Враца - забележителности


БОТЕВАТА АЛЕЯ - I


Категория : Моята история / нашата история
photo

БОТЕВАТА АЛЕЯ. *ОПИТ ЗА БИОГРАФИЯ* - Част I

 Ботевата чета заема особено място в националната ни съдба. Стотици страници са изписани от историци, философи, журналисти, дори и от недотам квалифицирани люде, провокирани от неповторимото й присъствие в епопеята от 1876 г. Като че ли всеки българин носи своя Ботев в душата си, но появата на нов документ, на ново изследване, тържествата около 2 юни и 6 януари отново и отново ни връщат във времето, за да открием за пореден път Ботев и творчеството му. Невъзможно е всичко за тези четири паметни дни да бъде казано, всичко възвишено да бъде изговорено.

    Дали защото разгромът на четата е край на Априлското въстание или защото личността на войводата привлича със своята неповторимост, веднага след Освобождението започват възпоменателни събития. Трагичната гибел на юнаците се отбелязва още в 1878 г. с курбан от 200 агнета на брега на Дунава ( няма документи ), където слиза четата. По инициатива на Младен Павлов ( Козлодуйското даскалче ) -  един от оцелелите Ботеви четници, на 30 май, същата година, на мястото се издига 4-метров опълченски кръст от акациево дърво. През 1882 г. той е заменен с оброчен кръст. В едно писмо на помощник-кмета на Враца Иванчо Младенов до софийската община, на която се изпращат 102 франка, дарение за паметника на Левски, се съобщава, че врачани имат намерение да построят паметник на Ботев. Годината на първия Ботевски организационен комитет, под председателството на Иванчо Цветков, кмет на Враца, е 1885. Започват тържествата на Милин камък. През 1890 г. е открит първият паметник на Ботев изработен от австрийския скулптор Густав Еберлайн. На откриването присъства княз Фердинанд, министър-председателят Стефан Стамболов, майката на поета, съпругата Венета и дъщерята Иванка. Това е и първият паметник на деец на националноосвободителното движение в България въобще.

   Врачанските туристи, които на 29 април 1900 г. основават Юнашко туристическо дружество „Веслец”, първи проявяват интерес към лобното място на Ботев и на 22 май излизат  по пътеката, която Ботевият четник Стефанаки Савов им посочва. Събитието е документирано -  направени са две снимки, едната от които се пази в музея във Враца.

      През 1901г.  на Околчица, „като място лично”, се поставя основният камък на бъдещия паметник, уточнява се лобното място. В „Културно-политическа история на град Враца” от Димитър Йоцов е приложен „Акт” от 20 май 1901г.: „ … установява се, след внимателно проучване на местността от живите Ботйови другари (изброени са 9 имена ) и вещи лица от селата Паволче и Челопек, че главното сражение е станало не на местността „Воло”, както се твърдеше до сега, а на върховете Околчица, Камарата, Клена ( Дългия забер ) и Купена ( Голямата, някъде Голата могила ). Там на не точно определено място, е паднал Христо Ботйов. Горното се установи в присъствието на министъра на вътрешните работи г. Михаил Сарафов, на подпредседателя на Народното събрание г. Васил Кънчов, на врачанския кмет г. Коста Бошняков, на санитарния капитан д-р М. Костов, на капитан П. Сантурджиев, на санитарния подпоручик д-р Панчев, на членовете на юбилейния комитет ( изброени 10 имена, между които две госпожици ) и вещите селяни Петко Петков и Никола Димитров от с. Медковец ( според друг източник от с. Паволче )и др. граждани и селяни, а също и в присъствието на г. Харалан Николов, кореспондент на в. „България”. Следват подписите. На същия ден войниците на капитан Сантурджиев се пръскат „ по указаните местности” и откриват „много гилзи от пушечни патрони” (този факт не е потвърден от други източници).  

     През 1915г. сред Ботевите поклонници се ражда идеята да направят грамада от камъни върху основния камък от 1901 г. В същата година проф. Александър Балабанов, който всяка година води студентите си на Околчица, и полк. Стефан Тасев – началник на Военното училище в София, издигат над грамадата табела с цитат от Ботево стихотворение.   Чак през 1926 г. е монтиран  временен знак – 4-метров метален православен руски кръст, който сега се намира на Ботева поляна, известна на старите врачани като Колова поляна. Паметникът е завършен през 1939 г. и официално открит по-късно. В същото приложение Димитър Йоцов помества „Студията „Околчица” от Първан Т. Първанов ( адвокат, секретар на Комитета за въздигане паметници на Христо Ботев и увековечаване на неговата епопея, създаден през 1935г. ), в която се казва, че първоначалната идея е била „паметникът да бъде една грамадна огледална сфера, сложена върху железен постамент, за да отражава и разпръсква навсякъде слънчевите лъчи и с това да привлича погледите отдалече…”( това също не е потвърдено в други документи ).

