, 10 години преподава в Първа мъжка софийска гимназия. След 1944 г. работи в Министерството на науката и просветата. Член на съюза на българските писатели. Преводач от немски и руски език.

     Цветан Вълчев Каленски е роден на 11 май 1942 г. в с. Малорад. Завършва горски техникум в Троян, а по-късно Лесотехническия институт в София. Започва работа като техник в мероприятие „Паркове, градини и Ботев път” към отдел „Архитектура и градоустройство” при ОНС – Враца, праз 1967 г. Ръководител е Маргарита Бечева. Оглавява  Специализирано мероприятие „Ботев път” от 1972 г. Усилията му са насочени към ландшафтното оформление на парковете и парковите отсечки по пътя на четата окончателно трасирани през 1973 г. Свидетел на множеството конкурси, обсъждания, спорове, автор и съавтор на много програми, планове, информации, писма, докладни и какво ли още не в продължение на 25 години. Като особено важен обект определя строителството на лимана за шлепа, на който е закотвен „Радецки”, и дейностите за патриотичното възпитание на подрастващите. Спомня си как по инициатива на „Ботев път” деца от училища в Кърджали и Момчилград отглеждат в саксии дъбови фиданки и идват да ги засаждат по алеята. През всичките години проблем си остава опазването на тревните площи и дърветата, за които и до днес нехае и местната, и централната власт. Инж. Каленски работи в „Ботев път” до 1992 г. Последното важно дело, в което участва е възстановяването на първоначалния вид на паметника на Околчица. Идеята за връщане на кръста е на зам.- директора Борислав Бочев.

     Борислав Димитров Бочев е роден във Враца 4 март 1963 г. завършва Езиковата гимназия в града и История в Софийския университет. През 1989 г. постъпва като екскурзовод в „Ботев път”, след това е уредник и зам.- директор. От 1992 до 1995 г. е директор. По негова инициатива се учредява Общонационален комитет за възстановяването на опълченския кръст на в. Околчица. За почетен председател е поканен президентът Жельо Желев. Председател е Воислав Бубев – председател на временната управа на Враца до първите демократични избори. Преустройството започва през 1992 г., а освещаването, заедно с параклиса става през 1994 г. Промените налагат и подновяване статута на алеята. С Постановление 89 на МС, обнародвано в бр. 99 на ДВ през 1993 г., тя е обявена за паметник на културата с национално значение.

Поддържането в този период се осъществява благодарение на взаимното разбиране с кметовете на Козлодуй – Милко Торбов, Борован – Петър Цветковски и Враца – Чавдар Савов. Финансова подкрепа от Химко осигурява инж. Румен Костов.

Инж. Росица Кузманова, последният ръководител на „Ботев път” работи в период на преход, с намален състав на персонала и ограничен бюджет. Благодарение на нейните усилия алеята на територията на Врачанска община е запазена сравнително добре. Многократно са организирани залесителни инициативи. По нейно време е възстановена къщата на баба Илийца в Челопек, поставен е паметен знак в м. Погледец, изградени са две екопътеки.

БЕЛЕЖКИ

ТДА – Враца, ф. 1446,  оп. 1, а.е. 2, 3, 5, 6, 8, 9, 12.

ТДА – Враца, ф. 445, оп. 2  а. е. 445

  Райкински, Ив. Първият паметник на Христо Ботев и неговата чета Враца 1890 г. , Библиотека БЪЛГАРСКИ СЕВЕРОЗАПАД към „Известия на музеите в Северозападна България”, Враца, 1996.

Райкински, Ив. Ботевото лобно място и паметникът на Околчица, Библиотека БЪЛГАРСКИ СЕВЕРОЗАПАД към „Известия на музеите в Северозападна България”, Враца, 2001.

Райкински, Ив. Летопис на Ботевите чествания от Козлодуй до Врачански балкан ( 1879 – 2001 ), Библиотека БЪЛГАРСКИ СЕВЕРОЗАПАД към „Известия на музеите в Северозападна България”, Враца, 2001.

Йоцов, Д. , Културно-политическа история на Враца, ПОЛИПРИНТ, Враца, 1998.

 

СЪКРАЩЕНИЯ

БТС – Български туристически съюз

ДС – Държавен съвет

ДПО – Димитровска пионерска организация

ЕСПУ – Единно средно общообразователно училище

ИК на ОНС – Изпълнителен комитет на ОНС

МК – Мемориален комплекс

МНО – Министерство на народната отбрана

МС – Министерски съвет

НШЗО – Народна школа за запасни офицери

н д к – народен деятел на културата

 ОНС – Окръжен народен съвет

ОСИК – Окръжен съвет за изкуство и култура

ОС на БТС – Окръжен съвет на Българския туристически съюз

ОФ – Отечествен фронт

СОУ – Средно общообразователно училище

СП – Специализирано предприятие

ТДА – Териториален държавен архив

ЦК на БКП – Централен комитет на Българската комунистическа партия

Автори/Информатори:

Бойка Лозанска - Регионално краеведско дружество - Враца

Истории от Враца - забележителности