        Иван Райкински в „Ботевото лобно място и паметникът на Околчица” цитира статия от в. „Дневник” ( 1904 г. ), подписана с псевдоним, в която става дума за „бъдещия паметник-пирамида с позлатен глобус”.

        Предложението за железобетонен паметник с формата на опълченски кръст се свързва с полк. Васил Василев, началник на врачанския гарнизон през 1934 – 35 г.

        Идеята за очертаване на пътя на четата с трайни насъждения възниква през 1936 г., по всяка вероятност от Димитър Осинин или Тодор Бучински. Първите дръвчета са засадени през 1949 г. Алеята паметник по думите на Цветан Каленски, който 25години работи в  Ботев път, е уникален, единствен по замисъл обект. На световен конгрес на  пейзажистите  (паркостроителите ) през 1985 г. в Будапеща, където той изнася 10-минутен доклад, са представени само още три подобни паметника – пътека на Ким Ир Сен в Корея, една паркова алея по билото на някаква американска планина и Зеленият пояс на славата около Ленинград ( сега Санкт Петербург ), в памет на загиналите при обсадата, 1941 – 1943 г. , по време на Втората световна война. Интерес за сътрудничество проявява  делегатът на Норвегия, а кметът на Токио кани  Враца на подобен форум в Япония.

    Обстановката в навечерието и по времена войната явно не е благоприятна за патриотични инициативи и чак през 1946 г., когато Димитър Осинин, Иван Велков и Павел Делирадев, в продължение на два месеца, уточняват пътя на четата ( това се приема за начало на похода „Козлодуй – Околчица” ), отново се поставя въпросът за маркиране на трасето. През 1949 г. това е направено с 53 каменни указателни знаци и 6 възпоменателни плочи от Козлодуйски бряг, през Матеев геран, с. Бутан, с. Баница, Милин камък, с. Борован, м. Веслец, до връх Околчица. След окончателното определяне на лобното място през 1953 г., знаците продължават до подножието на хълма Камарата и стават 68.

    На 27 май 1958 г. се приема Постановление N 89 на МС за цялостно оформление на „бойния път на Ботевата чета”, с което се узаконява алея паметник от Козлодуй до лобното място на войводата. След 6 години се появява Разпореждане  N 238 от 17.06.1964 г. и N 282 от 27.12.1965 г. за „отчуждаване и предаване на земи за държавата и обществото”. С тези два документа започва архивът на Мемориален комплекс „Ботев път” наличен в TДА – Враца.

    До 1964 г. и в следващите десетина години са изработени повече от 50 идейни, архитектурни, работни и други проекти: Пантеон в м. Йолковица, нов паметник на Околчица, монумент на Баба Илийца, хижи в м. Речка и във Враца, пешеходни мостове над Огоста, Бързия, Сухия Скът и Искъра, стопански сгради, пешеходен прелез и подлез при Рашов дол и др.

    В архива на ОНС – Враца е запазен протокол от 27 юни 1968 г. на комисия, която минава по алеята на 24, 25 и 26 юни същата година. В нея участват: Димитър Осинин – председател, Николай Дойнов – секретар, Иван Бурин – поет, Марин Тошков – инженер-лесовъд от Министерството на горите, арх. Илиев от ОНС – Враца, Йордан Веселинов, от ЦС на БТС, Тодор Бучински – учител пенсионер, Лаловски от Окръжно пътно управление – Враца. Отчетени са много подробно всички поражения и се излиза със заключение, че „в този си вид като цяло алеята не задоволява”. Направени са и препоръки за всяко възлово място и за цялото трасе „ такива, че да може без водач да се минава по пътя”. Пак там е съхранена и брошура с конкурсната програма за цялостно оформяне на Ботевата алея от Комитета за изкуство и култура, Министерството на строежите и архитектурата и ОНС – Враца.  Проектите се очакват в периода от 01. 01. 1971 г. до 31. 10. 1971 г. Конкурсът е под патронажа на Иван Михайлов – член на Политбюро на БКП и зам.-председател на Министерския съвет. Общите данни в заданието са съобразени с протокола на комисията от 1968 г. Програмата е придружена с историческа справка за пътя на четата и библиография за „ организиране, действие и съдбата на Ботевата чета, пътя й, гибелта на Ботев и съдбата на четата след разбиването й”. В една „Преценка за чествания на 100-год. от подвига на Христо Ботев и неговата чета”, неизвестно от кого, кога и за кого предназначена ( ТДА – Враца, ф. 445, оп. 2, а. е. 519 ) няма никаква информация за тази програма.

    От докладна записка на инж. Димитър Ковачев става ясно, че решение за „монументално оформление на бойния път на Ботевата чета” има от 15.08.1970 г. Обявен е конкурс и през 1971 г. комисия от архитекти, проектанти, художници, строители трябва да обиколи местата и да подготви проекта. Създадено е Специализирано мероприятие „Боен път на Ботевата чета” към ОНС –Враца.

    През март 1973 г. Главно управление по геодезия и картография нарежда на Геопланпроект –София, „спешно” да изработи репрдукции в 5 екземпляра на пътя на Ботевата чета с ширина 100 м. , след като получи от ОНС- Враца писмо, придружено „с офсетови отпечатъци от ЕТК в мащаб 1: 5000, на които е нанесена оста на пътя”. Във ф. 1446, инв. опис 2Т, ТДА - Враца е съхранена скица на Ботевия път от Козлодуй до Околчица. През май, същата година, националният конкурс за архитектурно оформление и цялостно изграждане на Ботевата алея е приключил и одобрените колективи, с ръководители от столицата – арх. Е. Зидаров, арх. Георги Ганев, арх. Никола Николов, проф.арх. Д. Сугарев, са сключили договори с ОНС – Враца и Комитета за изкуство и култура. Информация за хода на проектирането уточнява обектите и подобектите: обекти „Рашов дол” и „Околчица” с подобекти – „баба Илийца, жп прелеза с пешеходен подлез, колибата, параклиса, поляната” ; „павилион за краткотраен отдих с мотел и паркинг”, „пешеходен мост над р.Искър”, „пантеон, лобно място”. Обект „Козлодуйски бряг” – изработени са „ръчни скици за тържествената зона, спомагателна част, историческата част”. Архитектурната част включва нов паметник на Милин камък, ново композиционно решение за Ботева поляна, Бутанското ханче, пресечките на шосето за Оряхово с Ботевия път, Гърбавия мост, Речка, Мраморенския извор, Матеев геран, козарчето. Всичко трябва да бъде готово до 30 юни 1973 г. От републиканския бюджет с Писмо N 1216/6.03.19 73г. на ОНС – Враца се отпускат допълнително 80 000 лв. за „изплащане разходите по създаване на идейните проекти за архитектурно оформление на Ботевия път от Козлодуй до м. Рашов дол”. В писмо без изходящ номер на ОНС – Враца, подписано от зам.председателя Донка Кузманова, са изброени обектите по алеята като са добавени обслужващи павилиони, пътища, лифт Враца – в. Вола. Изненадващо на следващата година в докладна записка до Пенчо Кубадински -  зам.председател на МС, Христо Иванов -  председател на ИК на ОНС се изразява безпокойство, че времето за реализация е малко. Следва докладна записка от Д. Кузманова, от която става ясно, че генералният план за празнуване на 100-годишнината няма да бъде изпълнен и затова по пътя могат да се направят „ редица дребни неща” – „чешми, ханчета, мостове, отделни кътове и др.”. Създава се оперативен щаб с почетен председател Иван Соколарски, първи секретар на ОК на БКП във Враца в състав: инж. Донка Кузманова, н.д.к. Димитър Осинин, А. Вушков – ОСИК, Илия Борисов – кореспондент на в. „ Работническо дело”, арх. Емил Гинев - ОНС, директорите на горските стопанства в Оряхово, Мездра, Бяла Слатина и Враца, Димитър Бочев – кореспондент на в. „Ехо”, Кръстьо Луканов – главен редактор на в. „Отечествен зов”, Васил Харизанов и Николай Дойнов от историческия музей и Цветан Каленски – отдел „Архитектура, благоустройство и Ботев път” към ОНС – Враца. Нова докладна записка от Д. Кузманова относно „Предложение направено от Комитета за изкуство и култура и по-специално от другарката Людмила Живкова към другарката Невена Гецковска ( секретар на ОК на БКП ) за изграждане на звено ( щаб ) от щатни специалисти към ОНС за организация на конкурса и по прилагането на проекта”. Годината вероятно е 1975 г. , защото тогава Л. Живкова става Председател на Комитета за култура с ранг на министър. В същия документ се казва, че „усвояването на около 6 милиона лева е продиктувано изцяло от трудността и най-вече от отговорността на задачата”.

     Интерес представлява едно лично писмо на Д. Осинин до Иван Соколарски. „Драги Соколарски ( … ) Въпрос на дълг пред паметта на Ботев е да успеем. Това е, бих казал, местния наш дял от общата национална задача. И похвалата, ако успеем, и упрекът, ако не се успее, ще паднат върху нас”. И завършва: „Бих желал да загорим по ботевски в тая работа, да разберем огромното й значение за цяла България и частно за Врачанско”. София, 18 август 1974 г. С комунистически поздрав: ( Подпис)  В това писмо Осинин съобщава, че ще представи своето виждане подробно, след като премине отново по Ботевия път „между 25 и 30 август”. „Виждането” е запазено. Основната теза в него е, че пътят „ трябва да се осмисли с малки мероприятия, без които големите паметници ще стърчат усамотено” и че „трябва да се смята, че и целия път ще бъде предимно туристически обект”. Изложението започва с предложение да се ремонтира Черепишкият манастир, които тъне в разруха, а това е място, свързано с баба Илийца , която се опитва да спаси Ботев четник, тръгнал, според нея „за християнска вяра курбан да става”. Осинин припомня, че през 1937 г. Първа софийска мъжка гимназия иска да й се „отстъпи” Рашов дол, за да го превърне в хайдушко бранище – малки горички, посветени на български войводи. Съобщава, че собствениците са съборили старата каменна колиба, където се води последното сражение и са построили нова, паянтова, за да вдигнат цената на имота преди отчуждаването му. Снимка на старата постройка има Тодор Бучински. Нищо не се случва до 1968 г. когато на горското стопанство в Мездра е възложено да засади въпросните горички, но пак нищо не се случва. Подробно и аргументирано Осинин  споделя идеите си за м. Кривуля, за Погледец, където „трябва да се запазят 35 крушови дървета”, лобното място „да се отбележи с по-внушителна грамада, със засаден здравец”, на Ботева поляна да се посадят „29 дървета символизиращи възрастта на войводата”, „дървен мост в планински стил е необходим над Сухия Скът”, мост на Огоста, където четата е преминала по направен от каруци понтонен мост, място за отдих при Гърбавия мост  (вече съборен ). За всяко място той предлага „словесни” знаци – цитати от стихове на български поети. Писмото е с дата 17 август 1974 г. , което означава, че минаването по маршрута вероятно не се е състояло.  

     До 1978 г. дейността се ръководи от отдел „Архитектура, благоустройство и Ботев път” към Окръжния народен съвет – Враца. Запазена е програмата от 1974/76 г., за отбелязване на 100-год. от подвига на Ботев, където наименованието е „Национален младежки обект – боен път на Ботевата чета”. Одобрена е от Пенчо Кубадински, зам.-председател на МС. Планиран са 6 075 000 лв. за строителство и 457 000 лв. за проектантски хонорар. Включва – „туристически заслони, пешеходни мостове, хотел на Козлодуйски бряг, Пристанище, пътна мрежа, стопанска сграда към Пантеона ( за този Пантеон в м. Йолковица има работен проект от м. април 1960 г. ), хотел с хижна част на Околчица”.

      В отчет от 1974 г. инж. Цветан Каленски използва името „Мерприятие „Ботев път” към отдел „Благоустройство”. Тук в телеграфен стил от 7 точки се отчита свършеното. Направена е лятна маркировка до Рашов дол. Започва реализирането на идеята Ботев път да продължи до там, където е станало последното сражение на четата като организирано формирование. Подготвени са 80 дка. площ за „ настаняване на 40 000 фиданки”, залесено е пространството около Барелефа на козарчето ( преданието говори, че неизвестно дете от с. Баница или с. Мраморен цял ден носи вода на четниците; автор на паметника е врачанският скулптор Цвятко Йорданов ). Смущава едно писмо до Председателя на Градския народен съвет в Козлодуй, с което се забранява на „недобросъвестни служители” „ да изваждат едроразмерни дървета от Ботевия парк за нуждите на АЕЦ под предлог, че парка е пренаситен с растителност”- 18 май 1974г.

Автори/Информатори:

Бойка Лозанска - Регионално краеведско дружество - Враца

Истории от Враца - забележителности